Author: Петър Катъров

Начало / Articles posted by Петър Катъров
Как да си измагьосаш време?

Как да си измагьосаш време?

Понякога си мисля, че съм луд.

Имам един приятел, който учи медицина и желае да специализира психиатрия. Ходи на стаж в психиатрични отделения от години вече. Чете, учи се, практикува. Напред е с нещата.

И преди няколко седмици ми обясняваше за разликата между психично заболяване и психично разстройство.

И на моменти си мисля – защо си причинявам това? И то периодично? Трябва да е някакво психично разстройство!

Пишейки тези редове, осъзнавам, че тази статия няма да резонира на всеки. Има хора, които са логични, последователни, рационални. И за тях нищо от това, което ще прочетат нататък, няма да има смисъл. Ще си кажат – ами да, той наистина е луд.

Но аз пиша за Вас, другите.

Драги приятели, съратници в борбата с времето – знам какво ви е! Усещам болката ви. И съм тук, за да ви споделя какъв лек намерих аз за себе си. :)

Този блогпост може да се обобщи накратко по следния начин:

Проблемът – нямам време и съм претрупан от работа.

Решението – планирай и приоритизирай.

Да видим сега защо това работи.

Ето го моят редовен (редовен!) сценарий:

Поемам работа. Често по различни проекти. Поемам различни задачи. И за задачите си има крайни срокове. Разбира се, оставям нещата за последния момент. Знаете как е – днес е 19-и, а задачата трябва да е изпълнена до 28-и. И ти сядаш на 27-и, разбиваш се от работа, но я изпълняваш навреме. С какво качество – това е друг въпрос.

В студентските години беше същото – изпитът е на януари. Преди това 4 месеца не ходим на упражнения и лекции, но затова пък сядаме да учим 3 дни преди изпита. Енергийни напитки, газирано, чипс, захар, кафе. Без сън, сънят е загуба на време. И после, някакси, все пак взимаш изпита.

(ако ти си от тези, които започваха да учат за изпит 3 месеца по-рано, моля те, затвори тази статия още сега)

И така, поел съм работата, натрупва се, защото не я извършвам веднага. Идва Денят (на Страшния съд), когато напиращите крайни срокове се сливат в един лек душевен Ад. И прегаряш.

Защо (и КАК да направим така, че) Планирането да работи?

Може и да е малко контраинтиутивно на пръв поглед. Планирането отнеме време, а когато нямаш време, не искаш да отделяш дефицитно време за нещо различно от изпълнението на въпросните действия.

Обаче се оказва, че Планирането не хаби време. Напротив, ПЕСТИ го!

Честна дума, опитвал съм и знам, че работи. Да не говорим, че ти сваля огромен стрес от ума, по-лесно се фокусираш. И винаги имаш време, ако се появи нещо неочаквано.

Тук искам да отбележа два различни подсценария на синдрома „Имам много работа, а време – никакво!“. Важно е да натъртя, че системата на Планиране, която ще ви покажа, работи и в двата подсценария.

Първият такъв е, когато ножът е опрял до кокал, т.е. крайните срокове чукат на вратата. Трудно е, но системата за планиране помага много и тук.

Вторият сценарий е една идея по-благоприятен. Да кажем, че крайните срокове са налице, но все още имаш достатъчно време. Ако използваш системата в този вариант, ще си направиш живота лек и ще ти е много хубаво.

Но, отново подчертавам, системата работи и в двата случая.

Ето я и нея.

1. Започваме с разписването на всичко, което трябва да се случи. Например, ето един мой списък:

– писане по книгата ми – поне 3 страници

– писане на статия за блог

– насрочване на съдържание за Facebook страница

– отговаряне на имейли

– среща за брейнсторминг с Ясар и Пламен

– писане на текст за реклама

Точно така, това е стандартният, презрян от мнозина, обичан от още повече, добър, стар To Do List. На тази стъпка 1, просто нахвърляме задачите за деня, нищо друго.

ВАЖНО!

Моля ви, не съставяйте списък от 19 задачи за деня, освен ако не е хипер-ултра-крайно наложително! Правил съм ги стотици пъти и НИТО ЕДИН ПЪТ не е сработило! Затова и по-рано споменах – ако започнете с прилагането на тази система, преди да е дошъл Денят на Страшния съд, ще ви е много по-леко и продуктивно.

Хората сме си хора – имаме определен капацитет от енергия и воля, който се изтощава с всяко извършено действие. Това не е случайно, съобразяйвайте се с този факт.

2. След което определяме колко време ще ни отнеме всяка задача. Така моят списък от точка 1 вече изглежда така:

– писане по книгата ми – поне 3 страници – 90 мин

– писане и публикуване на статия за блог – 90 мин

– насрочване на съдържание за Facebook страница – 30 мин

– отговаряне на имейли – 60 мин

– среща за брейнсторминг с Ясар и Пламен – 90 мин

– писане на текстове за реклама – 60 мин

Записваме времето в минути, на всеки ред, срещу всяка задача. И продължаваме със…

3. Приоритизираме! Време е да си отговорим на много важните въпроси – Кое е най-важно? Кое е най-спешно? Кое ще причини най-големи вреди, ако не се случи веднага? Кое ще даде най-добри резултати, ако стартира възможно най-рано? И ето как горният списък еволюира в следното:

– писане по книгата ми – поне 3 страници – 90 мин – A1

– писане и публикуване на статия за блог – 90 мин – A1

– насрочване на съдържание за Facebook страница – 30 мин – A2

– отговаряне на имейли – 60 мин – B1

– среща за брейнсторминг с Ясар и Пламен – 90 мин – A2

– писане на текстове за реклама – 60 мин – B1

Имаме система за приоритизирането. Най-важните неща означаваме с буквичката „A“. А най-важните от най-важните – с индекс 1. Задачите със сила на приоритет А1 са най-важните (или най-спешните) и с тях трябва да започнем деня си. Те не просто трябва да бъдат свършени на всяка цена – те трябва да бъдат свършени на всяка цена възможно най-рано!

Всички други задачи, които означим с А – от А2 нататък, все още са задачи, които трябва задължително да бъдат свършено през този ден. Но да кажем, че можем да ги оставим за по-късна част от деня.

Имаме задачи и с индекси B и дори C.

Тези с B, са важни, но няма да стане нищо фатално, ако ги оставим за друг ден, например за утрешния. Разбира се, възможно е задачите, които днес сме означили с B, но не сме успели да изпълним, утре да бъдат с индекс A (защото вече са крайно належащи).

Задачите с индекс C, ако има такива, спокойно можем (дори трябва) да делегираме на друг. Ако сте собственик на бизнес, съветвам по възможност да делегирате всичко освен задачи А, на служителите си. Ако няма на кого да делегирате… намерете начин.

Сега да преподредим списъка, така че най-важните неща да отидат най-рано през деня.

– писане по книгата ми – поне 3 страници – 90 мин – A1

– писане и публикуване на статия за блог – 90 мин – A1

– среща за брейнсторминг с Ясар и Пламен – 90 мин – A2

– насрочване на съдържание за Facebook страница – 30 мин – B1

– отговаряне на имейли – 60 мин – B1

– писане на текстове за реклама – 60 мин – B1

Както виждате, не се промени кой знае какво, защото по навик, вече като си пиша задачите, пиша най-важните най-горе. Накратко – като писател, за мен е от огромна важност да пиша по книгата си. Така че почвам деня с тази задача. Писането на статия за блога е от огромна важност в дългосрочен план, тъй като чрез тези постове, ние даваме стойност и градим връзка с последователите си. Брейнсторминг сесията с Ясар и Пламен е важна, защото там се раждат най-добрите ни и идеи. Останалите действия, с индекс B, също са важни, но не са толкова приоритетни, колкото първите 3.

4. А сега е време да превърнем този хвърчащ във времето лист със задачи в истински график – план за действие! Кога точно ще изпълним задачите си?

8:15 – 9:45 писане по книгата ми – поне 3 страници – 90 мин – A1

10:00 – 11:30 писане и публикуване на статия за блог – 90 мин – A1

12:30 – 14:00 среща за брейнсторминг с Ясар и Пламен – 90 мин – A2

14:10 – 14:40 насрочване на съдържание за Facebook страница – 30 мин – B1

14:50 – 15:50 отговаряне на имейли – 60 мин – B1

16:00 – 17:00 писане на текстове за реклама – 60 мин – B1

Тук е важно да си оставим буферни периоди. Както в случая съм оставил между 5 и 15 минути между някои задачи. Както и 1 час за обяд и докато стигна до мястото на срещата. Не сме машини и не трябва да гледаме на себе си като на такива, защото това ни докарва голяма част от гореспоменатия стрес. А и винаги излизат непредвидени неща, които ни объркват графика малко или много.

Точно заради непредвидените неща, планираме. Както казва Ясар – планираме, не за да се придържаме на 100% към плана, а за да си позволим да го нарушаваме!

Замислете се, какво би се случило, ако нямаме план? Или написваме само списъка с нахвърляните задачи от стъпка 1?

Ами шансовете са, че ще се хванем да правим най-напред най-лесните задачи. Примерно, в моя случай – да отговоря на мейлите и да насроча съдържание за Facebook страницата. И да кажем, че свършвам това до обяд. След което излиза нещо спешно, което обърква целия остатък от деня… А аз не съм свършил най-важното – да пиша!

Стрес. Напрежение. Гадно е.

Друго е като си знаеш, че основната ти работа е свършена още в началото на деня.

Тази система е базирана на 6-стъпковата система за управление на времето на един от най-великите бизнес консултанти, живели някога – Чет Холмс (Chet Holmes).

Важен елемент на тази система е правилото:

„Пипнеш ли веднъж, не пускай.“

Иначе казано, захванем ли се с една задача, не преминаваш на друга, докато не си приключил започнатата. До голяма степен липсата ни на фокус, се дължи на огромната ни свързаност – смартфони, интернет – прекалено лесно е някой да ти наруши заниманието и да те завлече в нещо съвсем странично, което не е толкова важно или приоритетно за нас самите. А какво да говорим, ако работим в офис с колеги около себе си!

Това правило е малко драстично. Но затова и работи, стига да го следвате.

Започнал съм да пиша и ми звъни телефона? Просто не вдигам. Като си приключа задачата, връщам обаждането разбира се. Идеята не е да се държим като задници, а да бъдем продуктивни.

И така, завършваме деня, като преди да си легнем, си преглеждаме какво сме свършили по Графика за изминалия ден, какво е останало за утре и т.н.

И съставяме графика за новия ден, докато още не е настъпил!

Това е много важна стъпка! Не оставяйте съставянето на графика за деня за сутринта. Направете го още предната вечер, за да го „преспите“.

Честно казано, нямам идея как точно това влияе на мозъка от биологична гледна точка, но съм забелязал, че когато планирам от предната вечер, се събуждам с много по-малко стрес и повече решителност и готовност за действие.

Нека затвърдим системата, като направим едно обобщение:

Предната вечер, преди сън:

1. Списък със задачи

2. Колко време ще ми отнеме всяка?

3. Приоритизирам

4. Кога ще я свърша? (превръщаме в график)

Захванеш ли веднъж задачата, не пускай, докато не е готова.

И ще завърша с любим цитат от Питър Тъла (Peter Turla):

„Нямаш време да планираш? А имаш ли време за губене?“

Успех в прилагането на системата!

Петър Катъров

За страховете и ползите от тях

„Не ме е страх от нищо. Само от хлебарки и паяци.“

Чували сте го поне веднъж. Може да замените хлебарките и паяците с нещо различно. Или дори да елиминарате второто изречение.

Но иначе всички имаме поне по един познат или приятел, който не го е страх от нищичко.

Може дори такъв човек да чете тези редове в момента.

Ако ти си такъв… Приемам твоята гледна точка. А сега, опитай да приемеш моята.

Това да разправяш, че нямаш страхове, са пълни измишльотини. Не, това са си откровени лъжи.

Ако нямаш страхове или си болен, или си луд, или си машина (буквално).

Страховете са нещо страшно полезно и функционално и благодарение на тях сме оцелявали хилядолетия наред, още от зората на човешкото пребиваване в пещерите, та дори до днешно време, когато (повечето) хората странят от опасни ръбове и височини и не си пъхат ръцете в огъня (преносно и буквално).

Може би знаете или сте чували за двата водещи мотиватора в човека – страха и любовта.

Всички наши действия, ако ги проследим до самия корен, водят до едно от двете. Или действаме, провокирани от страх да не ни се случи нещо. Или действаме, провокирани от любовта ни към някого/нещо.

Интересното е, че любовта като мотиватор, се е появила на доста по-късен етап от страха. Преди десетки хиляди години, нашите предци са били водени основно от страховете си.

Страх от това да бъдат прокудени от племето и да останат сами. Страх от това да бъдат нападнати, докато спят. Страх от смъртта. Страх, че няма да имат какво да ядат.

Разбира се, това са били напълно рационални страхове. В онази епоха неща, които днес приемаме за даденост и почти не се замисляме за тях като подслон и храна – тогава те са били безценен ресурс, за който трябва да се преборим. И, ако не те прогонят от племето, шансовете ти да оцелееш намалят значително.

Там е работата, че тези страхове, които са ни служили преди хиляди години, все още са „кодирани“ в поведението ни.

Но времената са различни.

И какво излиза? Че поведението ни се води по същите инстикти, които са водели праисторическите хора.

За някои неща същите страхове все още ни служат. Но за други, могат да бъдат прът в спиците на колелото за нас.

Да вземем за пример същия този страх да не останем сами. Той има всевъзможни проявление, например, да се стараем да бъдем като другите, за да не се отличаваме от средата. Да не бъдем странни, необичайни, за да не ни отхвърлят. Тогава това е работило.

Сега, ако използваме същата тази стратегия, губим повече отколкото печелим. Страхът от отхвърляне ни, от евентуалната опасност да останем сами, ни кара да стъпкваме творческата исркица в себе си. Кара ни да избягваме „странностите си“, а не са ли точно те, това което ни прави уникални?

Този страх – да бъдем отхвърлени, да не бъде нарушен нашия статус в „племето“ ни спира да бъдем натурални, да бъдем себе си. Тъжно е.

За щастие, колкото по-осъзнати сме за тези ограничения, интегрирани ни от древни времена, толкова по-способни сме да ги преодоляваме.

От друга страна, страховете могат да ни бъдат и мощен мотиватор към успех, дори и в днешно време.

Да вземе за пример страха от провала. Страхът от провала може да ни накара да се стараем повече и да правим нещата по-добре, по-изпипано.

Не бързайте да отписвате страховете като нещо задължително негативно. Напротив, посрещнете ги, погледнете ги в очите. Опознайте ги, като стари приятели, които не сте виждали от много време.

Само така можете да се превърнете от подвластни на страховете си, в държащи юздите на страховете си и използващи ги в своя полза.

Защо (не) ?

Правя го постоянно:

Казвам ДА, когато отговорът ми трябва да е НЕ.

Бях чел много за силата на думичката НЕ. Че е най-силната дума на света. Че е предпоставка за успеха на велики личности, които се стремя да моделирам.

Идеята е, че думичката НЕ ни дава много ценен Фокус. Колкото повече възможности режем, толкова повече се фокусираме върху едно нещо. И шансовете за успех се увеличават неимоверно.

Но преди да започнем да отхвърляме възможностите, преди да започнем да се фокусираме върху нещо, е най-важната стъпка. Която, по ирония, най-много хора игнорират. И затова се забатачват в блатото на живота, в ничия земя.

Да се чувстваш постоянно зает, ама толкова зает, че да нямаш време да спреш и да си поемеш въздух? Случвало ли ти се е? Не е много приятно.

Та, най-важната стъпка – да се попитаме ЗАЩО искаме да постигнем някаква цел.

ЗАЩО се стремим към тази мечта?

ЗАЩО предприемаме това действие?

Когато имаме ясно ЗАЩО, все едно се сдобиваме с вътрешен компас, който винаги ни насочва в единствената посока, в която да вървим.

Силата на ЗАЩО е огромна – чрез мощно ЗАЩО, можеш да привлечеш съмишленици, които да ти помагат да постигнеш целта си. Можеш да запалиш искрата на вдъхновението у приятели и непознати.

Познато ли ти е името на Самюъл Лангли? Не?

Но си чувал за Уилбър и Оливър Райт. Може да си ги чувал и като братята Райт – виновниците за пръв път човек да се отлепи от земята и да полети в небесата.

Интересен факт – Самюъл Лангли, също като братята Райт, се е стремял към тази цел. Имал е същата визия като тях. Но, за разлика от братята, е имал огромна подкрепа и финансиране от правителството на САЩ, имал е страхотен екип и подкрепа от видни личности като Андрю Карнеги и Александър Греъм Бел.

На защо тогава не той, а именно бедните братя Райт, без никакво финансиране и звезден екип, са успели да постигнат заветна цел първи?

Отговорът – братята Райт са били онези, които са заразили с ентусиазъм екипа си, които са вдъхновили съмишлениците си да работят по великото дело, без да имат никаква финансова подкрепа.

Братята Райт са започнали със ЗАЩО.

И още един много важен момент – не са криели ЗАЩО-то си за себе си. Споделяли са го постоянно.

Хей, не знам за теб, обаче преди известно време осъзнах, че приятелите ми не ме познават. Доста шокиращо, но факт – те не знаеха какво истински ме вдъхновява, кое ми е страст и защо.

Познай кой е виновникът за това? Дали те са виновни, че не са успели да ми прочетат мислите? Или по-скоро аз самият, че не съм говорел пред тях достатъчно за истински важните неща за мен – какво обичам, какво ме вдъхновява, на кого се възхищавам…

Ако все още се чудиш защо четеш тази статия и какъв е смисълът й – МОЛЯ ТЕ, запомни следното:

Не крий страстта си за себе си. Особено пред близките и приятелите си. Споделяй. Споделяй пламенно, с огън в очите.

Моментът, когато говориш на приятелите си за страстта си и внезапно осъзнаваш, че тонът ти е доста висок (абе направо си викаш), лицето ти е поруменяло и всички те гледал зяпнали и попиват всяка твоя дума…

Безценно!

Открий какво искаш.

Открий своето ЗАЩО.

Говори за това и споделяй при всяка удобна възможност (няма как да сбъркаш с това).

И казвай НЕ на всички възможности, които те отклоняват.

Само така имаш някакъв шанс името ти да остане в историята 100 години по-късно.

Само така имаш някакъв шанс да живееш страстта си.

П.П. Ако все още търсиш своето ЗАЩО, ако все още търсиш своята Мисия, запиши се за уебинара „12 ключа за успех – част I“, който Ясар Маркос и Пламен Попов ще водят на 10.01 (вторник). Ще разбереш кои са първите 6 от общо 12 сфери, усъвършенстването на които, ще ти донесе щастие, баланс и удовлетвореност в живота. И ще получиш практически насоки и съвети как да подобриш себе си във всяка от тези сфери.

Запиши се тук: https://app.webinarjam.net/register/16633/2c95560951

Талантът е измама!

Излъгаха ме.

Не за първи път, но това не смекчи яда ми.

Оказа се, че това е била една от най-големите лъжи, които някога са ми разказвали. И, което е още по-страшно, една от най-големите лъжи, които сам съм си разказвал през годините.

Ето за какво говоря - талантът е измама! Най-опасната измама, на която можете да попаднете. Първо, защото е масово възприета и, второ, защото звучи прекалено удобно.

Ами да - колко пъти сте чували около вас да се говори за някой успешен човек и да се казва

"Ааа, той е много талантливо момче. Не всеки може като него."

Няма значение за какъв талант и каква област говорим - музика, футбол, писане, маркетинг, говорене пред хора или плетене на гоблени. Това с таланта е пълна измишльотина.

Моля ви, не попадайте в този трап на мислене. Знам, че е лесно да се оправдаваме, като си казваме неща от типа на "Тя е много добра в танците, но аз никога няма да успея да съм като нея, защото аз нямам нейния ТАЛАНТ". Знам, защото и аз оправдавах собствения си мързел и нежелание да действам, разказвайки си подобни истории.

Наскоро се разхождах в парка с приятел. Минавайки покрай 2 момчета, които играеха американски футбол (или ръгби? честно, не правя разликата), го питам:
-Вярваш ли в таланта?
-Не, абсурд. Няма такова нещо като талант.
-Е как така няма! - смея се аз
Той посочи към момчетата. В този момент единият бягаше напред, а другия се приготвяше да го намери в движение с дълъг пас по въздуха.
-Талант е да си кажеш: "ААА, виж ги тези момчета как играят! Какво ли е това, изглежда много интересно! Ехаа, с кеф бих пробвал и аз да поиграя с тях."

Тогава не обърнах много внимание на думите му. Честно казано, понякога загрявам бавно. Имам предвид, естествено, че на интелектуално ниво разбрах какво ми каза, но не се замислих много дълбоко над приложението на казаното. Не го ОСЪЗНАХ.

Няколко седмици по-късно чета откъс от статия и попадам на цитат от Изабел Алиенде* (Isabel Allende), която разказва за собствения си креативен процес. Или какво се случва, когато пише книгите си. Ето го и самия цитат (преводът е мой):

"Всяка година точно на седми януари, аз се подготвям да пиша. Подготвям физическото място - изчиствам всички останали книги и оставям само речниците и материалите с проучвания, които съм направила. И после, на осми януари, аз извървявам седемнайсетте стъпки от кухнята до малката къщурка до басейна, която е моят офис. Тези седемнайсет стъпки са като пътуване до друг свят. Зима е, обикновено навън вали. Аз отивам с чадъра си и кучето ми ме следва. След като измина тези седемнайсет стъпки, аз вече съм в друг и вече съм друг човек.

Отивам там уплашена. И развълнувана. И разочарована - защото имам нещо като идея (по която да пиша), но тя е не е точно идея. И първите две, три, четири седмици просто си минават. Нищо не се случва - просто се появявам пред компютъра. Нищо. Появявам се, появявам се, появявам се и след известно време музата се появява също. И ако тя не се появи, когато я поканя, в крайна сметка, все някога се повявава."

Само като приключих този абзац и нещо ме жегна. Този яд, за който говорих в началото. Защото, чакай малко - какво се оказва? Че дори и най-големите писатели имат блокажи и губят седмици в седене на компютъра без да напишат и дума? Искаш да кажеш, че на тях НЕ ИМ Е ЛЕСНО??

ШОК!

Примерът с писането на мен специално ми резонира страшно много, защото да пиша е моята страст, това което осмисля живота ми.

Но вие, драги читатели, можете да съотнесете този пример към каквото пожелаете.

Влече те рисуването? Ами няма художник, който е нарисувал своя шедьовър от първия път. Аз поне не знам за такъв. Пикасо е нарисувал над 50 000 рисунки през живота си. Колко от тях са били пълни боклуци? Подсказка - МНОГО!

Влече те музиката и искаш да свириш на китара? Най-добрият ми приятел е басист. Започна с уроците, когато бяхме 8-и клас. Сега, 11 години по-късно, е един от най-добрите в България и участва в няколко музикални проекта. И то в доста труден за свирене жанр. Познай колко често свири и се упражнява той? Подсказка номер 2 - ВСЕКИ ДЕН!

Антъни Джесълник, един от най-великите комедианти в света, е писал по 70 ШЕГИ НА ДЕН в продължение на години.

Джери Зайнфелд, първият и единствен комик милиардер в света, също е писал шеги всеки ден.

Примерите са безброй, наистина. Просто се поровете, потърсете информация в Интернет. Ако познавате някой успял експерт в областта си, питайте го как е стигнал до това ниво.

Талантът не е нищо повече от искрица. Мъничка, дребна, микроскопична искрица, която ти казва - това е интересно, това ме влече. Тази искрица може да разпали ОГРОМЕН ОГЪН, може да запали целия свят за теб.

Но това никога няма да стане, ако не си скъсаш задника от работа.

Всеки ден.

Резултатите нямат значение. Има значение само да се появяваш. Да си там. Да действаш. Да не спираш.

Талантът е оправдание, сори.

Всеки ден работа, иначе огромният ти "талант" никога няма да се изяви и ще умреш в съжаление.

Готов ли си да платиш цената?

 

*Изабел Алиенде - Известна писателка от Чили, авторка на десетки световни бестселъри и спечелила още повече награди за творбите си. Линкът е към статията за нея в Уикипедия.

Изумителната история на Камен Машков – един по-различен Живот на Победител

Изумителната история на Камен Машков – един по-различен Живот на Победител

Предисторията:

Бях съсобственик в малък, но ултра успешен клуб. Правехме само от „афтър“ 7-10 хиляди лв редовно от сряда до понеделник. Нищо не ми липсваше.

В един момент вложих парите, които печелех и изкупих процентите (дяловете) на партньорите си. В крайна сметка реших да направя нещо съвсем друго, по-лъскаво и хубаво. Решението ми бе грешка и фалирах бързо.
Продадох дела си на съдружника си и се махнах.

Започнах работа след месец два. Работих дневен управител в Син Сити (Sin City).
С един от собствениците се познавахме. Той ме усети и предрече, че повече от 6 месеца няма да издържа. На първия ден от 7-ия месец вече бях напуснал.

И от тук започна моят друг живот.

Реших, че ще се занимавам със скиминг.

(бел. ред. – измами със сканиране на банкови карти)

Намерих правилните хора, с които да го правя. Дадоха ми шанс и, без да се хваля, бързо се доказах. Защото имах Топки.

След няколко месеца реших, че вече ще работя сам.

Така 4 години.
Толкова пари не бях виждал… Признавам си!
Само че хванаха един „приятел“, който, за да „спаси“ кожата, ме издаде. Типично по български. Него го пуснаха, а мен, след много голяма полицейска операция, ме арестуваха при едно от отиванията ми в Германия.

Влязох в затвора.

И това за мен бе началото на Живот на победител!

Приятелката ми бе бременна в 5 месец.

Не знаех бъкел немски, а немците не признават английски. Всичките си пари бях дал да ремонтираме целия етаж, на който трябваше да живеем с бебока и приятелката ми.

Реших, че трябва да започна работа в затвора – така нямаше да тежа на никой да ме издържа.
Писах молби и още сто неща. Накрая директора на затвора дойде при мен и лично заяви, че, ако науча немски на начално ниво, ще започна още в същия ден работа.
Прекарах три месеца в гледане на ТВ, писане на думи и т.н. Накрая на една от едночасовите позволени разходки видях директора да пуши до другите пазачи. Отидох и на приличен немски му напомних какво ми е обещал.
На секундата нареди да ме преместят на етажа на работещите. От другия ден започнах работа.

Справих се с първото си препятствие – победих системата! Взеха чужденец да работи работа, която даваха само на немци.

(Запиши се за безплатния уебинар „Чeтири стъпки, за да стартираш новата година с истински пробив“, за да разбереш как и ти да победиш системата. :) Кликни тук и разбери повече.)

Взимах по 180 евро месечно, от тях 150 изпращах на майката на детето ми.

Реших, че езикът ще ми помогне по време на делото ми. Пак писах молби и си извоювах да запиша курс по немски. После записах и йога курс и т.н. Така се уредих да съм повече време вън от килията (където бях абсолютно сам 21 часа затворен).
Изградих доверие и ми даваха все повече „немски задачи“, т.е. такива, които иначе възлагаха само на немците.
Постигнах втора победа, изградих доверие в тях.

Един ден съдбата се намеси.
Докато чистех коридора, чух хрипове и видях, че една от килиите е отворена. Изтичах и видях, че един двуметров румънец душеше един от пазачите, който беше на смяна. Беше го помолил уж за цигара, а го е придърпал и успял да го хване на „ключ“.
Скочих, намесих се и пазача успя да натисне паник бутона.
Веднага дойдоха всички налични гардове. В първия момент, докато се разбере какво се случва, се нахвърлиха върху мен. Целият бях в синини.
В крайна сметка се разбра какво се е случило. Мен ме отведоха в затворническата болница и ми направиха още същата вечер пълни изследвания на всичко, за да се уверят, че съм добре, а на другия ден отново лично дойде директора.

С негова заповед вече можех да работя, където поискам и, най-важното, да се чувам с майката на детото ми. (въпреки забраната на прокуратурата)
Пазачите ми даваха да звъня от стаята на социалния работник и то безплатно!

Постигнах трета победа:
Затвърдих позицията си и доверието в тях.

За времето, което прекарах в този затвор, имаше два опита да ме намушкат. И след двата хората просто изчезваха.

Отвори се място и започнах работа в болницата на затвора.
Вече получавах по-хубава храна и повече пари.
Поредната победа.

Не спирах да изпращам пари.

Дойдоха делата и ме осъдиха на 4 и половина, вместо на първоначалните 12 години. Взеха предвид всичко, което съм постигнал, и, въпреки големия медиен шум, не се поддадоха.

Преместиха ме в частен затвор.
Там всичко започнах отначало.
Курсове, работа. И направих поредния си пробив.
На първия месец, началникът забеляза, че се разбирам със всички, не само лично, но и като език.
С нигерийците на английски, с руснаци и другите бивши руски нации на руски и всички други на немски или балкански езици. Извика ме и ми предложи да стана бригадир.

Попитах го какво трябва да правя.

-Нищо, само да гледаш да си вършат работата! И ще взимаш повече пари от всички.

Пак се справих с поредното предизвикателство. Наложих се и печелих двойно повече пари.

(С началото на новата година, получаваш нова сила, с която да се пребориш с предизвикателствата. Кликни тук и се запиши безплатно за уебинара „Четири стъпки, за да стартираш новата година с истински пробив“ и направи своята 2017 г. неповторима!)

Въпреки всичко, мисълта, че не мога да видя новородения си син, не ми даваше мира. Започнах една дълга кореспонденция и молби, за да бъда преместен в България.
След 10 месеца неспирно писане успях и това да постигна!
Поредно преминато предизвикателство.
Преместиха ме в България на техни разноски и ме хвърлиха в Централния на София.
Пак писане на молби за бързо разглеждане на случая ми и ме преместиха в Казичене.
Поредното препятствие.

ГУШНАХ СИНА СИ ЗА ПЪРВИ ПЪТ…

Последните си месеци в затвора работих като общ работник на археологически обект (този до ЦУМ). Също и ВиК – чистехме шахтите на пътищата в София.
И отново, бързо се наложих и след година и няколко месеца излязох предсрочно.

Та тук, живота след излизането вече наистина бе на победител.
Мислех, че няма по-лошо от това, което бе вътре.
Е, грешах.
Излязох с 67 лева. Нямах къде да спя. Майката на детето ми, още преди да се преместя, вече живеела с нов мъж. Един приятел ме взе да спя при него временно.
Още излизайки от затвора, имах десетки оферти да започна на ново със скиминга.
Но не се поддадох. Вместо това, започнах да си търся работа.
След два месеца си намерих и започнах да градя отново живота си.
Както казах, мислех си, че няма какво по-лошо да се случи.
Имаше…
Майка ми почина, благодарение на българска болница, и това бе поредния удар и предизвикателство, през което трябваше да мина.

Вече работех, нямах някакви финансови проблеми. Но имах нужда от още сила. Нещо, което да ми даде цел и да намеря себе си. И да намеря отговора мога ли да издържа да остана чист. И в този момент дойде „Интервюто“…

След това всичко се подреди.
Благодарение на Пламен Попов и Ясар Маркос и средата, която те създадоха, започнах да се интересувам от личностно развитие.
Благодарение на тях, аз всеки ден нареждах част от пъзела, който стоеше разбъркан пред мен години.

*********************************************************************

Изумителна история, нали?! Ние бяхме шокирани, но и много вдъхновени, когато Камен я сподели с нас.

По повод идващата 2017 г., искаме да ти предоставим един подарък – система от 4 стъпки, която да ти помогне да НАИСТИНА да изпълниш целите си за новата година. И да постигнеш истински пробив.

На 15-и декември ще направим последния си уебинар за тази година… и ще бъде неповторимо. И откъм съдържание, и откъм изненади! Запиши се тук.