Author: Пламен Попов

Начало / Articles posted by Пламен Попов
Посредствеността е болест (част I)

Посредствеността е болест (част I)

Ти можеш да получиш повече от това, което имаш, защото можеш да бъдеш повече от колкото си. И разбира се, ако обърнем монетата. Ако не промениш това, което си, ти винаги ще имаш това, което вече си получил.

Парадоксът е, че не е важно какво получаваш, а в какво се превръщаш.

Има изследване, което сочи, че ако някой обикновен човек, който не се занимава със собственото си развитие, получи всички пари на земята, съвсем скоро тези пари ще се върнат обратно в джобовете, от които са излезли. Супер забавно!

Успехът естествено е много субективно понятие, докато не стигнем до думата щастие. Каквото и да олицетворява успеха за всички нас, в крайна сметка той ни води към нашето лично щастие. В света, в който живеем, набавянето на основни ресурси, храна и подслон, са свързани с пари, затова и повечето хора свързват щастието с парите. Можеш ли да си един щастлив клошар?

В моята вече 15 годишна практика в бизнеса и търговията съм преживявал както неуспеха, така и успеха, и знам, че както всяко едно друго нещо, и двете са временни. Анализирайки какви са били разликите в поведението ми, нагласата, действията, убежденията, средата, с помощта на един от моите ролеви модели Джим Рон – ментор на Тони Робинс (той е мой ролеви модел, а не ментор, защото дори преди да почине през 2009 година, не е и подозирал за моето съществуване), реших да споделя изводите, до които достигнах. Как човек, който разполага със стотици хиляди още на 25, не може да си плати квартирата на 27? И обратно, как същия този човек успява да спаси умиращ бизнес с половин милион годишен оборот?

Успехът не се преследва. Успехът се привлича, защото успехът търси уютно място, където да остане.

Вместо да губиш време и енергия да преследваш успеха, работи върху себе си, развивай се и той ще дойде сам. Самото личностно развитие не е пряко свързано с парите, които получаваш, но е свързано с парите, които задържаш.

Защо един и същи човек има различни резултати? Защо двама души имат различни резултати?

Отговорът е една дума – стойност. Стойността прави разликата в резултатите. Скоро прочетох един коментар по тази тема, който гласеше: „Да бе, сигурно топ 100 на милиардерите в света дават стойност!“… ако това е посоката, в която си насочваш фокуса, никога няма да станеш милиардер.

Можеш да постигнеш два или три пъти по-добри резултати за същото време, ако увеличиш два или три пъти повече стойността, която носиш. Много хора се фокусират предимно върху работата, която вършат, а не върху стойността. Нека ти кажа нещо – да си добър работник не е достатъчно, трябва да носиш стойност, за да имаш успех. Ако искаш истинско щастие, което да ти даде успеха, трябва да научиш този урок №1, и то да го научиш добре: научи се да работиш по-здраво върху себе си, отколкото върху работата си.

Ако искаш нещата за теб да се променят, трябва и ти да се промениш.

  • Научи се да се справяш със зимите в живота си, защото зимите са най-тежки – разбито сърце, нищета, фалит, безработица, скръб… Когато ти е най-трудно, не искай да ти е по-малко трудно, искай ти да си по-добър. Когато имаш проблеми, не искай по-малко проблеми, искай повече умения. Когато си изправен пред предизвикателство, не искай по-малко предизвикателства, искай повече мъдрост. Искай да се развиваш, за да се справяш със зимите в живота си.
  • Научи се как да взимаш преимущество от пролетта, тя е свежа възможност. Възползвай се и то бързо. Защото свежите възможности си заминават бързо, някой ги грабва и те не стоят вечно да те чакат. Животът е сравнително кратък, затова трябва да прочетеш всяка книга, която можеш да докопаш, и да грабваш своите възможности, докато са наоколо. Вземи преимущество, защото тях скоро няма да ги има. Много велики музиканти са изпяли песни за това, колко наистина е кратък животът, затова направи всичко възможно да се възползваш от свежите възможности, не ги оставяй просто да те подминават, и подминават, и подминават.
  • Научи се да си пазиш нещата през горещото лято. Трябва да се грижиш за това, което си започнал.
    Съвсем скоро след като засееш градината си, малките нахални буболечки ще дойдат, за да вземат всичко. И ще успеят, освен ако не го предотвратиш. Трябва да се научиш да предотвратяваш натрапниците да ти взимат всички блага, които си посял.
    Всяко работещо нещо ще бъде „нападнато“ на тази планета. Всяка красива градина пълна с цветя и плодове ще бъде нападната от насекоми, които ще искат да ги изядат. Да мислиш обратното е наивно. Всички ценности трябва да бъдат защитени, независимо дали са икономически, политически, релизигиозни, семейни или бизнес, те имат нужда от закрила.

Ти носиш отговорност за сигурността и развитието на своя посев, затова поеми пълна отговорност за това, което ти се случва. Това е най-висшата форма на осъзнаване и зрялост. Денят, в който направиш това, ще е денят, в който ще знаеш, че наистина си пораснал от дете в зряла личност – денят, в който ще поемеш пълна отговорност.

Джим Рон казва: Признак на зрялост е да се научиш да успяваш без да се извиняваш и да се научиш да се проваляш без да се оплакваш.

Къде искаш да си след 10 години? Истината е, че след 5, 10, 15, 20 години със сигурност ще стигнеш някъде. Въпросът е КЪДЕ.

Къде ще стигнеш се определя от какво правиш. Какви действия извършваш всеки един ден.

Знаеш ли кое е най-скъпото хоби в света? Телевизията. И сега ще ми кажеш – да бе да, един телевизор струва 500, 1000, 2000 лв. Купуваш го и толкоз. Да ама не, знаеш ли колко хора си взимат телевизорите дори на изплащане, с лихва, за да гледат на по-голям телевизор, с по-добра картина, с по-добър звук? И може да ми кажеш също, че за да гледаш телезивия си плащаш по 15, 20, 30 лв на месец и толкоз. Е, има едно изследване, че телевизорите са включени в 70% от времето в над 80% от домакинствата. Хората стават за работа и включват телевизора, прибират се от работа и включват телевизора, минават през почти целия уикенд пред телевизора, докато не дойде гадният понеделник. Представи си какво можеш да направиш с тези 70% от свободното ти време. Колко часа са това, колко пари. Направих си труда да изчисля тези загуби спрямо средната работна заплата в България.

Нормалният човек в България, който се труди здраво на работа и вади достатъчно, за да си плаща сметките, обвинява правителството, държавата, демокрацията и/или комунизма, губи по 7000 лв на година, прекарвайки 70% от свободното си време пред телевизора… Как си го позволява? И сега нормалния човек ще каже, че по цял ден се бъхти, за да изкара надницата, и не може да се прибере в 6 часа и да започне да се бъхти отново, докато се прибере през трафика, да чуе новините, да хапне, да пийне и дошло време за лягане. Трябва да си почине, за да дойде и следващият ден, в който ще отиде да се бъхти на работа.

Това, което не използваш, го губиш. Времето, което не използваш пълноценно, го губиш, уменията, които не използваш, ги губиш. А времето и уменията са най-ценните ти ресурси. И ти ги подаряваш. Всъщност не ти, нормалният човек.

Има една поговорка, която гласи: „Жънеш това, което си посял.“ Чувал ли си я? Нека да ти дам още няколко погледа върху нея:

  • Негативния поглед: Ако си посял зле, ще жънеш боклуци.
  • Позитивен поглед: Ако посееш добре, ще жънеш добре.
  • Погледа на изобилието: Никога не жънеш това, което си посял. Винаги жънеш повече от това, което си посял.
  • Погледа на реалността: Понякога природата ще унищожи това, което си посял, преди да го пожънеш и ще загубиш. Трябва да си готов за това.

Представи си един човек, който се занимава със земеделие. Това е човек, който става сутрин в 4 часа и започва да работи, да полива, да копае, да сее, да наторява, да се грижи за своята реколта по 12, 13 часа на ден. Всеки ден. Това е човек, достоен за уважение, човек, който работи здраво. И си представи, че точно когато дойде време за жътва и извика комбайните, се разразява ураганна буря, температурите падат и посевите замръзват и умират. Колко пъти се е случвало това със земеделците, затова това е труден и неблагодарен бизнес, казват. Истината е, че това се случва и ти трябва да се справиш с тази зима.

Ето още една истина: Ако не посееш, няма да пожънеш. Нямаш дори и шанс.

Следва продължение…

Пламен П. Попов
Предприемач/Автор на статии за предприемачество/съосновател на „Победител Ниво 1“ 

Бизнесът е убиец

Бизнесът е убиец

Самоубийства, ефективни присъди, разбити семейства, най-добри приятели, превърнали се в кръвни врагове, нищета, мъка, самота…

Вече над 15 години съм в тази сфера и съм видял почти всичко това на живо, а останалото се е случило в нашето време. Аз самият съм преживял няколко фалита: заведение през 2003 година (-50 000лв), строителна компания през 2009 (-200 000лв), магазини за е-цигари през 2013 (-20 000лв), но те не са важни сега. Важен е един въпрос, който започнах да си задавам преди три години на една среща за предприемачи в София, а именно: Защо хората искат да се занимават с бизнес?

През 1931 година Джеймс Тръслоу Адамс определя емблематичния елемент от американската култура (пропаганда) „Американската мечта“ по следния начин: „животът трябва да бъде по-добър и по-богат, и по-пълноценен за всекиго, с възможности за всекиго според способностите или постиженията“

В Декларацията им за независимост пише: „всички хора са създадени равни, че те са дарени от своя Създател с някои неотчуждаеми права, че сред тези права са живот, свобода и стремеж към щастие.“

Защо обаче големия процент от хората възприемат тези думи като да създадеш бизнес, да не си зависим, да разполагаш с времето си и да живееш живота на мечтите си?

Да бъдеш собственик на бизнес те прави още по-зависим – от пазара, от държавата, от образованието, от служителите, от икономическата обстановка.

Когато създадеш бизнес нямаш повече свободно време, обратното, ти си на педала 24/7 или си аут.

Животът на мечтите ти?

Ха, нека ти кажа нещо – повечето хора не мечтаят да ръководят бизнес, те мечтаят да харчат парите на успешния бизнес.

И, ако сега някой умник с много опит в теоретичното бизнес развитие за големи компании тръгне да обяснява, как бизнесът зависи на 100% само от теб самия, защото така пише в мотивационните книги, ще му дам един пресен пример с една могъща компания, погълната от истинската „американска мечта“…

През 1908 г. в гр. Флинт, щата Мичиган в автомобилната индустрия е основана нова компания. След не особено силни първи 10 години, компанията претърпява трусове, които обаче преодолява със смяната на своето CEO (два пъти) и в началото на 80-те години е в своя пик. В своя пик тази компания доставя 50% от автомобилите в щатите, има над 330 000 служители и е на 9-то място от 100-те топ транснационални компании.

Към средата на 2009 година нейните активи са за 82,29 млрд. долара, а дълговете – 172,81 млрд. долара. Хиляди служители губят работата си, защото това е годината, в която „Дженеръл Моторс“ фалира и федералното правителство на САЩ придобива основния контрол над този динозавър на промишлеността. До тук с абсолютната независимост на „бизнес романтиците“ с идеалистичните халюцинации.

Ако все още си с мен и четеш това, мисля, че е време да се представя.

Казвам се Пламен Попов и съм един от създателите на първата 12 месечна програма за личностно развитие и предприемачество в България „Университет за личностно развитие и предприемачество“. Управляващ партньор в най-голямото йога студио в България, както и създател на маркетинг стратегия за стартъпи на стойност 500 000лв. Общият месечен оборот, който реализирам в проектите си е малко над 50 000 лв, като едната от тях е стартъп на година и половина. Провеждам бизнес консултации със стартиращи предприемачи или такива, които имат нужда да увеличат продажбите си или да да развият мащаба на бизнеса си.

Целта на тази статия е да ти дам моя отговор на въпроса: Защо да искаш да се занимаваш с бизнес и как да бъдеш успешен в него?

Опитът ми в тази сфера включва над 14 бизнес проекта в над 8 различни сфери за последните 15 години. Много спечелени и загубени пари, стотици безсънни нощи, хиляди часове в проучване, стотици преговори с хора от ниво служители до хора на ниво изпълнителен директор на мултимилионна компания. Ще се радвам да останеш с мен, защото това е истината през погледа на един предприемач, живял и работил във времето преди и след голямата икономическа криза на 2008-ма.

И така, да започваме.

Когато някой дойде при мен и ми каже, че иска да създаде бизнес винаги питам, защо. Отговорите, които чувам са много и различни, някои го искат за пари, други за свобода, за слава, за повече свободно време, за уважение, за самостоятелност, защото е модерно (сега всеки се нарича предприемач) и още куп други причини, заради които хората вярват, че искат собствен бизнес. В 90% от случаите аз им казвам, че не съм за тях и, че те не искат да се занимават с бизнес.

Ако искаш пари и сега тепърва ще започваш бизнес трябва да знаеш, че те очакват месеци или дори години на безпаричие. Ако искаш свобода (това най-често е от работодателя) се приготви за най-лошия шеф който някога си имал – ти самият и това е човек, с когото. ако не се справиш, фалираш. Ако искаш слава може и да я получиш, но тя може и да не е точно това, което си очаквал: най-лошия бизнесмен, най-некадърния бизнесмен, най-тъпия бизнесмен и още и още. Ако искаш повече свободно време, е това е лесно, тогава не си за собствен бизнес, а си намери работа или остани на своята. Ако искаш уважение можеш да го получиш, дори и да си чистач някъде, то не се отнася до какво работиш, а до какъв си ти ;) Самостоятелност… обикновено много „самостоятелни“ хора искат да правят бизнес с пари от родителите си, ако искаш да си самостоятелен не прави бизнес, а излез на квартира и си изкарвай сам парите. Ако искаш да си модерен, си купи нещо лъскаво.

И така, ако нито една от тези причини не са достатъчно силни, за да започнеш бизнес, тогава коя би била?

От време на време се срещам с хора, които искат да стартират бизнес, но когато се видим започват толкова страстно да ми разказват за решението, което техния продукт намира. Толкова са концентрирани върху околните, че палят и мен и тогава аз започвам да работя за тях, поне за час. Любовта им към това, което искат да правят зарежда и заразява. И всички те имат нещо общо и то е, че в даден етап от разговора ни те използват думата „служа“. Това е ключът към успешния старт, твоя бизнес трябва да може да служи на хората, а не да ги смуче. Много хора тръгват с идеята да правят пари и така създават бизнес и стават пиявици, но не такива, които лекуват, а големи, тлъсти, мазни пиявици смучещи обороти от възможно най-много клиенти. Няма връзка с клиента, няма подход, има само реклами с продажби и ниски цени, за да зарибят пазара и да се отърват от боклука, който наричат продукт. (хейта ще го оставя за една друга статия)

Разбира се, има и факти, които могат да ти помогнат да разбереш в някакъв етап от живота си, искаш ли собствен бизнес или не. Това са основните мотиви, които могат да задвижат мотора:

  1. Лични мотиви – това са мечтите. Човек трябва да мечтае за мечтите, иначе умира, умира емоционално и започва да преживя. Ако си много далеч от мечтите си трябва да направиш нещо по въпроса. Ако единственото нещо, което те мотивира да ходиш на работа е страха, че няма да можеш да си плащаш сметките, заема и нещата на изплащане, значи трябва да направиш промяна и то вътрешно. Трябва да се върнеш към мечтите си, към това, което те кара да искаш да живееш, а не да креташ като пламък на вятър, в постоянно непостоянство.
  2. Финансови мотиви – бюджет. Колко добре знаеш как да бюджетираш финансите си? Как да инвестираш, как изобщо да има какво да инвестираш или инвестициите за теб са нещо екзотично, което расте веднъж годишно в амазонската джунгла и не се внася в България? „Ако имаш малко пари започни бизнес, ако нямаш никакви пари започни бизнес веднага“ – Хенри Форд. Парите никога не са били проблема или решението в бизнеса, проблема или решението винаги ще бъдеш ти.
  3. Дребничките гадни мотиви – срам. Срамът е нещо, от което много често бягаме или се отказваме или дори отричаме. Естествено колкото и да сме го отричали, вечер, когато си легнем с единствения човек, с който винаги си спим, със себе си, той, срамът ляга до нас. Но той може да е много полезен и ние не трябва да го потискаме. Той ни носи болка, а болката е истинска и ни кара да действаме. Когато има силна болка, има промяна. Ако седите на стол вкъщи, който е изкривен или обелен и все пак ви върши работа, вие ще се нагодите според него и ще продължавате да го използвате. Ако обаче от този стол щръкне пирон и ви се забие в гъза веднага ще вземете мерки, или ще го поправите изцяло или ще го смените с нов. Така е и с всичко в живота ни. Имаме нужда от малкото гадно пиронче забито отзад, за да се ядосаме, да станем и да действаме.

Как да избегнем бизнеса да ни „убие“ ритуално?

Много лесно. Ти можеш да получиш повече от колкото имаш, защото можеш да бъдеш повече от колкото си. Разбира се, можем да обърнем израза и да кажем: Ако не промениш това, което си, ти винаги ще имаш това, което си получил.

Най-важният въпрос в бизнеса е не, какво ще получиш, а в какво се превръщаш. В крайна сметка Джим Рон споделя: „Успехът не е въпрос на интелигентност, а въпрос на вдъхновение.“

Ако не сте достатъчно вдъхновени, няма да имате достатъчно успех и бизнеса ще убие времето ви, връзките ви, самочувствието ви и всичко, което обичате и имате. Ще бъдете сянка. Колкото и да не ви се вярва бляна към парите не дава това вдъхновение, от което имате нужда, за да създадете успешен бизнес, трябва нещо много по-голямо от вас самите, трябва да умеете да служите.

 

Толкова е просто, няма определени формули, които да действат въпреки всичко, във всяка ситуация. Икономиката се променя, пазарите се променят, нуждите се променят и ако сте готови за тези промени, вие ще успеете.

Нека ви кажа кога още ще ви помогне вдъхновението. Представете си един човек, който има земя. Той сее семената, полива ги, пази ги, грижи се за тях, става в 5 и работи цял ден, не спира, изключителен човек. Реколтата обещава да бъде топ качество и точно когато комбайните ще започват да жънат, буря. Цялата реколта е унищожена и този човек, който е правил всичко както трябва, трудил се е, не е показал мързел или невежество губи всичко. Това представлява света, в който живеем. Така е и в бизнеса, може да направиш всичко както трябва, да четеш, да прилагаш, да не спиш и пак да загубиш. Това е момента,в който единствено вдъхновението може да те върне обратно в играта. Ако единствената ти причина да си започнал бизнеса само заради парите ще се откажеш от страх да не загубиш повече, да не задлъжнееш повече ти си роб на парите.

 

Ако мога да обобщя в едно изречение, кой е пътят към успешния старт на един бизнес, то то би звучало така: Започни вдъхновен да служиш на хората срещу подходящата цена.
Пламен Попов

 

Най-големият ти проблем не е самият проблем

Най-големият ти проблем не е самият проблем

„Ще направим най-голямата верига от квартални кафенета. Ще променим разбирането за квартално кафене завинаги.“

Това беше мечтата ми, когато преди две години започнах да събирам инвестиции, за да я осъществя.

Нямах никакви пари, тъкмо се бях възстановил от един фалит и много исках да осъществя тази мечта. Затова реших да я направя с чужда инвестиция. Но кой нормален инвеститор ще даде 12-13 000лв за една гола мечта? Без бизнес план, без реални активи, само стратегия с много пробойни? Никой.

Затова реших да намеря няколко инвеститори, които да си разпределят, както инвестицията, така и „риска“. Слагам риска в кавички, защото едно от условията, които им предлагах бе, че ако бизнесът не просъществува една година на стартирането си, ще им върна парите. Затова подписахме договори за заем със срок, заедно с дружествените договори на фирмата.

Шест месеца след старта първото заведение е пред своя залез, въпреки че успяхме да постигнем годишен договор за доставки на сандвичи и фрешове на стойност 80 000 лв. Не е зле нали? Всъщност точно точно това ни уби.

Това беше краят на една ера за мен, но още не го осъзнавах. Сега вече дължах над 20 000 лв инвестиции + наеми и над 4 000 лв за данъци, живеех в моя приятелка и, когато си мислех, че съм ударил дъното, тъй като още оправям задълженията на последната си фирма, обраха кафенето. Взеха всичко – мебели, машини, чаши, салфетки. Всичко! Използван бе ключ, затова версията беше, че е вътрешен човек. Някак почувствах облекчение, когато видях, че нищо не е останало.

Повече не трябваше да се връщам там.

Развитието на историята беше с изключителна скорост. За няколко седмици получих заплахи. Имаше създадена ФБ група против мен от един от инвеститорите, който на всичкото отгоре реши да ме изнудва преди да направи това. Извика ме на среща и ми постави ултиматум: или му давам процентно участие от проекта „Живот на победител“ с Ясар Маркос, както и дялово участие в проекта „Мандала“, или тръгва срещу мен и ще ми срине репутацията…

Отговорът ми беше „Не“.

В този момент от живота ми се чувствах наистина зле, това беше най-големия ми проблем и бях в безизходица. Много бързо трябваше да възстановя голяма сума пари и да живея в същото време, а нямах все още почти никакви приходи от това, с което се занимавах.

Не знаех, какво да правя. Затова направих първото нещо, за което успях да се сетя – срещи с всички, на които дължах пари, и договаряне на разсрочване или на срока за връщане. Започнаха тези разговори, след което започнах да смятам и да връщам, колкото мога, изтеглих заем, поемах кратки проекти и връщах, по колкото можех, постоянно. Всеки месец, без да спирам.

Няколко месеца по-късно вече усещах, че мога да дишам. Половината от инвеститорите вече бяха изчистени – над 10 000лв за 6 месеца. Продължавах с вноските, докато не дойде края на годината. Остават 10 000лв и сега вече всичко е спокойно, продължавам с вноските, докато не изчистя всичко. И сега мога да ви кажа, като един „виден коуч и ментор“, че ще ви дам стъпките, които ще ви извадят от всяка подобна ситуация.

Няма да го направя, защото няма такива. Но има две неща, които си повтарях и изпълнявах, колкото и трудно да ми беше:

Търпение и Постоянство.

Защото много от нас искат резултатите веднага, особено в такава ситуация, която е много неприятна и носи много болка. Това ни кара едва ли не да действаме веднага и то да действаме на едро, защото вярваме, че ни трябва един голям удар и ще върнем всичко… В повечето случаи големият удар е върху нас и ние затъваме все повече, ако се стремим към него.

Търпението е ключ към изхода, към върха, към щастието дори.

Аз знаех, че трябва да минат една, две години, за да се възстановя и каквото и да мислех да направя, за да скъся периода щеше да бъде глупост.

Другият „препъни камък“ е липсата на постоянство. Когато намерим действие, което ни отвежда в правилната посока, но резултатите му са малки, ние губим мотивация и често спираме да извършваме това действие. Когато бях в най-неприятната ситуация, трябваше да преобръщам почти фалиращ бизнес и можех да си позволя заплата от само 750лв. Тези пари ми се виждаха абсурдни, но знаех от опит, че тези 750 лв ще ме спасят, защото са постоянни. Дори малкият, но регулярен доход е по-добър от големия, но нерегулярен, защото можеш да си създадеш система.

Не приемайте нищо лично, защото това ще замъгли преценката и ще ви подведе към грешни действия. Придържайте се, доколкото можете, до двата стълба, Търпение и Постоянство, и всичко ще бъде наред.

Защото най-големият ви проблем, не е проблемът.

Вие сте проблема и решението.

Професията на мързела

Професията на мързела

Кои са 6-те основни човешки нужди, които ни карат да действаме и да правим това, което правим?

Защо хората стават коучове, обучители, треньори по личностно развитие или високи постижения, мотиватори и т.н.?

Причините могат да са много: вдъхновение, любов, загриженост, желание да помагат, рани от детството, мода, лесни пари, мързел, липса на въображение. Сигурно има още много.

По какво си личи, каква е моивацията на един коуч? По спецификата на сферата, която са избрали, по резултатите, по начина на работа, по клиентите, към които се насочват. И сега, интерпретациите могат да бъдат хиляди.

Нека първо да видим образованието, в последните години най-модерната специалност в университета стана психологията. Всеки трети става „психолог“.

Защо?

Защото е модерно да си терапевт, коуч, треньор мотиватор. Вече има и специални обучения за коучове, дали за бизнес, дали за личностно развитие, това са двете най-интересни теми на развитие – да помагаме на хората в развитието на техния бизнес, тяхното личностно развитие или много нашумялото в последно време онлайн маркетинг.

Аз съм работил за себе си и с трите вида.

Когато живота ме отведе то точка на осъзнаване, относно личностното ми развитие, се доверих на наистина доказан професионалист, който е много добър, когато имаш нужда да се обърнеш към личните си емоции, към семейството си и вътрешното ти аз – Др Менис Юсри, основател на „Фондация Същност“.

Когато имах нужда от бизнес развитие не отидох при коуч или „специалист“, а създавах бизнеси, работил съм с много големи и успешни бизнесмени, бивши депутати, милионери, изпълнителни директори на огромни компании, приятели без опит, роднини, колеги. Всички те ми даваха урок след урок в продължение на над 13 години в над 10 различни сфери в бизнеса.

Когато ставаше въпрос за онлайн маркетинг стана интересно, специалистите бяха повече от нуждаещите се, след две години опити да намеря човека и много разходи, с Ясар взехме нещата в свои ръце, научихме се да го правим сами и постигнахме наистина задоволителни резултати. Ако сега трябваше да търся човек, щях да поверя онлайн маркетинга си на Стилиян Запорожанов, защото знам, че наистина го е грижа за компаниите, с които работи и е наистина добър професионалист. В момента така или иначе работим заедно по един от проектите ни.

И тук идва въпроса, как да отсеем тези, които носят резултати и онези, които не носят. За мен винаги има няколко основни фактора, които опита ми е показал, че са важни при избора на човек, на когото да повериш доверие за развитието на която и да е част от живота и света си:

– Препоръки

– Опит

– Резултати

Точно така, дипломата не ме интересува, защото тя не носи резултати.

Във „Фондация Същност“ отидох по препоръки и то след двугодишен период на размисъл.

В бизнеса не съм бил толкова колеблив, просто защото е по-лесно да загубиш пари, отколкото да загубиш част от себе си, доверявайки се на коуч или мотиватор, който има грешна мотивация.

Когато става въпрос за нещо толкова лично и важно, колкото личностното ми развитие, аз имам нужда да знам, че човекът има нужния опит, минимум 5-6 години в сферата, резултатите са налице, тоест работил е с хора, които наистина са променили живота си в посока тяхното щастие, а не само да са си купили всичките му продукти.

Защото ако са си купили всичките му продукти или ходят постоянно на обученията му това може да означава, че просто е наел добър онлайн маркетинг сециалист, примерно Стенли Запорожанов и продава добре, което няма лошо, но и няма нищо общо с действителната промяна на дълбоко ниво. Наистина добрия коуч според мен е създал много добър „follow up” и много рядко чува за клиентите си, освен за успехите им. :)

Добрият коуч и мотиватор не прави своите клиенти зависими от продуктите си, а точно обратното, дава им независимост в изборите, които им предстои да направят в живота си!

Ще дам пример с мен и Ясар Маркос. Ясар е мой бизнес партньор и главен обучител от 6 години в международна организация, която е специализирана в провеждане на обучения в сферата на личностното развитие и е позиционирана в Холандия.

Когато той ме покани да развием подобен модел в България си признавам, че няколко месеца, около 6, основния ни фокус бяха маркетинг и продажби и това толкова ни изтощи, въпреки силните резултати за краткото време. Седнахме и приятелски си поговорихме, за да изясним накъде сме тръгнали, какво искаме да постигнем и това беше фундаментален разговор за нас, защото в този момент правихме избора дали да спрем или да продължим. И ако продължим, как ще го направим.

Запазихме силния маркетинг, но сменихме фокуса. Насочихме цялото си внимание към изграждане на система, която да позволява на всеки наш клиент, последовател, фен, дори и критик, да има възможност да премине процес на обучение, който да му даде стотици други гледни точки за срок от поне една година, срок, който ние вярваме, че е достатъчен, за изграждането на навици, които да променят живота им.

И преди да се върна към нуждите нека поговорим за „мисията“. Много често се среща декламирането на мисия от коучове и мотиватори и терапевти подобна на тази: „Моята мисия е да помагам на хората по пътя към тяхното развитие, за да намерят удовлетворение и щастие в живота си.“

Хубава мисия и как я следваме? Първо, неДоверието, ами то идва, когато си изкарал една диплома за психолог и от две години си решил, че „високоплатената ти работа в голяма компания“ не е за теб, защото не отговаря на твоите ценности и на твоята мисия в живота и ставаш „lifecoach”. Уау.

Какво означава да си „житейски обучител“, когато имаш, има няма две години опит в уточняването на намерението да си такъв? Колко често „житейските ни коучове“ живеят по стандарта наложен от тяхното учение, колко често виждаме резултатите, към които искат да ни изведат при тях? Това са въпроси, които аз си задавам, когато ще се доверявам на някого.

В бизнеса и маркетинга е същата ситуация, хора без опит (3-4 години, 1 от които са били на обучение-стаж, промотирайки фб странички или минерална вода), без особено големи знания (освен някакъв набор академични знания, почти без приложение в естествена среда, назубрени в университета), без визия за следващите три години примерно, нямат шанс.

А доста такива хора стават коучове, защото страдат в намирането на стабилни клиенти, защото стабилните клиенти имат нужда от развитие, а те не могат да им го предложат. И какво избират, избират да започнат да продават обучения. И това е супер, само че вече е пълно и става все по-трудно да намериш подходящия компетентен човек за теб или за твоята компания. Затова аз се придържам към основната ми „система на доверие“: препоръки-опит-резултати

И сега е време да обърнем внимание на първия въпрос от статията, а именно: Кои са 6-те основни човешки нужди, които ни карат да действаме и да правим това, което правим?

Сигурност

Разнообразие

Значимост

Любов/Свързване

Израстване/Развитие

Принос

Изначално почти всяко действие изхожда от добри намерения. За да стават тези хора коучове, има определени нужди, които задоволяват. Кои са тези нужди? Нека видим какво прави един коуч, говори пред хора, има авторитет, обучава, работи за себе си, определя цената си (или поне така си мисли, цената я определя пазара в момента), комуникира с други коучове, пише статии, може би книга (малка или голяма, pdf или ако има късмет я публикува), продава се, маркетира се, става обществена личност, помага, дава отговори, ходи на обучения…

Кои според вас са нуждите, които задоволява тази професия? Не мога да говоря генерално за всички тях, но мога да кажам, какво получавам аз, имайки предвид, че аз не съм коуч. Аз говоря пред хора на нашите обучения, в нашите излъчвания на живо и онлайн обученията ни, това ми дава чувство на значимост и свързаност с много хора, аз обужавам да комуникирам.

Със сигурност не ми дава сигурност, защото основните ми доходи не идват от нашите обучения на живо. Основните доходи винаги идват от системата, както и основните промени. :) Разнообразие, имам много разнообразие в живота си, защото, когато се докосвам до много хора виждам много различни гледни точки, така израствам и живея разнообразно. Принос, дава ми усещане, че помагам на някого, че давам своя дан на света, в който живея, а това ме прави значим, в моите очи. :)

Това са някои от усещанията, които дават професиите коуч, консултант, терапевт или мотиватор. Разбира се има и различни мотиви, за да бъдеш коучов, може просто да им е интересно да се занимават с такава дейност без да има значение, дали реално има дълготрайни резулати за някого, може да се интересуват само от сигурността, тоест да правят пари от това или да се чувстват значими (важни и незаменими, звезди), можем да продължим безкрайно, търсейки различната мотивация на хората, поела тази модерна и интересна професия. Въпросът е как да ги различаваме, за да не си изгубим времето, фокуса и известна сума пари. Моят отговор е гледайте три основни фактора, които никога не лъжат: 1. Методи 2. Клиенти 3. Резултати

Моят съвет – търсете система.

Ако има система, значи има и шанс да имате резултати. Остава само и системата да работи за вас. :)

Пожелавам ви успех при избирането на вашия коуч, треньор, ментор, мотиватор, обучител. Избирайте мъдро, защото това ще ви струва време, фокус и пари.

Нищо фатално, но първото не можете да си го върнете!

От върха към дъното и обратно

От върха към дъното и обратно

2007 година.

Пътувах с автобус към Бургас с 20 000 лв в брой. Това беше авансовото плащане по договора, който подписах няколко дни преди това за построяването на две големи кооперации във Варна, местноста Траката.

Фирмата ни беше семейна, като собственици бяхме аз и майка ми. Моята роля бе да договарям сделките, а майка ми като архитект с над 25 годишен стаж трябваше да се погрижи за качественото изпълнение на строежите. В договора трябваше да изпълним двете сгради до ключ, което включваше и довършителните работи.

В този период от живота си бях на 25 години и отдавна бях забравил стойността на личните отношения, както и семейните ценности. Те бяха прекалено емоционални, правеха ме прекалено уязвим. Бях преживял голямата загуба преди години и си бях казал, че няма да допусна повече такава мъка в душата си.

Тогава единственото ми разбиране за бизнес беше следното: да договоря максимално изгодна сделка на всяка цена. Смятах, че единствената цел на бизнеса е възможно най-голяма печалба. Грешах!

Няколко месеца по-късно, с майка ми вече бяхме извикали брат ми от София за подкрепление. Той нямаше представа от бизнес или от строителство в детайли, но се хвърли в огъня здраво. Правеше всичко, което можеше, но аз бях безмилостен с него. Критикувах го изключително много за грешките, както критикувах и майка си за това, че го защитава и покрива. Нещата ескалираха, когато в една от сградите, които междувременно бяха завършени на груб строеж, трябваше да се положи изолация под замаската в общите части. Майка ми беше сложила брат ми за отговорник на тази дейност и той допусна много скъпа грешка, която в този момент аз отдадох само и единствено на него, а тя не беше само негова. В същност до голяма степен беше и моя, защото аз отговарях за бригадите, които работеха на строежа. А майсторите трябваше да обърнат внимание на това, което се случи. Както казах обаче, за мен бизнеса беше само печалби тогава и това се отразяваше на отношенето ми към всички. Нищо чудно, че бяха постъпили така. А имаше и още един фактор, търсех нископлатени бригади, за да увелича нашата ПЕЧАЛба…

Когато се поставя изолация под замаска (подово покритие под настилката), тя трябва да е с определена плътност, много по-голяма от тази на външната изолация за сградите. Това, което бяха направили те е, да използват обикновена изолация, която е толкова мека, че когато стъпиш върху замаската, кракът ти потъва, беше ужас. Инвеститорите ме извикаха на спешна среща в София, защото това щеше да ни забави много, трябваше да се премахне цялата замаска на 4 етажа, заедно с изолацията, да се изхвърли и след това да се положат нови, да не говорим, колко пари изгубихме.

Бях засрамен, унизен и ядосан.

В този момент всичко тръгна надолу, всяко нещо ставаше все по-зле и по-зле, с брат ми спряхме да си говорим, навлязохме в 2008 година и неизбежното се случи, инвеститора спря инвестициите… Икономическата криза удари новоизлюпената ми строителна фирма.

Това беше краят на отношенията ми и с майка ми.

В продължение на цяла година след това аз нямах семейство, защото ги бях изоставил и изгонил от живота си, смятах, че съм прав.

Септември месец 1993 година, 20-ина дни до рождения ми ден (21 септември). Както винаги го очаквах с нетърпение, бях любимеца на баща ми, със сигурност щеше да има много подаръци, големи подаръци :)

Беше сутринта на 2 септември, вкъщи нямаше настроение, предната вечер майка ми и татко се бяха скарали силно, дори брат ми не си излезе от стаята. Звънна се на вратата и майка ми отвори, беше чичо ми, не чух, какво си говорят, но чух, как майка ми започна да стене в коридора, и се свлече на земята. Чичо ми дойде при мен в хола и ми каза, че баща ми е починал вечерта, катастрофирал лошо и издъхнал в болницата два часа по-късно от удара.

Отказах да повярвам, казах му, че докато не го видим, не е сигурно. Е, видях го и бях съсипан, бях почти на 11 години, а вече преживявах първата си огромна и неочаквана загуба. Тогава разбрах за първи път, че живота не е справедлив. В този момент си казах, че чувствата носят само болка и не трябва да ги допускам в живота си.

2013 година, точно 20 години, от както бях плакал за последно. Над 10 бизнеса зад гърба си, един много пресен фалит и една връзка отиваща към своя край. Бях си платил за това обучение без да казвам на никого, просто отидох и дадох 300 лв за 5 дневно обучение, защото не знаех, какво друго да направя.

Просто нямаше никаква любов в живота ми и това се отразяваше, както на всичките ми връзки с жени, така и на връзките ми със семейството ми, или каквото беше останало от него. Същото беше и в бизнеса, тогава все още не разбирах, че бизнеса и любовта са тясно свързани. Дойде сряда сутрин и отидох.

Това, което ми се случи през следващите 5 дни, не промени живота ми, то ме спаси!

На третият ден аз не бях 31 годишен мъж, аз бях 11 годишното момче, което най-накрая прие, че татко му вече го няма и се изправи пред мъката си. Накрая на обучението вече се бях обадил на майка ми и й бях казал нещо, което никога не е вярвала, че ще чуе от мен, казах й, че тя е най-добрата майка, която съм можел да имам някога. Тогава се роди една мечта за мен, аз започнах да мечтая не просто да имам бизнес, започнах да мечтая моя бизнес да помага на хората така, както това обучение помогна на мен. Исках да развивам такива обучения в България и да помогна на възможно най-много хора да намерят пътя към щастието като мен.

Сега, 3 години по-късно, аз изживявам своята мечта, защото все повече хора идват на нашите обучения „Живот на победител“ и виждам как обученията ни помагат и променят животи.

Благодарен съм за това, защото сега имам не просто бизнес. Сега имам бизнес, който е отдаден и служи на хората, имам щастлива връзка с най-прекрасната жена и чакам своя син да се роди. Животът най-накрая продължи и аз съм благодарен! :)

Как една неделя си създадохме Университет?

Как една неделя си създадохме Университет?

Неделна сутрин. Седим около кухненската маса вкъщи. Мони приготвя кафе, а аз и Ясар правим това, което правим най-често, когато сме заедно.

Спорим.

Не ме разбирай прогрешно. Тези спорове са безценни. Благодарение на тях съвместният ни бизнес расте, благодарение на тях растем и като личности. Как беше онзи известен лаф: „В спора се ражда истината“ ?

Този път спорът е дори по-продуктивен от обикновено, защото благодарение на него, създаваме проект, който ще донесе промяна не само в бизнес модела ни. Но и у много българи, които търсят възможности за развитие и са гладни за успехи.

Нашата мисия – на мен и Ясар – е да помогнем на възможно най-много българи да растат като личности и като предприемачи. И да не живеят в посредственост, а да изживеят своя живот на макс, разкривайки пълния си потенциал.

Реализацията на този наш проект ще изпълни мисията ни и сме твърдо убедени в това!

Добре, нека говорим по същество… За какъв проект става дума?

Накратко – създаваме Университет. :)

Следва малко по-дългото обяснение…

Били сме на толкова много обучения по личностно развитие и винаги забелязваме един общ проблем. Да, включително и в нашето обучение „Живот на победител“.

Хората се записват, влизат в залата, ние им даваме много ценни знания, насоки, техники, стратегии и инструменти за действие, които да им помогнат да постигат целите си и да постигат успехите, които желаят. Вдигаме им енергията. След края на събитието, хората се чувстват страхотно, изпълнени с надежда, сила, енергия.

Готови да действат.

Но не действат!

Няколко дни по-късно мотивацията е изчезнала, енергията я няма и всички отново са  влезли в старите, до болка познати, коловози в живота си.

Ако знаеш английски, изразът е, че няма достатъчно добър „follow up“.

Това ни беше голяма болка – фактът, че огромна част от хората не вървят напред след събитията, а заорават отново на едно място. Тази болка ни накара да действаме и ето как решихме проблемът.

Създаваме Университет за Личностно Развитие и Предприемачество (или накратко УЛРП). На английски също звучи добре – University of Personal Development and Entrepreneurship (UPDE).

Университетът започва от самото начало на 2017 г. и се състои от 12 онлайн обучения на различни теми. Обученията са двучасови и се провеждат онлайн по поне две причини:

  1. Лесна достъпност – в 2017 г. Интернет и устройствата, които позволяват да влизаме в Интернет, вече отдавна не са лукс. Превърнаха се в необходимост, също както токът и водата, до такава степен, че на някои от нас ни е по-трудно да си представим живот без Интернет, отколкото живот без топла вода. :) В този ред на мисли, чрез онлайн обучения на живо, осигуряваме обратна връзка на място, чрез въпроси и отговори, също както на живите ни обучения. Само че спестяваме много време (че и пари) от пътуване на приятелите ни, които искат да се развиват, но не живеят в София.
  2. Достъпност и като цена! Провеждането на обученията онлайн също изисква своите инвестиции от наша страна, но те са в много по-ниска степен от обученията ни на живо. Така че по този начин можем да предоставим и нисък ценови праг за всеки наш „студент“. Но за това по-късно.

Темите, които сме запланирали за УЛРП за 2017 г. са следните:

  •  Януари – Визия/Мисия (Открий и структурирай своята мисия/визия)
  •  Февруари – Страховете (Научи се да контролираш страховете си, един от най-успешните ни уебинари беше на тази тема)
  •  Март – Планиране (Как да планираме ефективно)
  •  Април – Комуникация (Изкуството да комуникираш, най-успешното ни онлайн обучение)
  •  Май – Връзки (Личните ни взаимоотношения и връзки оказват огромно влияние върху успеха ни)
  •  Юни – Личен бранд (Как да позиционираме собствения си бранд по подходящ начин)
  •  Юли – Лидерство (Открий лидера в себе си, бъди вдъхновяващ лидер и за другите)
  •  Август – Презентационни умения (Научи се да говориш пред публика, малка или голяма)
  •  Септември – Предприемачество (Научи се да стартираш правилно)
  •  Октомври – „MasterSell“ (Обучение за продажби, продай себе си)
  •  Ноември – Пари и инвестиции (Как да ръководиш парите си, научи се да инвестираш успешно)
  •  Декември – Предай нататък (Завършваме учебната година с обучение, как да предаваме нашите знания на другите)

Тук искам да направя важно уточнение!

Това няма да бъде типичният уебинар, в който немалка част е отделена на продажба в края, а една друга част – отделена на представяне на водещите в началото. Казвам го, защото и ние го правим, просто това е моделът на уебинарите.

Тези онлайн обучения ще се провеждат на живо, но нито ще губим излишно време в представяне, нито ще продаваме нещо в тях. Два часа, в които само даваме стойност и задачи, за да действаш и прилагаш.

Сесиите се провеждат вечерно време, за да е удобно на студентите да са пред компютрите си онлайн, но в случай, че бъде пропусната сесията, се предоставя запис.

Преди малко споменах за задачи. Ще има много домашни (предизвикателства), за да прилагаме една година всичко научено, чуто или прочетено, защото ние искаме резултати за вас. Това е много ключов момент от Университета, защото чрез него ние решаваме проблемът с липсата на обратна връзка и неприлагането на наученото. :)

Другият проблем, който решаваме е продължителността – едно е да присъстваш на едно еднодневно или двудневно обучение. Съвсем различно е да си част от периодични обучения в продължение на 12 месеца.

Също така ще използваме и уникалната сила на Facebook групите. Вече имаме приготвена затворена Facebook група с близо 200 Победители, присъствали на досегашните ни обучения. Това гарантира за всеки студент най-важното:

Среда за растеж

Да не говорим за огромната възможност за полезен нетуъркинг и контакти.

Разбира се, макари и основни лектори да бъдем аз и Ясар, няма да запазим славата само за себе си. :) Включваме няколко гост-лектора в нашия университет, като засега ще ти разкрия само, че лекторът, който ще се включи в сесията „Пари и инвестиции“ е човек, който още преди година е минал границата от 50 000лв/месец, и то без да има собствен бизнес, това са дивиденти и други финансови инструменти, които ще разкрие.

Цената за едногодишен достъп до Университета е 94 лв, като включва и достъп до обучението ни на живо „Живот на победител“. Както по-горе споменах, именно онлайн форматът ни позволява да поставим толкова ниска цена за 12-е обучения в продължение на цяла година. :)

В момента идеята отдавна вече не е идея, а е проект в развитие. Работим здраво, за да можем да създадем пълноценна система за обучение и да сме готови за силен старт на новата година с първите си 100 студенти. :)

В заключение… Ние всички сме „студенти“ на живота и оценките ни не се вписват в книжки и бележници.

Нашите оценки са резултатите, които получаваме в реалността.

С Ясар вярваме, че основаването на този Университет е началото на един много голям проект, с огромен потенциал, който да помогне на хиляди българи да се развиват личностно и като предприемачи.

По-добре така, отколкото да чакаме поредния костюмар в Парламента да „ни оправи“.

Не мислиш ли?

Ще се радвам да се видим в УЛРП. :)

П.П. Няколко месеца по-късно, Университетът, не само че вече е реалност, но и има над 250 участници (студенти)! Ако си от хората, които постоянно търсят начини да се самоусъвършенстват и развиват, ако си готов за действие и ъпгрейд чрез постоянно предизвикателство, очакваме твоята кандидатура в УЛРП. Запиши се тук:

 

Записвам се