Author: Анна Иванова

Начало / Articles posted by Анна Иванова

Koя си ти?

Koя си ти?

Започваме
Как се казваш?
Прекрасна ли си?
Complete the form below to see results

„Носиш“ ли проблема в себе си?

 

Ти имаш проблем за който не знаеш!

Първо ще ти разкажа една история, която показва колко голям е този проблем.

Историята започва на 1-ви юли 1846г, когато един млад лекар започва работа във Виенската многопрофилна болница.
Не след дълго, той забелязва един факт. В болницата имало две крила. В първото крило,  смъртността на майките при раждане достигала до над 10%, 5 пъти повече в сравнение с второто крило.  Лекарите знаели за това, обществото също, но смъртността била толкова висока, че майките правили всичко възможно да избегнат първото крило на болницата. Буквално падали на колене и със сълзи се молили да ги приемат в крило номер две. Някои от страх да не влязат в първото крило раждали и на улицата – дори там, нивото на смъртност било по-ниско.
Ако си представим, че влизаме в болница и едно на десет пъти няма да излезем живи от там, то всеки би направил всичко, за да го избегне.
Най-голямата разлика между двете крила била, че в едното работили лекари, а в другото-акушерки.
Важно е да отбележа, че до този момент светът не знаел нищо за бактериите.
Доктор Земелвайс започвал да проучва всякакви външни причини, за да си обясни тази разлика. От стандартизиране на позицията на родилката при раждане, до липсата или извършването на религиозни практики. Каквото и да променял, не давало резултат. Смъртността в първото крило продължавала да бъде над 10%  по-висока от другото.
След като се върнал от кратка почивка, д-р Земелвайс получил лоша новина – един от лекарите бил се порязал по-време на аутопсия и починал.
При аутопсията, причините за смъртта изглеждали същите като при починалите родилки. В този момент, Д-р Земелвайс се замислил над една съществена разлика, на която не бил обърнал внимание, а именно - лекарите прекарвали известна част от времето си в моргата, изследвайки трупове, а акушерките-не. Дошла му лудата за времето си идея, че лекарите са причината за високата смъртност или по-конкретно нещо, което пренасят от труповете към родилките. Особено като се има предвид, че по това време лекарите не са мили своите ръце между двете дейности.
Оказало се, че наистина лекарите без да знаят, са били причина за смъртта на много хора, те носели „проблема” със себе си и, докато не го установили и отстранили всички други промени били безполезни.
Д-р Земелвайс въвел миенето на ръцете с разтвор на хлорна вар, което намалило смърността значително.
Също като него, много от неприятностите, проблемите в живота, в бизнеса, във взаимоотношенията идват от нашето поведение и отношение.
Често предизвикваме в другите точно поведението, което искаме да избегнем и, колкото и да се опитваме да променим външните фактори или хората, с които общуваме - усилията ни се оказват безполезни.
Безброй пъти хората са описвали цели, желания и мечти, и казват, че искат да ги постигнат ако:
Искам да успее, но...
Аз направих всичко възможно за нашите взаимоотношения, но...
Искам да се разбираме, но... той/ тя не иска, той/тя ме предизвиква.
Той/тя ме кара да се чувствам зле.
Той/той тя ме ядосва!
И много други. Казвал ли си някои от горните реплики или подобни?
Замислял ли си се какво е твоето участие в проблема? Как ти, с твоето поведение и отношение носиш бацила със себе си и „инфекцията”, точно както в случая с лекарите.
Няма по-голям проблем от това да не осъзнаваш, че имаш сляпо петно за проблемите, на които ти си корена.
И не, няма как никога да не се самозалъгваш, просто трябва да имаш едно наум за самозаблудата, в която се намираме като хора.  Неоставай това да руши важните взаимоотношения в живота ти.
Няма по-важен ресурс от хората, които ни заобикалят, хората които са ни близки.
Научи се да си магнит за правилните хора в живота си, да да правиш така, че те да искат да останат в него. Научи как да не оставяш самозаблудите да разяждат бавно взаимоотношенията с важните за теб хора. Запиши се за 4 дневно разстърсващо преживяване, което ще ти помогне да се отърсиш от самозаблудите и да освободиш потенциала си. Разбери повече ТУК

 

 

 

Какво е нужно, за да бъдеш лидер?

Може би искаш да си лидер. Може би ти харесва идеята ТИ да водиш, а другите да те следват.

Но след като гледаш това видео, може и да поразмислиш за това свое желание. Или пък да се мотивираш още повече, кой знае? :)

Предстои да ти разкрия трите (3) основни качества, които притежава всеки лидер. Характеристиките, които го правят истински такъв.

Качество номер 3 е основното, където желаещите да бъдат лидери, се пропукват

Приятно гледане!

Защо е важно да визуализираш?

Вероятно концепцията за визуалициите вече ти е попадала и ти е позната. Но знаеш ли защо е важно да визуализираш и защо визуализациите всъщност работят?

Гледай видеото, за да разбереш.

Коя е твоята мисия?

Замислял ли си се по въпроса… Коя е мисията ти?

Защо си тук? Какво всъщност означава „мисия“?

В това видео давам своите „пет цента“ по въпроса с мисията. И какво да правиш, когато не си сигурен в отговорите за себе си.

Как спасих брака си? – Ричард Пол Еванс

Историята, която ще прочетете, е споделена от писателя Ричард Пол Еванс. Той споделя за трудните моменти в брака си, които за малко не довеждат до развод.

Макар че самият той никога не харесвал идеята. Напрежението между него и съпругата обаче било толкова голямо, а скандалите – толкоз чести, че сякаш нямали друг избор, освен да се разделят. И тогава…

„Преди известно време щерка ми, Джена, ми каза: „Когато бях малка, най-големият ми страх беше, че бихте могли да се разведете. След това, когато станах на 12, а вие се карахте постоянно, започнах да смятам, че това ще е най-добре за всички нас“ След това Джена ме погледна и се усмихна: „Радвам се, че успяхте да оправите нещата между вас“.

С жена ми Кери се карахме от години. Когато гледам назад, не мога да си спомня как започна всичко, но явно характерите ни не си пасваха особено. Колкото повече време минаваше, толкоз по-ясни и болезнени ставаха различията помежду ни. Проблемите ни се задълбочаваха. Напрежението стигна такъв предел, че и за двама ни беше истинско облекчение, когато трябваше да пътувам извън града, за да представя някоя книга. Но когато се връщах, всичко започваше отначало. Скандалите зачестиха толкова, че вече ми беше мъчно да си представя как бихме могли да живеем съвместно, без да се караме. Бяхме на ръба на развода и все по-често започвахме да говорим за това.

Веднъж, по време на едно от пътуванията ми, отново се скарахме жестоко по телефона и Кери ми затвори. Бях сам, гневен и объркан. Бях достигнал предела си. По онова време се обърнах към Бог. Или по-скоро, започнах да говоря на Бог. Не знам дали може да се нарече молитва – когато крещиш на Бог не е точно молба – но каквото и да беше, няма да го забравя. Стоях под душа на хотела и крещях на Бог, че бракът е пълна небивалица и аз отказвам да живея по този начин. Не можех да разбера защо ми се случваше всичко това. Защо трябваше да е толкова трудно с Кери да имаме нормални взаимоотношения. Дълбоко в себе си знаех, че тя е добър човек. И аз бях добър човек. Тогава защо не се получаваше? Защо не се разбирахме? Защо се бях оженил за някой, който беше толкова несходен с мен? По коя причина тя не можеше да се промени?

Накрая, изтощен и обезверен, седнах на пода в банята и заплаках. И от дълбините на моето отчаяние дойде вдъхновението. Не можеш да я промениш, Рик. Можеш да промениш единствено себе си. В този момент започнах да се моля. Ако не мога да променя нея, Боже, нека тогава променя себе си. Молех се до късно през нощта. Молех се и на следващия ден по пътя към дома ни. Молех се, когато тя ми отвори вратата – една студена жена, която се държеше така, сякаш едва се познавахме. Тази нощ легнахме в леглото си, на сантиметри един от друг, но всъщност на километри разстояние. И внезапно отговорът се появи пред мен, вече знаех какво трябваше да направя.

На сутринта, докато още бяхме в леглото, аз се приближих до нея и я попитах:

– Как мога да направя деня ти по-хубав?

Тя ме погледна гневно.

– Какво?

– Как мога да направя деня ти по-хубав?

– Не можеш, – отговори тя. – Защо питаш?

– Защото наистина го мисля, – казах аз. – Просто искам да знам какво мога да направя, за да бъде денят ти по-хубав.

Тя ме погледна цинично.

– Искаш да направиш нещо? Отиди и оправи кухнята.

Тя явно очакваше да се вбеся. Вместо това аз кимнах.

– Добре.

Станах и разтребих кухнята.

На следващия ден я попитах същото.

– Как мога да направя деня ти по-хубав?

Тя присви очи.

– Почисти гаража.

Поех си дълбоко въздух. Бях имал тежък ден и знаех, че нарочно беше поискала това. Изпитах желание да й се развикам. Вместо това обаче казах само:

– Добре.

Станах и следващите два часа почиствах гаража. Кери не беше сигурно какво да си мисли.

Дойде следващата сутрин.

– Как мога да направя деня ти по-хубав?

– Не можеш. Просто не можеш! Спри да го повтаряш!

– Съжалявам, – казах аз. – Но не мога да спра. Обещах си. Как мога да направя деня ти по-хубав?

– Защо правиш това?

– Защото държа на теб, – казах аз. – И на нашия брак.

На следващата сутрин й зададох същия въпрос. И на по-следващата. И на по-следващата. Тогава, на втората седмица, се случи чудо. Когато я попитах същото, очите на Кери се напълниха със сълзи. Тя се пречупи и заплака. Когато отново можеше да говори, каза:

– Моля те, спри да ме питаш това. Проблемът не е в теб. В мен е. Аз съм тази, с която е трудно да се живее. Не знам как изобщо все още си с мен.

Аз нежно повдигнах брадичката й и тя ме погледна в очите.

– Защото те обичам, – отговорих. – Как мога да направя деня ти по-хубав?

– Аз трябва да те питам това.

– Да, така е, – казах аз. – Но не сега. Сега аз трябва да се променя. Ти трябва да знаеш колко много значиш за мен.

Тя сложи главата си на гърдите ми.

– Съжалявам, че бях толкова зла.

– Обичам те, – казах.

– Обичам те, – отговори тя.

– Как мога да направя деня ти по-хубав?

Тя ме погледна нежно.

– Може ли просто да прекараме малко време заедно?

Усмихнах се.

– Много ще ми е приятно.

През следващия месец продължих да й задавам този въпрос. И нещата наистина се промениха. Скандалите спряха. Тогава Кери започна да ме пита:

– Какво мога да направя за теб? Как мога да бъда по-добра съпруга?

Стените между нас рухнаха. Започнахме да водим смислени разговори за това какво искахме от живота и как можехме да направим другия по-щастлив. Не, не разрешихме всичките си проблеми. Не мога и да кажа, че повече не се скарахме. Но се промени начинът, по който се карахме. Не само, че се случваше много по-рядко, но не и беше така ожесточено, както преди. Преди просто не ни оставаше въздух от викане. Сега просто не искахме да се нараняваме повече…

С Кери днес сме женени повече от 30 години. И аз не само обичам жена си. Харесвам я. Харесва ми да съм с нея. Бързам да бъда с нея. Нуждая се от нея. Много от нашите различия се превърнаха в силни черти на брака ни, а другите… просто се оказаха без значение. Научихме се как да се грижим един за друг и нещо по-важно – научихме се как да поддържаме в себе си желанието да го правим.

Бракът не е лесно нещо. Но същото е и с това да си родител. Да имаш партньор в живота е прекрасен дар. Той ти помага да заобичаш в себе си чертите, които всъщност не са за харесване. Защото всички имаме такива черти, нали?

Осъзнах, че това е въпросът, който трябва да задаваме на любимия си човек: Как мога да направя деня ти по-хубав? Ето това е любовта, в романтичните филми и романи се говори само за привличането, за влюбването и всички си мислим, че после ще „живеем щастливо до края на дните си“. Истинската любов не значи просто да желаеш човека срещу себе си, а да желаеш щастието му. Дори ако понякога трябва да жертваш частица от собственото си щастие. Истинската любов не значи да превърнеш другия в свое копие. Значи да разшириш границите на своята толерантност, грижовност и нежност. Да се опитваш всеки ден да показваш на другия колко много значи за теб. Всичко друго е просто игра на егото…

Любовта изисква грижа. Не я взимайте за даденост.

Любовта изисква грижа. Не я взимайте за даденост.

Тази истори ме счупи. Дори не знам дали е истинска, дали имената в нея са реални, откъде произлиза, кой я е написал.

Но я споделям с вас, защото знам, че е по-актуална от всякога. Свързаността, която имаме в днешни дни, ни позволява лесно да сбъркаме страстта с любовта. Да забравим какво наистина е важно за нас.

Толкова е лесно да се влюбиш днес… но колко е трудно да обичаш?

Прочетете историята и вземете каквото е нужно от нея…

„Когато се прибрах вкъщи онази нощ, докато жена ми сервираше вечерята, аз хванах ръката ѝ и казах, че има нещо, което трябва да ѝ кажа. Тя седна и се нахрани тихо. Отново забелязах болката в очите ѝ.

Изведнъж аз не знаех как да отворя устата си. Но аз трябваше да ѝ кажа какво си мислех. Исках развод. Повдигнах темата спокойно. Тя не изглеждаше да е раздразнена от думите ми, вместо това ме попита тихо: „Защо?“. Избегнах въпроса ѝ. Това я ядоса. Тя започна да хвърля неща и извика към мен: „Ти не си мъж!“. Тази нощ не разговаряхме. Тя плачеше. Знаех, че искаше да разбере какво се е случило с брака ни. Но едва ли можех да дам задоволителен отговор, че е загубила сърцето ми заради Джейн. Вече не я обичах. Аз просто я съжалявах!

С дълбоко чувство на вина изготвих споразумение за развод, в което се посочва, че тя може да задържи нашата къща, автомобил и 30% от акциите на моята компания. Тя погледна към споразумението и след това го разкъса на парчета. Жената, с която бях прекарал десет години от живота си, се бе превърнала в чужд за мен човек. Стана ми жал за погубеното ѝ време, за вложените усилия и енергия, но не можех да се отметна от развода, обичах Джейн толкова много. Най-накрая тя се разплака сърцераздирателно… това беше, което очаквах да видя. За мен нейният плач беше всъщност вид облекчение. Идеята за развода, която ме измъчваше в продължение на няколко седмици, изглеждаше по-ясна и добре обмислена сега.

На следващия ден се върнах у дома много късно и я заварих да пише нещо на масата. Не бях вечерял, но отидох направо да спя и заспах много бързо, защото бях уморен след изпълнения със събития ден, прекаран с Джейн. Когато се събудих, тя все още стоеше на масата и пишеше. Аз просто не се интересувах, така че се обърнах и отново заспах.

На сутринта тя представи нейните условия за развод: не искаше нищо от мен, освен едномесечно предизвестие преди развода. Тя искаше през този месец и двамата да се опитаме да живеем нормален живот до колкото е възможно. Нейните доводи бяха простички: синът ни имаше изпити в рамките на този месец и тя не искаше да го притесняваме с новината за разбития ни брак. Това беше приемливо за мен. Но имаше още нещо. Помоли ме да си спомня сватбения ни ден, в който я бях пренесъл през прага на спалнята ни. Пожела в рамките на този един месец да я нося от спалнята до входната врата всеки ден. Мислех, че полудява. Само за да направя последните ни дни заедно поносими, приех налудничавото искане.

Споделих с Джейн за условията на жена ми за развода. Тя се засмя силно и каза, че е абсурдно. „Без значение какви трикове прилага, тя трябва да приеме този развод“, каза тя презрително.

Със съпругата ми не бяхме имали физически контакт откакто идеята за развода се бе настанила в ума ми. Когато първия ден я носих до вратата, и двамата бяхме доста непохватни. Нашият син вървеше след нас и пляскаше с ръце: „Татко държи мама в обятията си“. Думите му ми причиниха болка. От спалнята в хола, а след това до вратата, аз извървях около десет метра, държейки съпругата ми в обятията си. Тя затвори очи и каза меко: „Не казвай на сина ни за развода.“ Кимнах, чувствайки се още по-разстроен. Оставих я пред вратата и тя отиде да чака автобуса за работа, карах до офиса сам.

На втория ден и за двама ни беше много по-лесно. Тя се облегна върху гърдите ми. Можех да помириша аромата по блузата ѝ. Осъзнах, че не съм се вглеждал внимателно в тази жена от дълго време. Вече не беше млада. Имаше фини бръчки по лицето, а косата сивееше! Нашият брак беше оказал своето влияние върху нея. За миг се зачудих какво ѝ бях причинил. На четвъртия ден, когато я вдигнах, почувствах как интимността се завръщаше. Това е жената, която бе посветила десет години от живота си на мен. На петия и шестия ден усетих, че нашата близост отново нараства. Не казах на Джейн за това. Ставаше все по-лесно да я нося с изтичането на месеца. Може би ежедневните усилия ме правеха по-силен.

Тя си избираше какво да облече една сутрин. Пробва доста дрехи, но не можа да намери подходяща. После въздъхна: „Всичките ми дрехи са станали големи.“ Изведнъж осъзнах, че тя е отслабнала толкова много и това е причината, поради която мога да я нося по-лесно.

Изведнъж нещо ме прободе … тя беше погребала толкова много болка и горчивина в сърцето си. Несъзнателно се протегнах и я докоснах по ръката. В този момент дойде сина ни и каза, че е време да понеса майка му към вратата. За него да вижда баща си да носи майка му се бе превърнало в необходима част от живота му. Жена ми го повика по-близо и го прегърна силно. Обърнах лицето си, защото ме беше страх, че мога да променя решението си в последната минута. След това я понесох в ръцете си, преминах от спалнята през хола към коридора. Нейната ръка беше около врата ми меко и естествено. Държах я плътно прилепнала до тялото си, точно като на нашия сватбен ден. Но нейното драстично отслабване ме натъжаваше. В последния ден, когато я държах в ръцете си, трудно правех всяка следваща стъпка. Синът ни беше отишъл на училище. Държах я здраво и казах: „Не бях забелязал, че в живота ни липсва интимност.“

Карах към офиса …. бързо скочих от колата, без да заключа вратата. Беше ме страх, че всяко забавяне би ме накарало да променя решението си… качих се по стълбите до кабинета ми. Джейн отвори вратата и аз казах: „Съжалявам, Джейн, аз не искам да се разведа с жена си вече.“ Тя ме погледна учудена, а след това ме докосна по челото. „Да нямаш температура?“ Преместих ръката й от челото си. „Съжалявам, Джейн, казах, че няма да се разведа. Семейният ми живот беше скучен, вероятно защото аз не оценявах детайлите в живота ни, а не защото ние с нея сме спрели да се обичаме. Сега си давам сметка, че след като я занесох на ръце в дома ни в деня на сватбата ни, аз трябва да се грижа за нея, докато смъртта ни раздели.“ Джейн сякаш изведнъж се събуди. Удари ми силен шамар, затръшна вратата и избухна в сълзи. Слязох по стълбите и си тръгнах.

От магазина за цветя по пътя поръчах хубав букет за съпругата ми. Продавачката ме попита какво да напише на картичката. Аз се усмихнах и я помолих да напише: „Ще те нося всяка сутрин в ръцете си, докато смъртта ни раздели.“

Тази вечер пристигнах у дома с цветята в ръце и усмивка на лицето ми, тичах нагоре по стълбите… само за да открия жена ми в леглото… мъртва.

Съпругата ми се е борила с рака в продължение на месеци, а аз бях толкова зает с Джейн, че дори не забелязах.

Тя е знаела, че скоро ще умре и е искала да ме спаси от негативната реакция на сина ни, в случай на развод…

Поне в очите на сина ни аз съм любящ съпруг.“

На автопилот

Как се самозаблуждаваме всеки ден, всяка минута и сами се спираме от прогрес…

Гледай видеото за да разбереш!

Най-важното умение

 

Кое е най-важното умение?

В един постоянно променящ се свят, професии изчезват, цели браншове биват заменяни от нови или унищожени завинаги от развиващите се технологии.

И има само едно умение, което, ако развиеш, ще ти носи дивиденти, каквото и да се случи.