Author: Анна Иванова

Начало / Articles posted by Анна Иванова (Page 2)

Коварни извинения

 

Все още ли си търсиш извинения?

Аз знам, че ти знаеш какво искаш от живота. Знам, че знаеш какви действия трябва да предприемеш.

Защо тогава отлагаш? Защо си измисляш нови и нови оправдания?

И аз го правих… Гледай видеото и разбери защо спрях.

Как мислят успешните хора?

Всички имаме мечти. Но защо някои от нас вървят устремено към тях, а други си остават само с мечтаенето?

Кое е това, което разделя успяващите от неудачниците?

Гледай видеото долу, но ще ти дам един жокер… Успехите си имат цена. :)

 

Два симптома на една „болест“ (от която най-вероятно страдаш, без да осъзнаваш)

Да. Вероятно и ти си жертва на тази „болест“. Слагам я в кавички, защото не е физическо заболяване… Но това не пречи да причинява проблеми в живота ни.

В това видео говоря за „любимия“ ни Перфекционизъм. Отлагането е другото му лице, просто Перфекционизмът е по-красивото и замазващо очи оправдание.

Приятно гледане и дано това видео ти помогне да контролираш Перфекциониста в себе си. :)

 

Има ли тайна на успеха?

Това е единствената тайна на успеха, която хората не искат да знаят и дори да я чуят, те удобно я забравят! :)

Включи се в университета за Личностно развитие и Предприемачество. Присъедини се към още над 210 студента!

Запиши се на: http://yassarmarkos.com/ulrp

5 лесни, но работещи, стъпки за повече увереност

Гледай видеото по-долу! За твое улеснение, тук съм обобщил Петге стъпки за повече увереност:

1. Фокусирай се върху всекидневните си успехи. Те ще те доведат до постигането на големите цели.

2. Погледни в миналото и разпознай успехите си.

3. Направи си ритуали, които да помогнат денят ти да протече с повече енергия. Създай си ритуали за сутрешна мотивация. Визуализирай. Не оставяй нещата на случайността. Действай, дори когато не се чувстваш, че искаш да го правиш.

4. Огледай се в близките си. Питай ги какво им носиш, защо си ценен за тях.

5. Благодарност. За какво си благодарен? На кои хора си благодарен? Защо си благодарен на себе си? И усети благодарността в себе си. Прави този миниритуал поне веднъж дневно.

Пет (5) лесни, но работещи, стъпки за повече увереност!

Не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле (Едно специално Коледно видео)

Ако някога си завиждал на на твой приятел, ако някога не си успявал да се зарадваш (въпреки че си искал) на успеха или щастието на твой близък, гледай това видео!

Ще се радвам да ми напишеш какво мислиш в коментарите!

Ако видеото ти е било полезно, сподели го с приятел!

Тайната на незабравимия живот

Тайната на незабравимия живот

Когато хората не харесват мястото, на което се намират в живота си, те усещат нуждата от промяна. Тогава си казват, че всичко е наред, за да не им се налага да извършат промяната, защото тя изисква действия и може да бъде болезнена. Казват си, че е по-добре по инерция, както са свикнали цял живот.

Казват си: "Защо да се развивам личностно, аз съм си развит достатъчно и съм постигнал всичко, което искам. Друго не съм постигнал, защото не искам, защото хората с много пари са измамници, будистите са безделници и шарлатани, мечтателите са нехранимайковци. Аз съм най-отговорния човек, защото храня семейство, ходя на почивка, ако искам да отделя пари за почивка, ходя всеки ден на нормална работа, пия ракия и ям салата, аз съм авторитет, вкъщи всички ме слушат."

Ако 100% от човечеството винаги е разсъждавало така "разумно", все още нямаше да сме открили кирката и лопатата, а щяхме да се крием по пещерите от дивите животни. Нямаше да имаме огъня и да бъдем на върха на хранителната верига. Сега живеем с тези дадености и хулим новаторите, различните и смелите хора, които следват "немислимото", за да оставят следа в човечеството и тази следа обикновено е нещо, което се използва години наред и ражда нови мечти и нови постижения.

Промяната е болка, но поне е остра и ни провокира да отстраним проблема, вегетативното състояние обаче е много по-лоша болка - тъпа, приемлива, търпима... Можеш да живееш с нея цял живот, живот, който никой няма да помни с нищо. Или можеш да изживееш нещо наистина незабравимо, въпрос на фокус.

„Мечтата ми е да си отворя собствен бизнес, да нямам шеф, да нямам работно време, да нямам заплата...“ Слагам го в кавички, защото това е цитат. Цитирам над 80% от хората, които казват, че „искат“ да имат собствен бизнес. Интересният факт, който се забелязва в тази фраза е, че те говорят само за нещата, които не искат да имат. Точно това е и причината, да нямат бизнес или да не харесват това, което имат, защото се фокусират върху нещата, които не искат. Фокусът върху липсата е много грешен съветник, когато станеш кандидат предприемач. Защо ли?

Ами защото:

1. Винаги виждаш чашата наполовина празна

2. Понеже чашата е наполовина празна, решаваш да останеш на работа и да си разработваш бизнеса като хоби, докато той не се саморазрасне (на кукуво лято)

3. Чашата наистина става наполовина празна, защото бизнеса ти няма "хормон на растежа"

4. Вече нямаш чаша, бизнесът ти е забравена фейсбук страница (в най-добрият случай )

Фокусът, това е фактор, който определя развитието на бизнеса ти или умението да търгуваш. Да, енергията създава всичко и прави големия взрив, но фокусът е нещото, което контролира посоката на взрива, силата, ударната вълна и продължителността му. Така че, ако си мислите, че сте много умни и сте надхитрили всички бизнес неволи като сте останали на работа от 9 до 5 за 2-3-4000лв и през това време „развивате бизнес“, ще ви кажа, че не сте.

Обречени сте на посредствени резултати, да допускате наивни и елементарни грешки и в последствие, като ви се скара шефът, че стоите много във фейсбук в работно време, да изоставите всичко. И, ако случайно имате повече мотивация и сте наистина амбицирани, тогава ще наемете някой БЕЗ опит, да работи за БЕЗ пари (100-200лв/месец), за да ви развива бизнеса във фейсбук и така ще успеете в начинанието да увеличите агонията на бизнеса или в каквото там се е превърнало то.

Та, ако има формула за успех в търговията и бизнеса, според мен, тя ще започва така:

ИДЕЯ x (ЕНЕРГИЯ + ФОКУС) = УСПЕХ

При мен тази формула работи безотказно, благодарение на нея съм създател, копродуцент и водещ в милионен проект – най-новото българско тв шоу за маркетинг и предприемачество „Интервюто“ А сега, намерете нещо, което в момента е важно за вас, така ще получите мотивацията, от там - енергията, фокусирайте се върху него и го направете! Обещавам ви, ще бъде вълнуващо: УЛРП

Пламен Попов, предприемач

Закона за въртящите се чинии или как да увеличиш своята Продуктивност!

Закона за въртящите се чинии или как да увеличиш своята Продуктивност!

Всички знаем, че не можем да имаме повече време. Каквото и да правим, в денонощието има 24 часа. Усещането ни за време, обаче, е друго нещо. Можем да приемаме часовете като минути и минутите като часове. Усещането, че нямаме време идва, когато не успяваме да направим нещата, които са важни за нас, тези които ни носят смисъл.

 Проблемът обикновено идва от това, че бъркаме спешното за важно. А често те са съвсем различни неща. Да спортуваш не е спешно, но е изключително важно за здравето ти в дългосрочен план. Да спестяваш и инвестираш също, но е решаващо за дълготрайната ти финансова стабилност.

 Ако не определиш кои са важните неща за деня ти, нещата които заслужават твоят фокус, то фокусът и времето ти ще отидат към „големите дразнители” – често спешни, но не и важни! Като обаждане по телефона – кой е казал, че трябва да отговаряш веднага, или съобщение във фейсбук, е-mail ?!?

 Това са все неща, за които хората имат очакване, че трябва да захвърлим всичко и незабавно да откликнем. Да не оставяме тези „шумове” да ни попречат да се потопим в задачата, която сме определили като важна – това едно от нещата, които могат да ни помогнат да имаме повече време. За да сме истински креативни, за да имаме добри идеи и да влезем в тъй наречения “flow”, трябва да отделим достатъчно време в състояние на фокус.

 Крадецът на време е крадец на нашия Фокус.

 Животът не търпи половинчати неща!

Отиваш на фитнес и през по-голямата част от времето си на телефона.  Почиваш си, но поработваш по малко. Работиш и междувременно цъкаш във фейсбук. Срещаш се с приятел и си гледаш в телефона ( пак фейсбук, по работа или по навик). Общо взето се опитваш да мултитаскваш.

 Горните примери са класически за области, в които хората постоянно отлагат и се фокусират върху изискванията на деня. Това са неща, които са спешни, но погледнати в перспектива, въобще не са важни. Често това ни кара да „мултитаскваме“, или да се опитваме да правим няколко неща едновременно, но, в крайна сметка, не успяваме да се справим, както трябва, с никое от тях. В резултат само изпитваме излишен и безцелен стрес. Но в нас остава усещането, че сме трудили здраво.

   Извън мултитаскването, под „фокус“ някои хора разбират това да се концентрират само върху едно, или две неща. За едни това са работа и семейство. Те забравят за здравето си с извинението,  че ще се погрижат после, или се фокусират върху работата и здравето, но страдат семейството и личният им живот. Тук оправданието отново е, че ще се погрижат после. Това „после“ никога не идва, до момента, в който настъпи криза – здравословен проблем, раздяла, развод, депресия, „бърнаут“.  Тогава човек си казва, че нещата не могат да продължат така и е необходима промяна. Уви, това състояние на просветление трае кратко, защото когато кризата отмине, нещата се връщат по познатите си места. Естествено има и единици хора, които взимат решение и променят живота си завинаги.

   Концепцията с приоритетите не винаги работи, защото дори да не определим като приоритет здравето, семейството и приятелите, те са част от живота ни и ни влияят. Какъв избор имаш тогава, ако не можеш да мултитаскваш, но не можеш и да изоставяш области от живота си. Разбира се, че може да не развиваш някоя област, но тогава едва ли ще чувстваш, че живееш пълноценно, колкото и да си успешен в другите. 

Закона за въртящите се чинии: Тайната е да въртиш чиниите една по една. Колкото по-голяма и тежка една чиния толкова повече време и фокус е необходимо да се завърти. Колкото по-силно и стабилно се е завъртяла една чиния толкова повече време може да се върти качествено без външна намеса

 Може би се питаш, какво, по дяволите, имат общо чиниите?

Една от любимите ми истории за фокуса е от моето детство. Веднъж видях един човек, който въртеше чинии върху пръчки, може би сте виждали нещо подобно. Майсторите в този номер завъртат чинии върху тънки прътове, при това не една и две, а поне десет. Тайната им е, че отделят на всяка чиния необходимото време – само за нея. Когато питах как въртят десет чинии едновременно, то получих отговора, че ги въртят една по-една!

Закона за въртящите се чинии: Колкото по-голяма и тежка една чиния толкова повече време и фокус е необходимо да се завърти. Колкото по-силно и стабилно се е завъртяла една чиния толкова повече време може да се върти качествено без външна намеса

 3 неща, които можеш да „откраднеш“ за себе си от тази статия:

      1. Прави нещата пълноценно, с присъствие, като максимално елиминираш разсейването

Независимо дали провеждаш бизнес разговор, среща с приятели и роднини, или пишеш, генерираш идеи – прави само това. Не отговаряй на телефона, на съобщения, e-mail, или на собствените си мисли, които ти рецитират задачите, които имаш за днес, освен ако това не е нещото, което правиш в момента. Когато решиш, че е време да проведеш телефонни разговори, или отговаряш на e-mail, то също го прави пълноценно и по най-добрият възможен начин. На ума му е необходимо време да се настрои за дадена задача и когато отклоняваш фокуса, макар че имаш усещането, че правиш повече, ти правиш по-малко.

      2. Прави нещата, които са най-важни ( с най-голям смисъл за теб, или които носят най-голям резултат) първи през деня

Прави ги преди да започне лудницата на деняСилата на нашата воля намалява с всяко взето решение в рамките на денонощието, така че използвай сутрините за най-важните решения и действия.

      3. Създай си рутина и я следвай

Планът е важен, защото ти помага да използваш мисловния си ресурс там, където е по-нужен, а не в постоянно преценяване на следващото действие. Животът е това което се случва, когато ние си правим планове, нали? Няма как да предвидиш изненадите на деня или поне не всички. Затовап постави си минимум от задачи, върху които да действаш. Например, ако по план трябва да тичаш половин час, но се оказва, че няма да успееш, то тичай 15 минути, или направи кратко десетминутно упражнение. Ако по план искаш да напишеш 3 страници и нямаш времето, то напиши една или половин. Не рискувай да правиш всички желани промени в несъществуващо място, наречено „УТРЕ“. Ако правиш дори минимум от най-важните неща, то резултатите няма да закъснеят, защото във времето тези малки действия се акумулират, акумулират се също бездействието, или действията, които уж не искаш да правиш.

Ти избираш. :)

Врагът зад маската

Това, което ще прочетеш сега, представлява горивото, което движи целия свят за добро и зло.

Важно е да знаеш това, затова го прочети до край!

1-та световна война, 2-та световна война, терористични актове, диктатури, финансовата политика в световен мащаб, някои настоящи президентски кампании, BREXIT, инквизицията и още много други глобални събития имат ЕДНО общо нещо:

Управление на масата чрез страх!

Врагът е страхът. Ние си мислим, че е омразата, но всъщност е страхът

Ганди

Как се управлява масата чрез страх?

  • 1. Обявяваш общ враг, който е много силен, голям и страшен и насаждаш страх от него
  • 2. Обявяваш себе си за защитник от този враг, което насажда страх и от теб, защото ти си по-силен и всички твои идеи и действия са оправдани в името на “доброто”
  • 3. Хората правят това, което искаш

Най-глобалният пример в човечеството за това през последните няколко века е Втората световна война. Хитлер обявява евреите за враг, за болест, която изсмуква ресурсите от по-заслужаващите. В случая от арийската раса.

И за да усетиш точно за какво ти говоря, ще ти представя една кратка, но ужасяваща картинка от това време, която за тогава е била просто случка от ежедневието както на едните, така и на другите.

Ако си под 18 години или имаш слабо сърце не продължавай да четеш!

“Кралят разказваше, че всъщност е дошъл в съзнание доста време преди идването на войника, нямал представа, колко време. Измъкването било бавно, постепенно и в първата секунда озарено от невероятното откритие, че все още е жив. Едва тогава се появили последователните спомени и го довели до пълно съзнание. Най-напред последния ясен спомен, останал в паметта му, този на оберщурманфюрера, чукайки го за последен път в устата, преди да постави дулото на люгера върху тила му. После все още смътното откритие, че е погребан жив с лице почти докосващо чистия въздух, от който обаче продължавало да го разделя тънък слой пръст. Едва след това се появили болките: в основата на черепа, но тя била тъпа, за разлика от хилядите други по раменете, ръцете и дори по корема – навсякъде, докъдето негасената вар го била докоснала. Установил, че може да помръдне само врата и лявата си ръка. Останалите части на тялото му били като зазидани от преплетените голи трупове. Напреко върху него, закривайки го по този начин почти изцяло се намирал Захари – 14-ят литовец, когото оберщурманфюрерът измъкнал от лагера Гросрозен, за да увеличи харема си от млади момчета.”

…Из романа “Зеленият крал”

Тази история е като една монета, от една страна, тя показва какво може да се случи, когато хората са управлявани чрез страх, от друга страна, такива истории се използват за насаждане на страх от личности, общности, етнос, организации или дори цели нации.

Сега може би си задаваш въпроса: Какво е общото между инвестицията в себе си и тази брутална история? Общото е, че най-лесните хора за манипулиране са хората без образование, хората, които си мислят, че нямат избор поради липса на информираност. Хората, които са предали своето личностно развитие в ръцете на някой друг. Има три вида хора в тази история: насилници, жертви и Швейцария, и само една от тези групи не инвестира в себе си!

Защо Швейцария ли, защото тя отсъства изцяло от историята. Защото тя е толкова осъзната, че стои встрани, недокосната от общия терор, защото е инвестирала особено силно в развитието си.

Представи си да живееш в свят, където всички се стремят към развитие и растеж. Където хората са достатъчно уверени в себе си и своите способности, че “играят” за Win-Win, вместо да се опитат да прецакат другия. Където не страхът властва, а грижата и любовта. За да стигнем до там има да извървим определен път и няма как друг да го извърви за теб.

Може би си мислиш, че става въпрос за пари. В процеса на инвестициите това е задължителната, но и последна инвестиция. Защото, за да инвестираш успешно пари, трябва да имаш уменията да го правиш, но първо трябва да имаш умението да ги изкараш, за да има изобщо какво да инвестираш. Нали?

Кое най-важното ни умение? От къде тръгва всичко?

Ние сме социални създания, което ни дава възможност да се учим един от друг, за да можем да стъпваме на знанията на тези, които са минали пътя преди нас. За да можем да се свържем с такива хора, трябва да развием умение, което всеки притежава, но не всеки инвестира усилия, време и енергия в подобряването му. Това е умението да общуваме. Да предаваме и приемаме идеи, концепции и не на последно място емоции.

Има безброй много статии, книги, семинари и обучения, където можеш да научиш много техники и стратегии – поне на теория. Защото всичко се свежда до основите: Желание ( да опознаваш и разбираш хората), Гъвкавост и практика. Комуникацията е изкуство, което трябва се практикува ежедневно. Познавам стотици хора, които от трагичен случай в тази сфера, днес са се превърнали в едни от най-добрите комуникатори, само защото са имали достатъчно вяра в себе и с постоянство и гъвкавост са се научили. Аз съм един от тях.

“Стойте гладни, стойте глупави!”, една от великите реплики на един от най-великите предприемачи Стив Джобс.

Следващото най-важно умение е умението да се учим. Да търсим новите знания, различната гледна точка, новата перспектива.

Ние, хората, притежаваме уникалното умение да задаваме въпроси и да виждаме другатa гледна точка. Проблемите на личностно ниво и на глобално ниво започват, когато спираме да използваме това умение. Когатo си повярваме, че сме намерили истината, и гордо казваме аз знам, аз съм прав. Независимо дали е на ниво идеология, морал или специализирани знания. Умението да се учим е умението да се променяме, да еволюираме, да сме постоянно отворени за нови знания и нови гледни точки. Така сме оцелели на земята и сме се развили като абсолютно доминантен вид. По-лесно е да се каже, отколкото да се направи, защото обичаме да сме прави и е необходима голяма сила да кажем “не знам” и още по-голяма сила да кажеш греша, ти си прав – научи ме. Да си готов, да приемеш новото не означава да нямаш критично мислене, а точно обратното. Критичното мислене работи, когато е насочено спрямо външите източници, но и спрямо твоето собствено мислене, собствени знания и вярвания. Опитът може да бъде измамен, това, което е работило до вчера, може да не работи днес.

Има два основни типа поведение:

  • поведение, в което вярваш и действаш, но не си отворен за промяна и нямаш критично мислене
  • поведение, в което имаш прекомерно критично мислене и поставяш всяко свое действие под въпрос (още преди да са го направил), което обикновено те парализира.

Магията започва, когато се научиш да се бориш за това, в което вярваш, с пълна сила, като в същото време си готов да приемеш друга гледна точка, била тя и противоположната (готовността не означава, че ще го направиш, а просто осъзнатостта да приемеш, че може и да грешиш). Само тогава имаш осъзнат избор кое действие да предприемеш, иначе рискуваш да се ограничиш само до своята карта на света.

Третото сновно умение е фундаментално, защото без него първите две се обезсмислят напълно. Това е умението да прилагаш.

Може би се питаш откъде да започнеш?

Нека ти кажа нещо – ти вече си започнал!

Въпросът трябва да бъде: Къде искам да стигна? Този въпрос ще определи и посоката ти на развитие – накъде да продължиш.

Дори да нямаш всички отговори, най-важното е да започнеш да действаш. Да избереш конкретно умение и да започнеш да го развиваш всекидневно, да прочетеш конкретната книга, да отидеш на конкретното обучение, да намериш конкретната среда и да прилагаш. (Ето една моя конкретна статия – ще ти бъде полезна по пътя ти към още по-задоволяващия ти живот с още по-висок стандарт – НАРЪЧНИК)

Един от пътищата е да намериш хората, които са постигнали това, което искаш, и да се учиш от тях. Лично, он-лайн, чрез техните книги, вариантите са много. Въпросът е да действаш, да грешиш, да коригираш грешките и да действаш отново. Ако го правиш всеки ден, ще напреднеш бързо, ще намериш правилните източници, обучения, ментори. Под правилни разбирай тези, които работят за теб. Неработещо често се оказва да се превърнеш в теоретик, който постоянно поглъща информация за всяка сфера на личностно или професионално развитие, но никога не прилага. Човекът, който дава съвети на всички, но не изпълнява нито един от тях. Информацията е безкрайна и никога няма да свърши и ако чакаш да научиш всичко, за да започнеш, ще чакаш много дълго време.

Общото между Инвестицията в себе си и паричните инвестиции е, че и при двете големите резултати се постигат, когато се инвестира за дълъг период от време. Това, което често спира хората, е, че търсят магическото хапче или големия удар. Когато не ги получат, се отказват. Единствената утеха, която им остава, е да търкат билетчета от лотарията… А всичко се опира на основните умения, споменати по-горе. Ако всеки ден ставаш по-добър в нещо само с 1%, след точно една година ти ще си с 3778%  пъти по-добър в това нещо от началото.

И преди да си включиш калкулатора, за да сметнеш дали не си измислям, си отговори на следния въпрос:

Защо е важно всичко това?

Колкото повече инвестираме в себе си, толкова повече ресурси ще имаме: Финансови, емоционални, ресурси на умения и знания. Колкото повече ресурси имаме, толкова по-малко се поддаваме на всеобщия страх, колкото по-малко сме зависими от този страх, правим толкова повече неща, които харесваме, а колкото повече неща правим, които харесваме, толкова сме по-добри в тях и те ни носят удовлетворение. Представи си общество на разбирателство, подкрепа и просперитет, където различията водят до синергия, а не до войни. Макар да сме във временна дупка от развитието си, това може да се види на много места в съвременната ни цивилизация. И всеки един може да допринесе за това, като се фокусира в своето собствено развитие и полезност към цялото.

И ако сега си казваш: Да бе да, това е утопия, която съществува само в мечтите. Ще ти кажа, че си прав. Защото повечето хора си мислят, че само с правилното намерение и нагласа нещата ще се получат. Няма да те лъжа, само с намерение няма да се получи. Иска се яко бачкане за постигане на мечтите. Иска се яко бачкане върху себе си, за да бъдеш наистина пълноценна част от обществото. Всичко друго е илюзия и заблуда.

Какво означава яко бачкане?

Развивай своята личност, постоянно.

Чети образователни книги, худoжествена литература, поеми, посети семинари и обучения, образователни програми, специализирани обучения, намери си ментор, коуч, личен треньор – грижи се за тялото си.

Не е толкова страшно нали, дори звучи забавно?

Има редица случаи, в които велики личности тръгват от нищото, без да имат почти никакъв шанс, но с голяма увереност, страст и постоянство са оставили името си в историята. Можеш да намериш десетки в гугъл ( Ако искаш примери натисни ТУК. Ще ти изпратя някои от моите най-любими и вдъхновяващи).

И понеже знам, че всички ние, хората, обичаме примерите, а не само празните приказки, ще ти разкажа моя пример. Примерът, който изживявам в момента:

Беше Август месец, 2015, точно преди една година. Вече бях стартирал проекта ПОБЕДИТЕЛ в България и от няколко месеца работех много здраво. Имах големи надежди с огромен опит като обучител и коуч в чужбина. Имах убеждението, че съм инвестирал достатъчно в себе си. Всичко изглеждаше в моя полза. Нямах единствено работещ бизнес, но какво от това? Имах достатъчно приходи от обученията си извън България и възможност да инвестирам и време, и средства в моята мечта – да провеждам специализираните обучения, които бяха създадени от чужденци за чужденци, тук. Първоначалните резултати далеч не бяха такива, каквито очаквах: едно проведено обучение, 20-на участника, предимно приятели. Нещата тръгваха надолу, още преди да са започнали.

Правех всичко сам – реклама, маркетинг, продажби, брандинг, стратегии, без да имам нужните знания за бизнеса, което ме изтощаваше до такава степен, че имах периоди на пълна апатия към всичко.

Около година преди това, се запознах с Пламен Попов, енергичен предприемач, пълен с идеи, ентусиазъм и завидни търговски умения. Една от неговите идеи беше бизнес създаване на верига иновативни квартални кафенета. Той успя да ме спечели за инвеститор и реших да се включа. Не след дълго първото кафене беше факт.

Това беше и момента, в който разбрах, че съм в дупка. Че исках да постигна бизнес успех без знания и умения в маркетинга, продажбите или бизнес развитието. Бях забравил най-важното правило. Някъде по пътя бях решил, че не е нужно да се уча повече. “Аз знам!”

След няколко разговора разбрах, че с Пламен гледаме в една посока и някак си натурално реших да го поканя като бизнес партньор в моя проект.

Това даде силен тласък, тъй като се мотивирахме и си помагахме взаимно, слагайки и постигайки цели, учехме се всеки ден.

Посещавахме физически обучения, купувахме онлайн курсове, четяхме книги, черпехме от личния си опит. Учехме един от друг.

Естествено в началото почти нямаше разлика, въпреки нашето развитие, резултатите не се подобриха значително, но аз виждах желанието и развитието в двама ни и бях убеден, че ще дойдат.

Тогава се случи нещо: Бизнесът с кафетата фалира и цялата инвестиция от мен и другите инвеститори беше изгубенa.Това беше момент на тест за мен, защото останалите му инвеститори се бяха свили от страх и се изпреварваха кой по-бързо да подписва договор с него, за да му върне парите. Дали да се отдръпна и аз от човека, който загуби парите ми, или да се доверя на себе си и един на друг и да продължим? Изборът за мен беше ясен, личностните качества са по важни от временните провали и избрах да се доверя на Пламен. Избрах да не се поддам на страховете си.

Това се отплати многократно, 6 месеца след като започнахме работа, (разбира се с всекидневна и упорита работа, инвестиции в собствените знания и умения в сферата на маркетинга), буквално избухнахме. Регистрирахме 300% ръст на продажбите. В момента растежът продължава. Вече провеждаме обучения в цяла България.

Всичко това благодарение на постоянни общи усилия и инвестиции в себе си. Но най-добрата инвестиция в моя бизнес остава решението да не се поддам на страха и да се доверя на Пламен!

Това, което научих от моя избор, е, че осъзнатостта е по-голяма от страха и самото му преодоляване е личностно развитие. В моя случай, израствайки по този начин личностно, доверявайки се въпреки страха, аз накарах моят бизнес също да израстне. Това е процес, който продължава…

Тоест, колко са големи твоят бизнес или твоята реализация зависи от това колко “голям” си ти на личностно и емоционално ниво.

Знам, че тази статия се получи дълга и ти благодаря, че я прочете цялата!

За повече статии от мен кликни тук: СТАТИИ

Колко е важно мнението на другите?

Колко е важно мнението на другите?

Имало едно време един велик художник и на всичкото отгоре той бил майстор в това което прави, а това което отличава майсторите, че те умеят да предават своите знания и умения. Затова той имал множество ученици, които искали да почерпят от неговите тайни.

Един ден, един от младите художници дошъл при него със своята най-нова картина и го попитал:

-Учителю, искам да ми кажеш мнението за моето произведение.

За разлика от другите пъти, когато майстора изказвал своето мнение и обратна връзка, този път той казал:

– Ти вече също си майстор и е време да поискаш обратна връзка от другите. От хората. Вземи своята картина и отиди с нея на централния площад. Остави я там, заедно с един молив и поискай от хората да отбележат това, което не им харесва в твоята картина.

Ученикът, поласкан от комплимента на големия майстор с усмивка на лице и картината под ръка, отишъл на площада и направил точно това, което му заръчал неговия учител. Неговото въодушевление продължило точно до следващия ден. Когато отишъл да види своята картина, цялата надраскана с молива, толкова много, че почти не се виждала картината под нея. С посърнала физиономия и тежест в стомаха, ученикът отишъл при майстора, за да му покаже своята картина.

Майсторът не показал въобще изненада, а просто казал на младия художник:

– Нарисувай подобна картина, колкото можеш, идентична и отново я постави на площада. Този път не с молив, а с четки и бои до нея. Поискай от хората да поправят, където не им харесва.

Ученикът запретнал ръкави и за един ден нарисувал много подобна картина, след което я поставил на площада по-заръката на Майстора, с четки и бои до нея. Ученикът нямал търпение за реакцията на хората и рано сутринта отишъл на площада. Бил неизмеримо щастлив, когато видял, че по картината няма нищо поправено, боите и четките не били докосвани. Веднага отишъл при своя учител и му показал новата картина, която никой не поправил и с чертичка. Учителят му казал :

-Не бързай да приемаш всичко като истина.Когато поиска от хората да критикуват картината, да покажат това, което не им харесва, то те го направиха подтикнати от незнание. Хора, които не умеят да рисуват, които не разбират от изкуство, изразиха своето мнение. Това е лесно, и най-невежия го може. През живота постоянно ще бъдеш критикуван от подобни хора. Когато поиска от тях да подходят градивно и да подобрят картината, то те затихнаха. Затова са необходими познания и умения, а не просто голо мнение. Такива хора ще срещаш рядко, но тяхната обратна връзка може да е безценна.

 

Обратната връзка е изключително ценно нещо и, ако умееме да слушаме, ние я получаваме постоянно вербално или не вербално. Всичката ли обратна връзка трябва да има еднаква стойност за нас? Много хора искат обратна връзка за специализирани теми от приятели и близки, които не са специалисти в дадена област. И после се чудят, защо не успяват. Повечето обратна връзка, която получаваме е тясно субективно мнение на някои, който не разбира. Той просто изразява мнение за нещо, което му харесва или не му харесва. Ако нашата цел е да разберем точно това ( дали му харесва или не), то обратната връзка е полезна. Във всички останали случаи, тя няма много стойност. Не ме разбирайте погрешно – можеш да разбереш много за продукта си от това какво казват потребителите неспециалисти. Но трябва експерт, който да отсее тази информация и да даде обратна връзка какво може да се подобри. ( под експерт не разбирам човек с диплома, а просто човек с обширни, специализирани практически и теоретични познания в дадена област)