Блог

Начало / Archive by category "Блог"
Посредствеността е болест (част I)

Посредствеността е болест (част I)

Ти можеш да получиш повече от това, което имаш, защото можеш да бъдеш повече от колкото си. И разбира се, ако обърнем монетата. Ако не промениш това, което си, ти винаги ще имаш това, което вече си получил.

Парадоксът е, че не е важно какво получаваш, а в какво се превръщаш.

Има изследване, което сочи, че ако някой обикновен човек, който не се занимава със собственото си развитие, получи всички пари на земята, съвсем скоро тези пари ще се върнат обратно в джобовете, от които са излезли. Супер забавно!

Успехът естествено е много субективно понятие, докато не стигнем до думата щастие. Каквото и да олицетворява успеха за всички нас, в крайна сметка той ни води към нашето лично щастие. В света, в който живеем, набавянето на основни ресурси, храна и подслон, са свързани с пари, затова и повечето хора свързват щастието с парите. Можеш ли да си един щастлив клошар?

В моята вече 15 годишна практика в бизнеса и търговията съм преживявал както неуспеха, така и успеха, и знам, че както всяко едно друго нещо, и двете са временни. Анализирайки какви са били разликите в поведението ми, нагласата, действията, убежденията, средата, с помощта на един от моите ролеви модели Джим Рон – ментор на Тони Робинс (той е мой ролеви модел, а не ментор, защото дори преди да почине през 2009 година, не е и подозирал за моето съществуване), реших да споделя изводите, до които достигнах. Как човек, който разполага със стотици хиляди още на 25, не може да си плати квартирата на 27? И обратно, как същия този човек успява да спаси умиращ бизнес с половин милион годишен оборот?

Успехът не се преследва. Успехът се привлича, защото успехът търси уютно място, където да остане.

Вместо да губиш време и енергия да преследваш успеха, работи върху себе си, развивай се и той ще дойде сам. Самото личностно развитие не е пряко свързано с парите, които получаваш, но е свързано с парите, които задържаш.

Защо един и същи човек има различни резултати? Защо двама души имат различни резултати?

Отговорът е една дума – стойност. Стойността прави разликата в резултатите. Скоро прочетох един коментар по тази тема, който гласеше: „Да бе, сигурно топ 100 на милиардерите в света дават стойност!“… ако това е посоката, в която си насочваш фокуса, никога няма да станеш милиардер.

Можеш да постигнеш два или три пъти по-добри резултати за същото време, ако увеличиш два или три пъти повече стойността, която носиш. Много хора се фокусират предимно върху работата, която вършат, а не върху стойността. Нека ти кажа нещо – да си добър работник не е достатъчно, трябва да носиш стойност, за да имаш успех. Ако искаш истинско щастие, което да ти даде успеха, трябва да научиш този урок №1, и то да го научиш добре: научи се да работиш по-здраво върху себе си, отколкото върху работата си.

Ако искаш нещата за теб да се променят, трябва и ти да се промениш.

  • Научи се да се справяш със зимите в живота си, защото зимите са най-тежки – разбито сърце, нищета, фалит, безработица, скръб… Когато ти е най-трудно, не искай да ти е по-малко трудно, искай ти да си по-добър. Когато имаш проблеми, не искай по-малко проблеми, искай повече умения. Когато си изправен пред предизвикателство, не искай по-малко предизвикателства, искай повече мъдрост. Искай да се развиваш, за да се справяш със зимите в живота си.
  • Научи се как да взимаш преимущество от пролетта, тя е свежа възможност. Възползвай се и то бързо. Защото свежите възможности си заминават бързо, някой ги грабва и те не стоят вечно да те чакат. Животът е сравнително кратък, затова трябва да прочетеш всяка книга, която можеш да докопаш, и да грабваш своите възможности, докато са наоколо. Вземи преимущество, защото тях скоро няма да ги има. Много велики музиканти са изпяли песни за това, колко наистина е кратък животът, затова направи всичко възможно да се възползваш от свежите възможности, не ги оставяй просто да те подминават, и подминават, и подминават.
  • Научи се да си пазиш нещата през горещото лято. Трябва да се грижиш за това, което си започнал.
    Съвсем скоро след като засееш градината си, малките нахални буболечки ще дойдат, за да вземат всичко. И ще успеят, освен ако не го предотвратиш. Трябва да се научиш да предотвратяваш натрапниците да ти взимат всички блага, които си посял.
    Всяко работещо нещо ще бъде „нападнато“ на тази планета. Всяка красива градина пълна с цветя и плодове ще бъде нападната от насекоми, които ще искат да ги изядат. Да мислиш обратното е наивно. Всички ценности трябва да бъдат защитени, независимо дали са икономически, политически, релизигиозни, семейни или бизнес, те имат нужда от закрила.

Ти носиш отговорност за сигурността и развитието на своя посев, затова поеми пълна отговорност за това, което ти се случва. Това е най-висшата форма на осъзнаване и зрялост. Денят, в който направиш това, ще е денят, в който ще знаеш, че наистина си пораснал от дете в зряла личност – денят, в който ще поемеш пълна отговорност.

Джим Рон казва: Признак на зрялост е да се научиш да успяваш без да се извиняваш и да се научиш да се проваляш без да се оплакваш.

Къде искаш да си след 10 години? Истината е, че след 5, 10, 15, 20 години със сигурност ще стигнеш някъде. Въпросът е КЪДЕ.

Къде ще стигнеш се определя от какво правиш. Какви действия извършваш всеки един ден.

Знаеш ли кое е най-скъпото хоби в света? Телевизията. И сега ще ми кажеш – да бе да, един телевизор струва 500, 1000, 2000 лв. Купуваш го и толкоз. Да ама не, знаеш ли колко хора си взимат телевизорите дори на изплащане, с лихва, за да гледат на по-голям телевизор, с по-добра картина, с по-добър звук? И може да ми кажеш също, че за да гледаш телезивия си плащаш по 15, 20, 30 лв на месец и толкоз. Е, има едно изследване, че телевизорите са включени в 70% от времето в над 80% от домакинствата. Хората стават за работа и включват телевизора, прибират се от работа и включват телевизора, минават през почти целия уикенд пред телевизора, докато не дойде гадният понеделник. Представи си какво можеш да направиш с тези 70% от свободното ти време. Колко часа са това, колко пари. Направих си труда да изчисля тези загуби спрямо средната работна заплата в България.

Нормалният човек в България, който се труди здраво на работа и вади достатъчно, за да си плаща сметките, обвинява правителството, държавата, демокрацията и/или комунизма, губи по 7000 лв на година, прекарвайки 70% от свободното си време пред телевизора… Как си го позволява? И сега нормалния човек ще каже, че по цял ден се бъхти, за да изкара надницата, и не може да се прибере в 6 часа и да започне да се бъхти отново, докато се прибере през трафика, да чуе новините, да хапне, да пийне и дошло време за лягане. Трябва да си почине, за да дойде и следващият ден, в който ще отиде да се бъхти на работа.

Това, което не използваш, го губиш. Времето, което не използваш пълноценно, го губиш, уменията, които не използваш, ги губиш. А времето и уменията са най-ценните ти ресурси. И ти ги подаряваш. Всъщност не ти, нормалният човек.

Има една поговорка, която гласи: „Жънеш това, което си посял.“ Чувал ли си я? Нека да ти дам още няколко погледа върху нея:

  • Негативния поглед: Ако си посял зле, ще жънеш боклуци.
  • Позитивен поглед: Ако посееш добре, ще жънеш добре.
  • Погледа на изобилието: Никога не жънеш това, което си посял. Винаги жънеш повече от това, което си посял.
  • Погледа на реалността: Понякога природата ще унищожи това, което си посял, преди да го пожънеш и ще загубиш. Трябва да си готов за това.

Представи си един човек, който се занимава със земеделие. Това е човек, който става сутрин в 4 часа и започва да работи, да полива, да копае, да сее, да наторява, да се грижи за своята реколта по 12, 13 часа на ден. Всеки ден. Това е човек, достоен за уважение, човек, който работи здраво. И си представи, че точно когато дойде време за жътва и извика комбайните, се разразява ураганна буря, температурите падат и посевите замръзват и умират. Колко пъти се е случвало това със земеделците, затова това е труден и неблагодарен бизнес, казват. Истината е, че това се случва и ти трябва да се справиш с тази зима.

Ето още една истина: Ако не посееш, няма да пожънеш. Нямаш дори и шанс.

Следва продължение…

Пламен П. Попов
Предприемач/Автор на статии за предприемачество/съосновател на „Университет за личностно развитие и предприемачество“ – онлайн академия

Бизнесът е убиец

Бизнесът е убиец

Самоубийства, ефективни присъди, разбити семейства, най-добри приятели, превърнали се в кръвни врагове, нищета, мъка, самота…

Вече над 15 години съм в тази сфера и съм видял почти всичко това на живо, а останалото се е случило в нашето време. Аз самият съм преживял няколко фалита: заведение през 2003 година (-50 000лв), строителна компания през 2009 (-200 000лв), магазини за е-цигари през 2013 (-20 000лв), но те не са важни сега. Важен е един въпрос, който започнах да си задавам преди три години на една среща за предприемачи в София, а именно: Защо хората искат да се занимават с бизнес?

През 1931 година Джеймс Тръслоу Адамс определя емблематичния елемент от американската култура (пропаганда) „Американската мечта“ по следния начин: „животът трябва да бъде по-добър и по-богат, и по-пълноценен за всекиго, с възможности за всекиго според способностите или постиженията“

В Декларацията им за независимост пише: „всички хора са създадени равни, че те са дарени от своя Създател с някои неотчуждаеми права, че сред тези права са живот, свобода и стремеж към щастие.“

Защо обаче големия процент от хората възприемат тези думи като да създадеш бизнес, да не си зависим, да разполагаш с времето си и да живееш живота на мечтите си?

Да бъдеш собственик на бизнес те прави още по-зависим – от пазара, от държавата, от образованието, от служителите, от икономическата обстановка.

Когато създадеш бизнес нямаш повече свободно време, обратното, ти си на педала 24/7 или си аут.

Животът на мечтите ти?

Ха, нека ти кажа нещо – повечето хора не мечтаят да ръководят бизнес, те мечтаят да харчат парите на успешния бизнес.

И, ако сега някой умник с много опит в теоретичното бизнес развитие за големи компании тръгне да обяснява, как бизнесът зависи на 100% само от теб самия, защото така пише в мотивационните книги, ще му дам един пресен пример с една могъща компания, погълната от истинската „американска мечта“…

През 1908 г. в гр. Флинт, щата Мичиган в автомобилната индустрия е основана нова компания. След не особено силни първи 10 години, компанията претърпява трусове, които обаче преодолява със смяната на своето CEO (два пъти) и в началото на 80-те години е в своя пик. В своя пик тази компания доставя 50% от автомобилите в щатите, има над 330 000 служители и е на 9-то място от 100-те топ транснационални компании.

Към средата на 2009 година нейните активи са за 82,29 млрд. долара, а дълговете – 172,81 млрд. долара. Хиляди служители губят работата си, защото това е годината, в която „Дженеръл Моторс“ фалира и федералното правителство на САЩ придобива основния контрол над този динозавър на промишлеността. До тук с абсолютната независимост на „бизнес романтиците“ с идеалистичните халюцинации.

Ако все още си с мен и четеш това, мисля, че е време да се представя.

Казвам се Пламен Попов и съм един от създателите на първата 12 месечна програма за личностно развитие и предприемачество в България „Университет за личностно развитие и предприемачество“. Управляващ партньор в най-голямото йога студио в България, както и създател на маркетинг стратегия за стартъпи на стойност 500 000лв. Общият месечен оборот, който реализирам в проектите си е малко над 50 000 лв, като едната от тях е стартъп на година и половина. Провеждам бизнес консултации със стартиращи предприемачи или такива, които имат нужда да увеличат продажбите си или да да развият мащаба на бизнеса си.

Целта на тази статия е да ти дам моя отговор на въпроса: Защо да искаш да се занимаваш с бизнес и как да бъдеш успешен в него?

Опитът ми в тази сфера включва над 14 бизнес проекта в над 8 различни сфери за последните 15 години. Много спечелени и загубени пари, стотици безсънни нощи, хиляди часове в проучване, стотици преговори с хора от ниво служители до хора на ниво изпълнителен директор на мултимилионна компания. Ще се радвам да останеш с мен, защото това е истината през погледа на един предприемач, живял и работил във времето преди и след голямата икономическа криза на 2008-ма.

И така, да започваме.

Когато някой дойде при мен и ми каже, че иска да създаде бизнес винаги питам, защо. Отговорите, които чувам са много и различни, някои го искат за пари, други за свобода, за слава, за повече свободно време, за уважение, за самостоятелност, защото е модерно (сега всеки се нарича предприемач) и още куп други причини, заради които хората вярват, че искат собствен бизнес. В 90% от случаите аз им казвам, че не съм за тях и, че те не искат да се занимават с бизнес.

Ако искаш пари и сега тепърва ще започваш бизнес трябва да знаеш, че те очакват месеци или дори години на безпаричие. Ако искаш свобода (това най-често е от работодателя) се приготви за най-лошия шеф който някога си имал – ти самият и това е човек, с когото. ако не се справиш, фалираш. Ако искаш слава може и да я получиш, но тя може и да не е точно това, което си очаквал: най-лошия бизнесмен, най-некадърния бизнесмен, най-тъпия бизнесмен и още и още. Ако искаш повече свободно време, е това е лесно, тогава не си за собствен бизнес, а си намери работа или остани на своята. Ако искаш уважение можеш да го получиш, дори и да си чистач някъде, то не се отнася до какво работиш, а до какъв си ти ;) Самостоятелност… обикновено много „самостоятелни“ хора искат да правят бизнес с пари от родителите си, ако искаш да си самостоятелен не прави бизнес, а излез на квартира и си изкарвай сам парите. Ако искаш да си модерен, си купи нещо лъскаво.

И така, ако нито една от тези причини не са достатъчно силни, за да започнеш бизнес, тогава коя би била?

От време на време се срещам с хора, които искат да стартират бизнес, но когато се видим започват толкова страстно да ми разказват за решението, което техния продукт намира. Толкова са концентрирани върху околните, че палят и мен и тогава аз започвам да работя за тях, поне за час. Любовта им към това, което искат да правят зарежда и заразява. И всички те имат нещо общо и то е, че в даден етап от разговора ни те използват думата „служа“. Това е ключът към успешния старт, твоя бизнес трябва да може да служи на хората, а не да ги смуче. Много хора тръгват с идеята да правят пари и така създават бизнес и стават пиявици, но не такива, които лекуват, а големи, тлъсти, мазни пиявици смучещи обороти от възможно най-много клиенти. Няма връзка с клиента, няма подход, има само реклами с продажби и ниски цени, за да зарибят пазара и да се отърват от боклука, който наричат продукт. (хейта ще го оставя за една друга статия)

Разбира се, има и факти, които могат да ти помогнат да разбереш в някакъв етап от живота си, искаш ли собствен бизнес или не. Това са основните мотиви, които могат да задвижат мотора:

  1. Лични мотиви – това са мечтите. Човек трябва да мечтае за мечтите, иначе умира, умира емоционално и започва да преживя. Ако си много далеч от мечтите си трябва да направиш нещо по въпроса. Ако единственото нещо, което те мотивира да ходиш на работа е страха, че няма да можеш да си плащаш сметките, заема и нещата на изплащане, значи трябва да направиш промяна и то вътрешно. Трябва да се върнеш към мечтите си, към това, което те кара да искаш да живееш, а не да креташ като пламък на вятър, в постоянно непостоянство.
  2. Финансови мотиви – бюджет. Колко добре знаеш как да бюджетираш финансите си? Как да инвестираш, как изобщо да има какво да инвестираш или инвестициите за теб са нещо екзотично, което расте веднъж годишно в амазонската джунгла и не се внася в България? „Ако имаш малко пари започни бизнес, ако нямаш никакви пари започни бизнес веднага“ – Хенри Форд. Парите никога не са били проблема или решението в бизнеса, проблема или решението винаги ще бъдеш ти.
  3. Дребничките гадни мотиви – срам. Срамът е нещо, от което много често бягаме или се отказваме или дори отричаме. Естествено колкото и да сме го отричали, вечер, когато си легнем с единствения човек, с който винаги си спим, със себе си, той, срамът ляга до нас. Но той може да е много полезен и ние не трябва да го потискаме. Той ни носи болка, а болката е истинска и ни кара да действаме. Когато има силна болка, има промяна. Ако седите на стол вкъщи, който е изкривен или обелен и все пак ви върши работа, вие ще се нагодите според него и ще продължавате да го използвате. Ако обаче от този стол щръкне пирон и ви се забие в гъза веднага ще вземете мерки, или ще го поправите изцяло или ще го смените с нов. Така е и с всичко в живота ни. Имаме нужда от малкото гадно пиронче забито отзад, за да се ядосаме, да станем и да действаме.

Как да избегнем бизнеса да ни „убие“ ритуално?

Много лесно. Ти можеш да получиш повече от колкото имаш, защото можеш да бъдеш повече от колкото си. Разбира се, можем да обърнем израза и да кажем: Ако не промениш това, което си, ти винаги ще имаш това, което си получил.

Най-важният въпрос в бизнеса е не, какво ще получиш, а в какво се превръщаш. В крайна сметка Джим Рон споделя: „Успехът не е въпрос на интелигентност, а въпрос на вдъхновение.“

Ако не сте достатъчно вдъхновени, няма да имате достатъчно успех и бизнеса ще убие времето ви, връзките ви, самочувствието ви и всичко, което обичате и имате. Ще бъдете сянка. Колкото и да не ви се вярва бляна към парите не дава това вдъхновение, от което имате нужда, за да създадете успешен бизнес, трябва нещо много по-голямо от вас самите, трябва да умеете да служите.

 

Толкова е просто, няма определени формули, които да действат въпреки всичко, във всяка ситуация. Икономиката се променя, пазарите се променят, нуждите се променят и ако сте готови за тези промени, вие ще успеете.

Нека ви кажа кога още ще ви помогне вдъхновението. Представете си един човек, който има земя. Той сее семената, полива ги, пази ги, грижи се за тях, става в 5 и работи цял ден, не спира, изключителен човек. Реколтата обещава да бъде топ качество и точно когато комбайните ще започват да жънат, буря. Цялата реколта е унищожена и този човек, който е правил всичко както трябва, трудил се е, не е показал мързел или невежество губи всичко. Това представлява света, в който живеем. Така е и в бизнеса, може да направиш всичко както трябва, да четеш, да прилагаш, да не спиш и пак да загубиш. Това е момента,в който единствено вдъхновението може да те върне обратно в играта. Ако единствената ти причина да си започнал бизнеса само заради парите ще се откажеш от страх да не загубиш повече, да не задлъжнееш повече ти си роб на парите.

 

Ако мога да обобщя в едно изречение, кой е пътят към успешния старт на един бизнес, то то би звучало така: Започни вдъхновен да служиш на хората срещу подходящата цена.
Пламен Попов

 

Какво е нужно, за да бъдеш лидер?

Може би искаш да си лидер. Може би ти харесва идеята ТИ да водиш, а другите да те следват.

Но след като гледаш това видео, може и да поразмислиш за това свое желание. Или пък да се мотивираш още повече, кой знае? :)

Предстои да ти разкрия трите (3) основни качества, които притежава всеки лидер. Характеристиките, които го правят истински такъв.

Качество номер 3 е основното, където желаещите да бъдат лидери, се пропукват

Приятно гледане!

Защо е важно да визуализираш?

Вероятно концепцията за визуалициите вече ти е попадала и ти е позната. Но знаеш ли защо е важно да визуализираш и защо визуализациите всъщност работят?

Гледай видеото, за да разбереш.

Коя е твоята мисия?

Замислял ли си се по въпроса… Коя е мисията ти?

Защо си тук? Какво всъщност означава „мисия“?

В това видео давам своите „пет цента“ по въпроса с мисията. И какво да правиш, когато не си сигурен в отговорите за себе си.

На автопилот

Как се самозаблуждаваме всеки ден, всяка минута и сами се спираме от прогрес…

Гледай видеото за да разбереш!

Най-важното умение

 

Кое е най-важното умение?

В един постоянно променящ се свят, професии изчезват, цели браншове биват заменяни от нови или унищожени завинаги от развиващите се технологии.

И има само едно умение, което, ако развиеш, ще ти носи дивиденти, каквото и да се случи.

Коварни извинения

 

Все още ли си търсиш извинения?

Аз знам, че ти знаеш какво искаш от живота. Знам, че знаеш какви действия трябва да предприемеш.

Защо тогава отлагаш? Защо си измисляш нови и нови оправдания?

И аз го правих… Гледай видеото и разбери защо спрях.

Как мислят успешните хора?

Всички имаме мечти. Но защо някои от нас вървят устремено към тях, а други си остават само с мечтаенето?

Кое е това, което разделя успяващите от неудачниците?

Гледай видеото долу, но ще ти дам един жокер… Успехите си имат цена. :)