Блог

Начало / Archive by category "Блог" (Page 2)

Как мислят успешните хора?

Всички имаме мечти. Но защо някои от нас вървят устремено към тях, а други си остават само с мечтаенето?

Кое е това, което разделя успяващите от неудачниците?

Гледай видеото долу, но ще ти дам един жокер… Успехите си имат цена. :)

 

Два симптома на една „болест“ (от която най-вероятно страдаш, без да осъзнаваш)

Да. Вероятно и ти си жертва на тази „болест“. Слагам я в кавички, защото не е физическо заболяване… Но това не пречи да причинява проблеми в живота ни.

В това видео говоря за „любимия“ ни Перфекционизъм. Отлагането е другото му лице, просто Перфекционизмът е по-красивото и замазващо очи оправдание.

Приятно гледане и дано това видео ти помогне да контролираш Перфекциониста в себе си. :)

 

Не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле (Едно специално Коледно видео)

Ако някога си завиждал на на твой приятел, ако някога не си успявал да се зарадваш (въпреки че си искал) на успеха или щастието на твой близък, гледай това видео!

Ще се радвам да ми напишеш какво мислиш в коментарите!

Ако видеото ти е било полезно, сподели го с приятел!

Изумителната история на Камен Машков – един по-различен Живот на Победител

Изумителната история на Камен Машков – един по-различен Живот на Победител

Предисторията:

Бях съсобственик в малък, но ултра успешен клуб. Правехме само от „афтър“ 7-10 хиляди лв редовно от сряда до понеделник. Нищо не ми липсваше.

В един момент вложих парите, които печелех и изкупих процентите (дяловете) на партньорите си. В крайна сметка реших да направя нещо съвсем друго, по-лъскаво и хубаво. Решението ми бе грешка и фалирах бързо.
Продадох дела си на съдружника си и се махнах.

Започнах работа след месец два. Работих дневен управител в Син Сити (Sin City).
С един от собствениците се познавахме. Той ме усети и предрече, че повече от 6 месеца няма да издържа. На първия ден от 7-ия месец вече бях напуснал.

И от тук започна моят друг живот.

Реших, че ще се занимавам със скиминг.

(бел. ред. – измами със сканиране на банкови карти)

Намерих правилните хора, с които да го правя. Дадоха ми шанс и, без да се хваля, бързо се доказах. Защото имах Топки.

След няколко месеца реших, че вече ще работя сам.

Така 4 години.
Толкова пари не бях виждал… Признавам си!
Само че хванаха един „приятел“, който, за да „спаси“ кожата, ме издаде. Типично по български. Него го пуснаха, а мен, след много голяма полицейска операция, ме арестуваха при едно от отиванията ми в Германия.

Влязох в затвора.

И това за мен бе началото на Живот на победител!

Приятелката ми бе бременна в 5 месец.

Не знаех бъкел немски, а немците не признават английски. Всичките си пари бях дал да ремонтираме целия етаж, на който трябваше да живеем с бебока и приятелката ми.

Реших, че трябва да започна работа в затвора – така нямаше да тежа на никой да ме издържа.
Писах молби и още сто неща. Накрая директора на затвора дойде при мен и лично заяви, че, ако науча немски на начално ниво, ще започна още в същия ден работа.
Прекарах три месеца в гледане на ТВ, писане на думи и т.н. Накрая на една от едночасовите позволени разходки видях директора да пуши до другите пазачи. Отидох и на приличен немски му напомних какво ми е обещал.
На секундата нареди да ме преместят на етажа на работещите. От другия ден започнах работа.

Справих се с първото си препятствие – победих системата! Взеха чужденец да работи работа, която даваха само на немци.

(Запиши се за безплатния уебинар „Чeтири стъпки, за да стартираш новата година с истински пробив“, за да разбереш как и ти да победиш системата. :) Кликни тук и разбери повече.)

Взимах по 180 евро месечно, от тях 150 изпращах на майката на детето ми.

Реших, че езикът ще ми помогне по време на делото ми. Пак писах молби и си извоювах да запиша курс по немски. После записах и йога курс и т.н. Така се уредих да съм повече време вън от килията (където бях абсолютно сам 21 часа затворен).
Изградих доверие и ми даваха все повече „немски задачи“, т.е. такива, които иначе възлагаха само на немците.
Постигнах втора победа, изградих доверие в тях.

Един ден съдбата се намеси.
Докато чистех коридора, чух хрипове и видях, че една от килиите е отворена. Изтичах и видях, че един двуметров румънец душеше един от пазачите, който беше на смяна. Беше го помолил уж за цигара, а го е придърпал и успял да го хване на „ключ“.
Скочих, намесих се и пазача успя да натисне паник бутона.
Веднага дойдоха всички налични гардове. В първия момент, докато се разбере какво се случва, се нахвърлиха върху мен. Целият бях в синини.
В крайна сметка се разбра какво се е случило. Мен ме отведоха в затворническата болница и ми направиха още същата вечер пълни изследвания на всичко, за да се уверят, че съм добре, а на другия ден отново лично дойде директора.

С негова заповед вече можех да работя, където поискам и, най-важното, да се чувам с майката на детото ми. (въпреки забраната на прокуратурата)
Пазачите ми даваха да звъня от стаята на социалния работник и то безплатно!

Постигнах трета победа:
Затвърдих позицията си и доверието в тях.

За времето, което прекарах в този затвор, имаше два опита да ме намушкат. И след двата хората просто изчезваха.

Отвори се място и започнах работа в болницата на затвора.
Вече получавах по-хубава храна и повече пари.
Поредната победа.

Не спирах да изпращам пари.

Дойдоха делата и ме осъдиха на 4 и половина, вместо на първоначалните 12 години. Взеха предвид всичко, което съм постигнал, и, въпреки големия медиен шум, не се поддадоха.

Преместиха ме в частен затвор.
Там всичко започнах отначало.
Курсове, работа. И направих поредния си пробив.
На първия месец, началникът забеляза, че се разбирам със всички, не само лично, но и като език.
С нигерийците на английски, с руснаци и другите бивши руски нации на руски и всички други на немски или балкански езици. Извика ме и ми предложи да стана бригадир.

Попитах го какво трябва да правя.

-Нищо, само да гледаш да си вършат работата! И ще взимаш повече пари от всички.

Пак се справих с поредното предизвикателство. Наложих се и печелих двойно повече пари.

(С началото на новата година, получаваш нова сила, с която да се пребориш с предизвикателствата. Кликни тук и се запиши безплатно за уебинара „Четири стъпки, за да стартираш новата година с истински пробив“ и направи своята 2017 г. неповторима!)

Въпреки всичко, мисълта, че не мога да видя новородения си син, не ми даваше мира. Започнах една дълга кореспонденция и молби, за да бъда преместен в България.
След 10 месеца неспирно писане успях и това да постигна!
Поредно преминато предизвикателство.
Преместиха ме в България на техни разноски и ме хвърлиха в Централния на София.
Пак писане на молби за бързо разглеждане на случая ми и ме преместиха в Казичене.
Поредното препятствие.

ГУШНАХ СИНА СИ ЗА ПЪРВИ ПЪТ…

Последните си месеци в затвора работих като общ работник на археологически обект (този до ЦУМ). Също и ВиК – чистехме шахтите на пътищата в София.
И отново, бързо се наложих и след година и няколко месеца излязох предсрочно.

Та тук, живота след излизането вече наистина бе на победител.
Мислех, че няма по-лошо от това, което бе вътре.
Е, грешах.
Излязох с 67 лева. Нямах къде да спя. Майката на детето ми, още преди да се преместя, вече живеела с нов мъж. Един приятел ме взе да спя при него временно.
Още излизайки от затвора, имах десетки оферти да започна на ново със скиминга.
Но не се поддадох. Вместо това, започнах да си търся работа.
След два месеца си намерих и започнах да градя отново живота си.
Както казах, мислех си, че няма какво по-лошо да се случи.
Имаше…
Майка ми почина, благодарение на българска болница, и това бе поредния удар и предизвикателство, през което трябваше да мина.

Вече работех, нямах някакви финансови проблеми. Но имах нужда от още сила. Нещо, което да ми даде цел и да намеря себе си. И да намеря отговора мога ли да издържа да остана чист. И в този момент дойде „Интервюто“…

След това всичко се подреди.
Благодарение на Пламен Попов и Ясар Маркос и средата, която те създадоха, започнах да се интересувам от личностно развитие.
Благодарение на тях, аз всеки ден нареждах част от пъзела, който стоеше разбъркан пред мен години.

*********************************************************************

Изумителна история, нали?! Ние бяхме шокирани, но и много вдъхновени, когато Камен я сподели с нас.

По повод идващата 2017 г., искаме да ти предоставим един подарък – система от 4 стъпки, която да ти помогне да НАИСТИНА да изпълниш целите си за новата година. И да постигнеш истински пробив.

На 15-и декември ще направим последния си уебинар за тази година… и ще бъде неповторимо. И откъм съдържание, и откъм изненади! Запиши се тук.

Тайната на незабравимия живот

Тайната на незабравимия живот

Когато хората не харесват мястото, на което се намират в живота си, те усещат нуждата от промяна. Тогава си казват, че всичко е наред, за да не им се налага да извършат промяната, защото тя изисква действия и може да бъде болезнена. Казват си, че е по-добре по инерция, както са свикнали цял живот.

Казват си: "Защо да се развивам личностно, аз съм си развит достатъчно и съм постигнал всичко, което искам. Друго не съм постигнал, защото не искам, защото хората с много пари са измамници, будистите са безделници и шарлатани, мечтателите са нехранимайковци. Аз съм най-отговорния човек, защото храня семейство, ходя на почивка, ако искам да отделя пари за почивка, ходя всеки ден на нормална работа, пия ракия и ям салата, аз съм авторитет, вкъщи всички ме слушат."

Ако 100% от човечеството винаги е разсъждавало така "разумно", все още нямаше да сме открили кирката и лопатата, а щяхме да се крием по пещерите от дивите животни. Нямаше да имаме огъня и да бъдем на върха на хранителната верига. Сега живеем с тези дадености и хулим новаторите, различните и смелите хора, които следват "немислимото", за да оставят следа в човечеството и тази следа обикновено е нещо, което се използва години наред и ражда нови мечти и нови постижения.

Промяната е болка, но поне е остра и ни провокира да отстраним проблема, вегетативното състояние обаче е много по-лоша болка - тъпа, приемлива, търпима... Можеш да живееш с нея цял живот, живот, който никой няма да помни с нищо. Или можеш да изживееш нещо наистина незабравимо, въпрос на фокус.

„Мечтата ми е да си отворя собствен бизнес, да нямам шеф, да нямам работно време, да нямам заплата...“ Слагам го в кавички, защото това е цитат. Цитирам над 80% от хората, които казват, че „искат“ да имат собствен бизнес. Интересният факт, който се забелязва в тази фраза е, че те говорят само за нещата, които не искат да имат. Точно това е и причината, да нямат бизнес или да не харесват това, което имат, защото се фокусират върху нещата, които не искат. Фокусът върху липсата е много грешен съветник, когато станеш кандидат предприемач. Защо ли?

Ами защото:

1. Винаги виждаш чашата наполовина празна

2. Понеже чашата е наполовина празна, решаваш да останеш на работа и да си разработваш бизнеса като хоби, докато той не се саморазрасне (на кукуво лято)

3. Чашата наистина става наполовина празна, защото бизнеса ти няма "хормон на растежа"

4. Вече нямаш чаша, бизнесът ти е забравена фейсбук страница (в най-добрият случай )

Фокусът, това е фактор, който определя развитието на бизнеса ти или умението да търгуваш. Да, енергията създава всичко и прави големия взрив, но фокусът е нещото, което контролира посоката на взрива, силата, ударната вълна и продължителността му. Така че, ако си мислите, че сте много умни и сте надхитрили всички бизнес неволи като сте останали на работа от 9 до 5 за 2-3-4000лв и през това време „развивате бизнес“, ще ви кажа, че не сте.

Обречени сте на посредствени резултати, да допускате наивни и елементарни грешки и в последствие, като ви се скара шефът, че стоите много във фейсбук в работно време, да изоставите всичко. И, ако случайно имате повече мотивация и сте наистина амбицирани, тогава ще наемете някой БЕЗ опит, да работи за БЕЗ пари (100-200лв/месец), за да ви развива бизнеса във фейсбук и така ще успеете в начинанието да увеличите агонията на бизнеса или в каквото там се е превърнало то.

Та, ако има формула за успех в търговията и бизнеса, според мен, тя ще започва така:

ИДЕЯ x (ЕНЕРГИЯ + ФОКУС) = УСПЕХ

При мен тази формула работи безотказно, благодарение на нея съм създател, копродуцент и водещ в милионен проект – най-новото българско тв шоу за маркетинг и предприемачество „Интервюто“ А сега, намерете нещо, което в момента е важно за вас, така ще получите мотивацията, от там - енергията, фокусирайте се върху него и го направете! Обещавам ви, ще бъде вълнуващо: УЛРП

Пламен Попов, предприемач

Закона за въртящите се чинии или как да увеличиш своята Продуктивност!

Закона за въртящите се чинии или как да увеличиш своята Продуктивност!

Всички знаем, че не можем да имаме повече време. Каквото и да правим, в денонощието има 24 часа. Усещането ни за време, обаче, е друго нещо. Можем да приемаме часовете като минути и минутите като часове. Усещането, че нямаме време идва, когато не успяваме да направим нещата, които са важни за нас, тези които ни носят смисъл.

 Проблемът обикновено идва от това, че бъркаме спешното за важно. А често те са съвсем различни неща. Да спортуваш не е спешно, но е изключително важно за здравето ти в дългосрочен план. Да спестяваш и инвестираш също, но е решаващо за дълготрайната ти финансова стабилност.

 Ако не определиш кои са важните неща за деня ти, нещата които заслужават твоят фокус, то фокусът и времето ти ще отидат към „големите дразнители” – често спешни, но не и важни! Като обаждане по телефона – кой е казал, че трябва да отговаряш веднага, или съобщение във фейсбук, е-mail ?!?

 Това са все неща, за които хората имат очакване, че трябва да захвърлим всичко и незабавно да откликнем. Да не оставяме тези „шумове” да ни попречат да се потопим в задачата, която сме определили като важна – това едно от нещата, които могат да ни помогнат да имаме повече време. За да сме истински креативни, за да имаме добри идеи и да влезем в тъй наречения “flow”, трябва да отделим достатъчно време в състояние на фокус.

 Крадецът на време е крадец на нашия Фокус.

 Животът не търпи половинчати неща!

Отиваш на фитнес и през по-голямата част от времето си на телефона.  Почиваш си, но поработваш по малко. Работиш и междувременно цъкаш във фейсбук. Срещаш се с приятел и си гледаш в телефона ( пак фейсбук, по работа или по навик). Общо взето се опитваш да мултитаскваш.

 Горните примери са класически за области, в които хората постоянно отлагат и се фокусират върху изискванията на деня. Това са неща, които са спешни, но погледнати в перспектива, въобще не са важни. Често това ни кара да „мултитаскваме“, или да се опитваме да правим няколко неща едновременно, но, в крайна сметка, не успяваме да се справим, както трябва, с никое от тях. В резултат само изпитваме излишен и безцелен стрес. Но в нас остава усещането, че сме трудили здраво.

   Извън мултитаскването, под „фокус“ някои хора разбират това да се концентрират само върху едно, или две неща. За едни това са работа и семейство. Те забравят за здравето си с извинението,  че ще се погрижат после, или се фокусират върху работата и здравето, но страдат семейството и личният им живот. Тук оправданието отново е, че ще се погрижат после. Това „после“ никога не идва, до момента, в който настъпи криза – здравословен проблем, раздяла, развод, депресия, „бърнаут“.  Тогава човек си казва, че нещата не могат да продължат така и е необходима промяна. Уви, това състояние на просветление трае кратко, защото когато кризата отмине, нещата се връщат по познатите си места. Естествено има и единици хора, които взимат решение и променят живота си завинаги.

   Концепцията с приоритетите не винаги работи, защото дори да не определим като приоритет здравето, семейството и приятелите, те са част от живота ни и ни влияят. Какъв избор имаш тогава, ако не можеш да мултитаскваш, но не можеш и да изоставяш области от живота си. Разбира се, че може да не развиваш някоя област, но тогава едва ли ще чувстваш, че живееш пълноценно, колкото и да си успешен в другите. 

Закона за въртящите се чинии: Тайната е да въртиш чиниите една по една. Колкото по-голяма и тежка една чиния толкова повече време и фокус е необходимо да се завърти. Колкото по-силно и стабилно се е завъртяла една чиния толкова повече време може да се върти качествено без външна намеса

 Може би се питаш, какво, по дяволите, имат общо чиниите?

Една от любимите ми истории за фокуса е от моето детство. Веднъж видях един човек, който въртеше чинии върху пръчки, може би сте виждали нещо подобно. Майсторите в този номер завъртат чинии върху тънки прътове, при това не една и две, а поне десет. Тайната им е, че отделят на всяка чиния необходимото време – само за нея. Когато питах как въртят десет чинии едновременно, то получих отговора, че ги въртят една по-една!

Закона за въртящите се чинии: Колкото по-голяма и тежка една чиния толкова повече време и фокус е необходимо да се завърти. Колкото по-силно и стабилно се е завъртяла една чиния толкова повече време може да се върти качествено без външна намеса

 3 неща, които можеш да „откраднеш“ за себе си от тази статия:

      1. Прави нещата пълноценно, с присъствие, като максимално елиминираш разсейването

Независимо дали провеждаш бизнес разговор, среща с приятели и роднини, или пишеш, генерираш идеи – прави само това. Не отговаряй на телефона, на съобщения, e-mail, или на собствените си мисли, които ти рецитират задачите, които имаш за днес, освен ако това не е нещото, което правиш в момента. Когато решиш, че е време да проведеш телефонни разговори, или отговаряш на e-mail, то също го прави пълноценно и по най-добрият възможен начин. На ума му е необходимо време да се настрои за дадена задача и когато отклоняваш фокуса, макар че имаш усещането, че правиш повече, ти правиш по-малко.

      2. Прави нещата, които са най-важни ( с най-голям смисъл за теб, или които носят най-голям резултат) първи през деня

Прави ги преди да започне лудницата на деняСилата на нашата воля намалява с всяко взето решение в рамките на денонощието, така че използвай сутрините за най-важните решения и действия.

      3. Създай си рутина и я следвай

Планът е важен, защото ти помага да използваш мисловния си ресурс там, където е по-нужен, а не в постоянно преценяване на следващото действие. Животът е това което се случва, когато ние си правим планове, нали? Няма как да предвидиш изненадите на деня или поне не всички. Затовап постави си минимум от задачи, върху които да действаш. Например, ако по план трябва да тичаш половин час, но се оказва, че няма да успееш, то тичай 15 минути, или направи кратко десетминутно упражнение. Ако по план искаш да напишеш 3 страници и нямаш времето, то напиши една или половин. Не рискувай да правиш всички желани промени в несъществуващо място, наречено „УТРЕ“. Ако правиш дори минимум от най-важните неща, то резултатите няма да закъснеят, защото във времето тези малки действия се акумулират, акумулират се също бездействието, или действията, които уж не искаш да правиш.

Ти избираш. :)

Врагът зад маската

Това, което ще прочетеш сега, представлява горивото, което движи целия свят за добро и зло.

Важно е да знаеш това, затова го прочети до край!

1-та световна война, 2-та световна война, терористични актове, диктатури, финансовата политика в световен мащаб, някои настоящи президентски кампании, BREXIT, инквизицията и още много други глобални събития имат ЕДНО общо нещо:

Управление на масата чрез страх!

Врагът е страхът. Ние си мислим, че е омразата, но всъщност е страхът

Ганди

Как се управлява масата чрез страх?

  • 1. Обявяваш общ враг, който е много силен, голям и страшен и насаждаш страх от него
  • 2. Обявяваш себе си за защитник от този враг, което насажда страх и от теб, защото ти си по-силен и всички твои идеи и действия са оправдани в името на “доброто”
  • 3. Хората правят това, което искаш

Най-глобалният пример в човечеството за това през последните няколко века е Втората световна война. Хитлер обявява евреите за враг, за болест, която изсмуква ресурсите от по-заслужаващите. В случая от арийската раса.

И за да усетиш точно за какво ти говоря, ще ти представя една кратка, но ужасяваща картинка от това време, която за тогава е била просто случка от ежедневието както на едните, така и на другите.

Ако си под 18 години или имаш слабо сърце не продължавай да четеш!

“Кралят разказваше, че всъщност е дошъл в съзнание доста време преди идването на войника, нямал представа, колко време. Измъкването било бавно, постепенно и в първата секунда озарено от невероятното откритие, че все още е жив. Едва тогава се появили последователните спомени и го довели до пълно съзнание. Най-напред последния ясен спомен, останал в паметта му, този на оберщурманфюрера, чукайки го за последен път в устата, преди да постави дулото на люгера върху тила му. После все още смътното откритие, че е погребан жив с лице почти докосващо чистия въздух, от който обаче продължавало да го разделя тънък слой пръст. Едва след това се появили болките: в основата на черепа, но тя била тъпа, за разлика от хилядите други по раменете, ръцете и дори по корема – навсякъде, докъдето негасената вар го била докоснала. Установил, че може да помръдне само врата и лявата си ръка. Останалите части на тялото му били като зазидани от преплетените голи трупове. Напреко върху него, закривайки го по този начин почти изцяло се намирал Захари – 14-ят литовец, когото оберщурманфюрерът измъкнал от лагера Гросрозен, за да увеличи харема си от млади момчета.”

…Из романа “Зеленият крал”

Тази история е като една монета, от една страна, тя показва какво може да се случи, когато хората са управлявани чрез страх, от друга страна, такива истории се използват за насаждане на страх от личности, общности, етнос, организации или дори цели нации.

Сега може би си задаваш въпроса: Какво е общото между инвестицията в себе си и тази брутална история? Общото е, че най-лесните хора за манипулиране са хората без образование, хората, които си мислят, че нямат избор поради липса на информираност. Хората, които са предали своето личностно развитие в ръцете на някой друг. Има три вида хора в тази история: насилници, жертви и Швейцария, и само една от тези групи не инвестира в себе си!

Защо Швейцария ли, защото тя отсъства изцяло от историята. Защото тя е толкова осъзната, че стои встрани, недокосната от общия терор, защото е инвестирала особено силно в развитието си.

Представи си да живееш в свят, където всички се стремят към развитие и растеж. Където хората са достатъчно уверени в себе си и своите способности, че “играят” за Win-Win, вместо да се опитат да прецакат другия. Където не страхът властва, а грижата и любовта. За да стигнем до там има да извървим определен път и няма как друг да го извърви за теб.

Може би си мислиш, че става въпрос за пари. В процеса на инвестициите това е задължителната, но и последна инвестиция. Защото, за да инвестираш успешно пари, трябва да имаш уменията да го правиш, но първо трябва да имаш умението да ги изкараш, за да има изобщо какво да инвестираш. Нали?

Кое най-важното ни умение? От къде тръгва всичко?

Ние сме социални създания, което ни дава възможност да се учим един от друг, за да можем да стъпваме на знанията на тези, които са минали пътя преди нас. За да можем да се свържем с такива хора, трябва да развием умение, което всеки притежава, но не всеки инвестира усилия, време и енергия в подобряването му. Това е умението да общуваме. Да предаваме и приемаме идеи, концепции и не на последно място емоции.

Има безброй много статии, книги, семинари и обучения, където можеш да научиш много техники и стратегии – поне на теория. Защото всичко се свежда до основите: Желание ( да опознаваш и разбираш хората), Гъвкавост и практика. Комуникацията е изкуство, което трябва се практикува ежедневно. Познавам стотици хора, които от трагичен случай в тази сфера, днес са се превърнали в едни от най-добрите комуникатори, само защото са имали достатъчно вяра в себе и с постоянство и гъвкавост са се научили. Аз съм един от тях.

“Стойте гладни, стойте глупави!”, една от великите реплики на един от най-великите предприемачи Стив Джобс.

Следващото най-важно умение е умението да се учим. Да търсим новите знания, различната гледна точка, новата перспектива.

Ние, хората, притежаваме уникалното умение да задаваме въпроси и да виждаме другатa гледна точка. Проблемите на личностно ниво и на глобално ниво започват, когато спираме да използваме това умение. Когатo си повярваме, че сме намерили истината, и гордо казваме аз знам, аз съм прав. Независимо дали е на ниво идеология, морал или специализирани знания. Умението да се учим е умението да се променяме, да еволюираме, да сме постоянно отворени за нови знания и нови гледни точки. Така сме оцелели на земята и сме се развили като абсолютно доминантен вид. По-лесно е да се каже, отколкото да се направи, защото обичаме да сме прави и е необходима голяма сила да кажем “не знам” и още по-голяма сила да кажеш греша, ти си прав – научи ме. Да си готов, да приемеш новото не означава да нямаш критично мислене, а точно обратното. Критичното мислене работи, когато е насочено спрямо външите източници, но и спрямо твоето собствено мислене, собствени знания и вярвания. Опитът може да бъде измамен, това, което е работило до вчера, може да не работи днес.

Има два основни типа поведение:

  • поведение, в което вярваш и действаш, но не си отворен за промяна и нямаш критично мислене
  • поведение, в което имаш прекомерно критично мислене и поставяш всяко свое действие под въпрос (още преди да са го направил), което обикновено те парализира.

Магията започва, когато се научиш да се бориш за това, в което вярваш, с пълна сила, като в същото време си готов да приемеш друга гледна точка, била тя и противоположната (готовността не означава, че ще го направиш, а просто осъзнатостта да приемеш, че може и да грешиш). Само тогава имаш осъзнат избор кое действие да предприемеш, иначе рискуваш да се ограничиш само до своята карта на света.

Третото сновно умение е фундаментално, защото без него първите две се обезсмислят напълно. Това е умението да прилагаш.

Може би се питаш откъде да започнеш?

Нека ти кажа нещо – ти вече си започнал!

Въпросът трябва да бъде: Къде искам да стигна? Този въпрос ще определи и посоката ти на развитие – накъде да продължиш.

Дори да нямаш всички отговори, най-важното е да започнеш да действаш. Да избереш конкретно умение и да започнеш да го развиваш всекидневно, да прочетеш конкретната книга, да отидеш на конкретното обучение, да намериш конкретната среда и да прилагаш. (Ето една моя конкретна статия – ще ти бъде полезна по пътя ти към още по-задоволяващия ти живот с още по-висок стандарт – НАРЪЧНИК)

Един от пътищата е да намериш хората, които са постигнали това, което искаш, и да се учиш от тях. Лично, он-лайн, чрез техните книги, вариантите са много. Въпросът е да действаш, да грешиш, да коригираш грешките и да действаш отново. Ако го правиш всеки ден, ще напреднеш бързо, ще намериш правилните източници, обучения, ментори. Под правилни разбирай тези, които работят за теб. Неработещо често се оказва да се превърнеш в теоретик, който постоянно поглъща информация за всяка сфера на личностно или професионално развитие, но никога не прилага. Човекът, който дава съвети на всички, но не изпълнява нито един от тях. Информацията е безкрайна и никога няма да свърши и ако чакаш да научиш всичко, за да започнеш, ще чакаш много дълго време.

Общото между Инвестицията в себе си и паричните инвестиции е, че и при двете големите резултати се постигат, когато се инвестира за дълъг период от време. Това, което често спира хората, е, че търсят магическото хапче или големия удар. Когато не ги получат, се отказват. Единствената утеха, която им остава, е да търкат билетчета от лотарията… А всичко се опира на основните умения, споменати по-горе. Ако всеки ден ставаш по-добър в нещо само с 1%, след точно една година ти ще си с 3778%  пъти по-добър в това нещо от началото.

И преди да си включиш калкулатора, за да сметнеш дали не си измислям, си отговори на следния въпрос:

Защо е важно всичко това?

Колкото повече инвестираме в себе си, толкова повече ресурси ще имаме: Финансови, емоционални, ресурси на умения и знания. Колкото повече ресурси имаме, толкова по-малко се поддаваме на всеобщия страх, колкото по-малко сме зависими от този страх, правим толкова повече неща, които харесваме, а колкото повече неща правим, които харесваме, толкова сме по-добри в тях и те ни носят удовлетворение. Представи си общество на разбирателство, подкрепа и просперитет, където различията водят до синергия, а не до войни. Макар да сме във временна дупка от развитието си, това може да се види на много места в съвременната ни цивилизация. И всеки един може да допринесе за това, като се фокусира в своето собствено развитие и полезност към цялото.

И ако сега си казваш: Да бе да, това е утопия, която съществува само в мечтите. Ще ти кажа, че си прав. Защото повечето хора си мислят, че само с правилното намерение и нагласа нещата ще се получат. Няма да те лъжа, само с намерение няма да се получи. Иска се яко бачкане за постигане на мечтите. Иска се яко бачкане върху себе си, за да бъдеш наистина пълноценна част от обществото. Всичко друго е илюзия и заблуда.

Какво означава яко бачкане?

Развивай своята личност, постоянно.

Чети образователни книги, худoжествена литература, поеми, посети семинари и обучения, образователни програми, специализирани обучения, намери си ментор, коуч, личен треньор – грижи се за тялото си.

Не е толкова страшно нали, дори звучи забавно?

Има редица случаи, в които велики личности тръгват от нищото, без да имат почти никакъв шанс, но с голяма увереност, страст и постоянство са оставили името си в историята. Можеш да намериш десетки в гугъл ( Ако искаш примери натисни ТУК. Ще ти изпратя някои от моите най-любими и вдъхновяващи).

И понеже знам, че всички ние, хората, обичаме примерите, а не само празните приказки, ще ти разкажа моя пример. Примерът, който изживявам в момента:

Беше Август месец, 2015, точно преди една година. Вече бях стартирал проекта ПОБЕДИТЕЛ в България и от няколко месеца работех много здраво. Имах големи надежди с огромен опит като обучител и коуч в чужбина. Имах убеждението, че съм инвестирал достатъчно в себе си. Всичко изглеждаше в моя полза. Нямах единствено работещ бизнес, но какво от това? Имах достатъчно приходи от обученията си извън България и възможност да инвестирам и време, и средства в моята мечта – да провеждам специализираните обучения, които бяха създадени от чужденци за чужденци, тук. Първоначалните резултати далеч не бяха такива, каквито очаквах: едно проведено обучение, 20-на участника, предимно приятели. Нещата тръгваха надолу, още преди да са започнали.

Правех всичко сам – реклама, маркетинг, продажби, брандинг, стратегии, без да имам нужните знания за бизнеса, което ме изтощаваше до такава степен, че имах периоди на пълна апатия към всичко.

Около година преди това, се запознах с Пламен Попов, енергичен предприемач, пълен с идеи, ентусиазъм и завидни търговски умения. Една от неговите идеи беше бизнес създаване на верига иновативни квартални кафенета. Той успя да ме спечели за инвеститор и реших да се включа. Не след дълго първото кафене беше факт.

Това беше и момента, в който разбрах, че съм в дупка. Че исках да постигна бизнес успех без знания и умения в маркетинга, продажбите или бизнес развитието. Бях забравил най-важното правило. Някъде по пътя бях решил, че не е нужно да се уча повече. “Аз знам!”

След няколко разговора разбрах, че с Пламен гледаме в една посока и някак си натурално реших да го поканя като бизнес партньор в моя проект.

Това даде силен тласък, тъй като се мотивирахме и си помагахме взаимно, слагайки и постигайки цели, учехме се всеки ден.

Посещавахме физически обучения, купувахме онлайн курсове, четяхме книги, черпехме от личния си опит. Учехме един от друг.

Естествено в началото почти нямаше разлика, въпреки нашето развитие, резултатите не се подобриха значително, но аз виждах желанието и развитието в двама ни и бях убеден, че ще дойдат.

Тогава се случи нещо: Бизнесът с кафетата фалира и цялата инвестиция от мен и другите инвеститори беше изгубенa.Това беше момент на тест за мен, защото останалите му инвеститори се бяха свили от страх и се изпреварваха кой по-бързо да подписва договор с него, за да му върне парите. Дали да се отдръпна и аз от човека, който загуби парите ми, или да се доверя на себе си и един на друг и да продължим? Изборът за мен беше ясен, личностните качества са по важни от временните провали и избрах да се доверя на Пламен. Избрах да не се поддам на страховете си.

Това се отплати многократно, 6 месеца след като започнахме работа, (разбира се с всекидневна и упорита работа, инвестиции в собствените знания и умения в сферата на маркетинга), буквално избухнахме. Регистрирахме 300% ръст на продажбите. В момента растежът продължава. Вече провеждаме обучения в цяла България.

Всичко това благодарение на постоянни общи усилия и инвестиции в себе си. Но най-добрата инвестиция в моя бизнес остава решението да не се поддам на страха и да се доверя на Пламен!

Това, което научих от моя избор, е, че осъзнатостта е по-голяма от страха и самото му преодоляване е личностно развитие. В моя случай, израствайки по този начин личностно, доверявайки се въпреки страха, аз накарах моят бизнес също да израстне. Това е процес, който продължава…

Тоест, колко са големи твоят бизнес или твоята реализация зависи от това колко “голям” си ти на личностно и емоционално ниво.

Знам, че тази статия се получи дълга и ти благодаря, че я прочете цялата!

За повече статии от мен кликни тук: СТАТИИ

Колко е важно мнението на другите?

Колко е важно мнението на другите?

Имало едно време един велик художник и на всичкото отгоре той бил майстор в това което прави, а това което отличава майсторите, че те умеят да предават своите знания и умения. Затова той имал множество ученици, които искали да почерпят от неговите тайни.

Един ден, един от младите художници дошъл при него със своята най-нова картина и го попитал:

-Учителю, искам да ми кажеш мнението за моето произведение.

За разлика от другите пъти, когато майстора изказвал своето мнение и обратна връзка, този път той казал:

– Ти вече също си майстор и е време да поискаш обратна връзка от другите. От хората. Вземи своята картина и отиди с нея на централния площад. Остави я там, заедно с един молив и поискай от хората да отбележат това, което не им харесва в твоята картина.

Ученикът, поласкан от комплимента на големия майстор с усмивка на лице и картината под ръка, отишъл на площада и направил точно това, което му заръчал неговия учител. Неговото въодушевление продължило точно до следващия ден. Когато отишъл да види своята картина, цялата надраскана с молива, толкова много, че почти не се виждала картината под нея. С посърнала физиономия и тежест в стомаха, ученикът отишъл при майстора, за да му покаже своята картина.

Майсторът не показал въобще изненада, а просто казал на младия художник:

– Нарисувай подобна картина, колкото можеш, идентична и отново я постави на площада. Този път не с молив, а с четки и бои до нея. Поискай от хората да поправят, където не им харесва.

Ученикът запретнал ръкави и за един ден нарисувал много подобна картина, след което я поставил на площада по-заръката на Майстора, с четки и бои до нея. Ученикът нямал търпение за реакцията на хората и рано сутринта отишъл на площада. Бил неизмеримо щастлив, когато видял, че по картината няма нищо поправено, боите и четките не били докосвани. Веднага отишъл при своя учител и му показал новата картина, която никой не поправил и с чертичка. Учителят му казал :

-Не бързай да приемаш всичко като истина.Когато поиска от хората да критикуват картината, да покажат това, което не им харесва, то те го направиха подтикнати от незнание. Хора, които не умеят да рисуват, които не разбират от изкуство, изразиха своето мнение. Това е лесно, и най-невежия го може. През живота постоянно ще бъдеш критикуван от подобни хора. Когато поиска от тях да подходят градивно и да подобрят картината, то те затихнаха. Затова са необходими познания и умения, а не просто голо мнение. Такива хора ще срещаш рядко, но тяхната обратна връзка може да е безценна.

 

Обратната връзка е изключително ценно нещо и, ако умееме да слушаме, ние я получаваме постоянно вербално или не вербално. Всичката ли обратна връзка трябва да има еднаква стойност за нас? Много хора искат обратна връзка за специализирани теми от приятели и близки, които не са специалисти в дадена област. И после се чудят, защо не успяват. Повечето обратна връзка, която получаваме е тясно субективно мнение на някои, който не разбира. Той просто изразява мнение за нещо, което му харесва или не му харесва. Ако нашата цел е да разберем точно това ( дали му харесва или не), то обратната връзка е полезна. Във всички останали случаи, тя няма много стойност. Не ме разбирайте погрешно – можеш да разбереш много за продукта си от това какво казват потребителите неспециалисти. Но трябва експерт, който да отсее тази информация и да даде обратна връзка какво може да се подобри. ( под експерт не разбирам човек с диплома, а просто човек с обширни, специализирани практически и теоретични познания в дадена област)

Колко струваш?

Колко струваш?

Живял някога един мъдрец. Хората говорили, че нямало човек, който го е посетил и да не е успял да му помогне.

Веднъж при него дошъл един младеж.

– Здравей Мъдрецо, дойдох при теб за съвет- казало момчето.  -Разкъсван съм от чувството, че нищо не струвам, че съм едно нищожество, което не заслужава да живее и понякога наистина си мисля, че искам да сложа край на живота си. Всички ми казват, че съм провал, че съм загубеняк и глупак. Моля те мъдрецо, помогни ми! Не издържам повече, ти си ми последната надежда.

Мъдрецът погледнал към младежа и отговорил вяло:

– Моите извинения, но в момента съм много зает и не мога да ти помогна. Имам много важна задача, която трябва да свърша… Но ако се съгласиш да ми помогнеш, ще ти върна услугата с най-голямо удоволствие.

– Разбира се мъдрецо – измрънкал младежа, притеснявайки се, че отново не е взет на сериозно.

– Добре! Казал мъдрецът. – Вземи моя кон и иди до Градския Пазар. Спешно трябва да продам този пръстен. Направи всичко възможно да вземеш добра цена за него и не се съгласявай за нищо под една златна монета. Отивай още сега и се върни възможно най-скоро.

Младежът бързо се отправил към пазара и там показал пръстена на редица търговци, които разглеждали пръстена с интерес, но като чуели за цената, се отказвали веднага. Някои направо му се изсмяли и му обърнали гръб. Само един от търговците бил достатъчно отчтив, за да му обясни, че една златна монета е твърде висока цена за този пръстен, и по-скоро може да получи медна монета или най-много сребърна. Когато чул тези думи, младежът се разстроил много, но си спомнял инструкциите на стария мъдрец, да не дава пръстена за под една златна монета. След като минал през целия пазар, с наведена глава, тъжен и в депресиран, тръгнал отново към къщата на мъдреца. .

– Мъдрецо, не можах да изпълня твоята заръка, най-много можех да взема една-две сребърни монети за пръстена, но ти ми каза да не се съгласявам за нищо по-малко от злато. Но те ми казаха, че пръстена не струва толкова.

– Това е много добра забележка, моето момче. Хубаво е, преди да продадем пръстена да установим, колко точно е неговата стойност.. И кой може да направи това, по-добре от бижутера. Иди при него и разбери каква е реалната стойност на пръстена. Но не го продавай, само разбери цената. Независимо какво ти предложи, върни се тук с пръстена.

Младежът скочил на коня и се отправил към бижутера. Когато стигнал там, дал пръстена на бижутера, който го изследвал обстойно за дълго време. Най-накрая се обърнал към момчето и му казал: – Кажи на Мъдреца, че за момента мога да му дам 58 златни монети, а ако ми даде малко време, мога да купя пръстена за 70 златни монети. – 70 Златни монети?! Възкликнал с удивление младежът. Смеейки се, благодарил на бижутера и се отправил към къщата на мъдреца с всичката бързина, на която е способен коня. Когата най – накрая му разказал какво се е случило при бижутера, Мъдреца казал: – Запомни момче! Ти си като този пръстен. Уникален и безценен! И само истински експерти могат да оценят истинската ти стойност. Тогава, защо си губиш времето, лутайки се из пазара, слушайки мнението на всеки стар глупак?

 

Наръчник за Личностно развитие за начинаещи

Наръчник за Личностно развитие за начинаещи

                                                                                 Всички сме начинаещи

Личностното развитие не е просто усвояване на умения. То е изкуството да бъдеш себе си, да създаваш удовлетворение в живота си. Да живееш изпълнен със смисъл, отговаряйки на предизвикателствата на живота по начин, който ти помага да израстваш. Личностно развитие е да предизвикваш своето величие, своя безграничен потенциал, и всеки ден да ставаш все по-добра версия на себе си. То е да се научиш да обичаш себе си и другите, да се научиш да черпиш от живота с пълни шепи, а и да даваш с пълни шепи. Това един неспирен процес, който ни прави по-добри хора.

Фактът, че четеш този текст означава, че вече имаш дългогодишен опит в личностното развитие. Защото всеки от нас го практикува, съзнателно или не, от момента на своето раждане. Как тогава може да си начинаещ?

Ако се самообявиш за начинаещ, ще отвориш вратата към огромни възможности за учене, и обратното, ако се обявиш за майстор, който почти няма какво да учи, то шансовете ти за развитие намаляват значително. И тук не става въпрос да се сравняваш с другите, не. В сравнение с повечето хора около теб, може да си изключителен в дадена област. Въпросът е какъв можеш да станеш. Винаги има следващо ниво в всяко умение, както и в най-важното – умението да живееш.. Независимо в какъв етап от живота си се намираш сега, дали си много доволен или недоволен от него – винаги има място за развитие и израстване.

Аз имам малко над 30 години опит в личностното развитие. Петнайсет от тях бих определил като аматьорки опит – време, през което изобщо нямах концепция за личностно развитие, както и ясна посока за моето израстване. Просто исках да се адаптирам по-добре в средата, в която живеех. Всички знаем, че в началото на живота си, особено в първите години, учим най-много. Това е частта, в която дефинираме себе и често придобиваме едни от най-устойчивите си модели на мислене и поведение. Проблемът, е че учим и неща, които впоследствие се оказва, че не ни помагат, или дори ни пречат, да се развиваме и израстваме. В този период си мислех, че съм такъв какъвто съм и няма как да се променя. Това от една страна е истина, но от друга – това което си мислим, че сме, често са научените модели на мислене, вярванията ни за себе си и света, които сме придобили в следствие на случки в живота ни.

Преди да продължиш да четеш, искам да ти задам няколко въпроса, чиито отговори могат да ти дадат по-голяма яснота за самия теб. А Яснотата е една от първите стъпки към осъзнатото развитие.

Кои са най-ярките моментите от миналото ти, които са те оформили такъв какъвто си? Моментите, които са оставили отпечатък върху вярванията ти, ценността ти система и начина ти на мислене и поведение?

Опиши ги. Максимално подробно. Какво се случи? Как си го обясни? Какви решения взе тогава? (За себе си и за света)
Как се промениха твоите вярвания и убеждение в следствие на тези случки?(За себе си и за света)
Кои от тези решение, убеждения и вярвания ти пречат да живееш живота, който искаш? Как?
Кои от тези решение, вярвания и убеждение ти помагат да живееш живота, който искаш? Как?

Личностното развитие е просто. Не е лесно, но е просто.

Трябва да осъзнаеш 4 неща:

Къде си? (по-отношение на твоето развитие)
Къде искаш да отидеш?
Какво те спира и какво ти помага да се движиш към това, което искаш?

След като си отговориш на тези 4 въпроса, следват 3 стъпки за личностно развитие:

1. Какъв резултат искаш да постигнеш в конкретна сфера. Умишлено не казвам цели, защото често толкова много се фокусираме върху целите, че забравяме какво сме искали да постигнем на първо място. Въпросът е какво точно искаш да имаш, как искаш да се чувстваш, къде искаш да бъдеш? Можеш да го напишеш генерално за живота, както и за различните му области по отделно.

Направи си списък от области, в които искаш да се развиваш или искаш да подобриш. Ето примерни такива:

Кариера
Бизнес
Финанси
Здраве
Приятели
Емоционално развитие
Духовно развитие
Семейство

До къде си стигнал в развитието си във всяка една от областите? А къде искаш да бъдеш? ЗАЩО? Колкото по-емоционално и истински си отговориш на въпроса защо, толкова по-лесно ще можеш да намериш отговора на въпроса как? Или какво трябва да правиш всеки ден, за да стигнеш там, където искаш в съответната сфера.

Стратегия:

Не е нужно да изобретяваш топлата вода. Проучи своята приоритетна сфера, или сфери, за най-добрите стратегии. Най-вероятно ще има не една работеща. Грешката, която повечето хора правят е, че скачат от система на система, от стратегия на стратегия. Те търсят постоянно новото без да си дадат времето да овладеят до майсторство основното. Често такива хора смятат, че повечето стратегии не работят, но всъщност те не са ги следвали пълноценно. Стратегията е инструмент да стигнеш някъде и, като всеки инструмент, ти трябва време да го овладееш, за да стане полезен и ефективен в ръцете ти. Представи си, че се качваш в кола за първи път и резултатът, който искаш е да стигнеш до другия край на града. И ако въобще успееш да подкараш колата, много вероятно е да се откажеш на третия светофар, след като тя ти изгасне за пореден път в средата на кръстовището. Познавам хора, които им се е случвало нещо подобно и никога не взимат книжка или взимат, но не карат и си казват „ Това не работи за мен“ или „Не е моето“. Но всъщност те съдят само от една случка, в която им е било изключително трудно, и са имали високи нива за стрес. И след такава травма мозъкът намира оправдание да не го прави повече, защото го свързва с болка.

Повечето нови неща са ни непривични и, често, емоционално болезнени, докато мозъкът и тялото ни не свикнат с тях. Така и за всяка нова стратегия имаме нужда от време, за да я овладеем и направим продуктивна, като в началото е възможно дори резултатите да са отрицателни. Дадем ли си време обаче, можем да избухнем с резултати, които никога не сме постигали преди. Това важи за абсолютно всяка сфера. Макар и необходимите знания да са различни, 80% от успеха зависи от психологията ни и от това дали ще имаме нужната мотивация и дисциплина да изградим добри основи.

Искам да ти дам една много проста стратегия, която аз ползвам

След като вече си определил „къде се намираш“ и къде искаш да стигнеш в дадена област в живота си, то определяш 3 дейности, или действия, които задължително ще извършваш на всекидневна или седмична база. Ще дам за пример моята област: Физическо здраве и енергия.

3-те дейности:

Тренировка – 4-пъти в седмицата

Смути всяка сутрин

Следене на 3 сайта за тренировки и здравословно хранене (посещение по веднъж на ден)

Можеш да напишеш 3-те дейности за всяка една от сферите, в които искаш да постигнеш растеж. Закачи ги на място, където ще ги виждаш всеки ден.

2. Действие – Действието носи енергия, а енергията е живот

Без действие всичко описано по-горе е само празни приказки. Мотивацията води към действие, но действието води към мотивация. Най-трудна е първата стъпка, затова просто я направи. Ангажирай се със себе си, отговори си защо това, което искаш има смисъл за теб. Когато смисълът и развитието се срещнат, се образува искра, която поражда страст.

Най-силната мотивация идва отвътре, от твоите причини, но това не пречи да използваш различни външни фактори.

1. Започни деня по зареждащ за теб начин. Физическите упражнения сутрин, са прекрасен начин за начало на деня. Още в първите минути, ще усетиш как състоянието ти се променя и как ставаш по-енергичен и мотивиран.
2. Мотивационни видеа и литература. Отделяй време сутрин, за да нахраниш душата си. Настрой се за голям ден. Много хора обаче бъркат мотивацията с действие. Гледат едно видео, мотивацията и енергията им се вдигат, и те се задоволяват с това, мислейки, че усещането ще остане. Но без да действаш, мотивацията е мимолетна. Затова използвай тези моменти, за да се настроиш, да видиш кое е важно за теб днес, да вземеш решение и да действаш.

Ако тази статия ти е била полезна я сподели с приятели.