Blog

Начало / Archive by category "Blog"
Посредствеността е болест (част I)

Посредствеността е болест (част I)

Ти можеш да получиш повече от това, което имаш, защото можеш да бъдеш повече от колкото си. И разбира се, ако обърнем монетата. Ако не промениш това, което си, ти винаги ще имаш това, което вече си получил.

Парадоксът е, че не е важно какво получаваш, а в какво се превръщаш.

Има изследване, което сочи, че ако някой обикновен човек, който не се занимава със собственото си развитие, получи всички пари на земята, съвсем скоро тези пари ще се върнат обратно в джобовете, от които са излезли. Супер забавно!

Успехът естествено е много субективно понятие, докато не стигнем до думата щастие. Каквото и да олицетворява успеха за всички нас, в крайна сметка той ни води към нашето лично щастие. В света, в който живеем, набавянето на основни ресурси, храна и подслон, са свързани с пари, затова и повечето хора свързват щастието с парите. Можеш ли да си един щастлив клошар?

В моята вече 15 годишна практика в бизнеса и търговията съм преживявал както неуспеха, така и успеха, и знам, че както всяко едно друго нещо, и двете са временни. Анализирайки какви са били разликите в поведението ми, нагласата, действията, убежденията, средата, с помощта на един от моите ролеви модели Джим Рон – ментор на Тони Робинс (той е мой ролеви модел, а не ментор, защото дори преди да почине през 2009 година, не е и подозирал за моето съществуване), реших да споделя изводите, до които достигнах. Как човек, който разполага със стотици хиляди още на 25, не може да си плати квартирата на 27? И обратно, как същия този човек успява да спаси умиращ бизнес с половин милион годишен оборот?

Успехът не се преследва. Успехът се привлича, защото успехът търси уютно място, където да остане.

Вместо да губиш време и енергия да преследваш успеха, работи върху себе си, развивай се и той ще дойде сам. Самото личностно развитие не е пряко свързано с парите, които получаваш, но е свързано с парите, които задържаш.

Защо един и същи човек има различни резултати? Защо двама души имат различни резултати?

Отговорът е една дума – стойност. Стойността прави разликата в резултатите. Скоро прочетох един коментар по тази тема, който гласеше: „Да бе, сигурно топ 100 на милиардерите в света дават стойност!“… ако това е посоката, в която си насочваш фокуса, никога няма да станеш милиардер.

Можеш да постигнеш два или три пъти по-добри резултати за същото време, ако увеличиш два или три пъти повече стойността, която носиш. Много хора се фокусират предимно върху работата, която вършат, а не върху стойността. Нека ти кажа нещо – да си добър работник не е достатъчно, трябва да носиш стойност, за да имаш успех. Ако искаш истинско щастие, което да ти даде успеха, трябва да научиш този урок №1, и то да го научиш добре: научи се да работиш по-здраво върху себе си, отколкото върху работата си.

Ако искаш нещата за теб да се променят, трябва и ти да се промениш.

  • Научи се да се справяш със зимите в живота си, защото зимите са най-тежки – разбито сърце, нищета, фалит, безработица, скръб… Когато ти е най-трудно, не искай да ти е по-малко трудно, искай ти да си по-добър. Когато имаш проблеми, не искай по-малко проблеми, искай повече умения. Когато си изправен пред предизвикателство, не искай по-малко предизвикателства, искай повече мъдрост. Искай да се развиваш, за да се справяш със зимите в живота си.
  • Научи се как да взимаш преимущество от пролетта, тя е свежа възможност. Възползвай се и то бързо. Защото свежите възможности си заминават бързо, някой ги грабва и те не стоят вечно да те чакат. Животът е сравнително кратък, затова трябва да прочетеш всяка книга, която можеш да докопаш, и да грабваш своите възможности, докато са наоколо. Вземи преимущество, защото тях скоро няма да ги има. Много велики музиканти са изпяли песни за това, колко наистина е кратък животът, затова направи всичко възможно да се възползваш от свежите възможности, не ги оставяй просто да те подминават, и подминават, и подминават.
  • Научи се да си пазиш нещата през горещото лято. Трябва да се грижиш за това, което си започнал.
    Съвсем скоро след като засееш градината си, малките нахални буболечки ще дойдат, за да вземат всичко. И ще успеят, освен ако не го предотвратиш. Трябва да се научиш да предотвратяваш натрапниците да ти взимат всички блага, които си посял.
    Всяко работещо нещо ще бъде „нападнато“ на тази планета. Всяка красива градина пълна с цветя и плодове ще бъде нападната от насекоми, които ще искат да ги изядат. Да мислиш обратното е наивно. Всички ценности трябва да бъдат защитени, независимо дали са икономически, политически, релизигиозни, семейни или бизнес, те имат нужда от закрила.

Ти носиш отговорност за сигурността и развитието на своя посев, затова поеми пълна отговорност за това, което ти се случва. Това е най-висшата форма на осъзнаване и зрялост. Денят, в който направиш това, ще е денят, в който ще знаеш, че наистина си пораснал от дете в зряла личност – денят, в който ще поемеш пълна отговорност.

Джим Рон казва: Признак на зрялост е да се научиш да успяваш без да се извиняваш и да се научиш да се проваляш без да се оплакваш.

Къде искаш да си след 10 години? Истината е, че след 5, 10, 15, 20 години със сигурност ще стигнеш някъде. Въпросът е КЪДЕ.

Къде ще стигнеш се определя от какво правиш. Какви действия извършваш всеки един ден.

Знаеш ли кое е най-скъпото хоби в света? Телевизията. И сега ще ми кажеш – да бе да, един телевизор струва 500, 1000, 2000 лв. Купуваш го и толкоз. Да ама не, знаеш ли колко хора си взимат телевизорите дори на изплащане, с лихва, за да гледат на по-голям телевизор, с по-добра картина, с по-добър звук? И може да ми кажеш също, че за да гледаш телезивия си плащаш по 15, 20, 30 лв на месец и толкоз. Е, има едно изследване, че телевизорите са включени в 70% от времето в над 80% от домакинствата. Хората стават за работа и включват телевизора, прибират се от работа и включват телевизора, минават през почти целия уикенд пред телевизора, докато не дойде гадният понеделник. Представи си какво можеш да направиш с тези 70% от свободното ти време. Колко часа са това, колко пари. Направих си труда да изчисля тези загуби спрямо средната работна заплата в България.

Нормалният човек в България, който се труди здраво на работа и вади достатъчно, за да си плаща сметките, обвинява правителството, държавата, демокрацията и/или комунизма, губи по 7000 лв на година, прекарвайки 70% от свободното си време пред телевизора… Как си го позволява? И сега нормалния човек ще каже, че по цял ден се бъхти, за да изкара надницата, и не може да се прибере в 6 часа и да започне да се бъхти отново, докато се прибере през трафика, да чуе новините, да хапне, да пийне и дошло време за лягане. Трябва да си почине, за да дойде и следващият ден, в който ще отиде да се бъхти на работа.

Това, което не използваш, го губиш. Времето, което не използваш пълноценно, го губиш, уменията, които не използваш, ги губиш. А времето и уменията са най-ценните ти ресурси. И ти ги подаряваш. Всъщност не ти, нормалният човек.

Има една поговорка, която гласи: „Жънеш това, което си посял.“ Чувал ли си я? Нека да ти дам още няколко погледа върху нея:

  • Негативния поглед: Ако си посял зле, ще жънеш боклуци.
  • Позитивен поглед: Ако посееш добре, ще жънеш добре.
  • Погледа на изобилието: Никога не жънеш това, което си посял. Винаги жънеш повече от това, което си посял.
  • Погледа на реалността: Понякога природата ще унищожи това, което си посял, преди да го пожънеш и ще загубиш. Трябва да си готов за това.

Представи си един човек, който се занимава със земеделие. Това е човек, който става сутрин в 4 часа и започва да работи, да полива, да копае, да сее, да наторява, да се грижи за своята реколта по 12, 13 часа на ден. Всеки ден. Това е човек, достоен за уважение, човек, който работи здраво. И си представи, че точно когато дойде време за жътва и извика комбайните, се разразява ураганна буря, температурите падат и посевите замръзват и умират. Колко пъти се е случвало това със земеделците, затова това е труден и неблагодарен бизнес, казват. Истината е, че това се случва и ти трябва да се справиш с тази зима.

Ето още една истина: Ако не посееш, няма да пожънеш. Нямаш дори и шанс.

Следва продължение…

Пламен П. Попов
Предприемач/Автор на статии за предприемачество/съосновател на „Победител Ниво 1“ 

Талантът е измама!

Излъгаха ме.

Не за първи път, но това не смекчи яда ми.

Оказа се, че това е била една от най-големите лъжи, които някога са ми разказвали. И, което е още по-страшно, една от най-големите лъжи, които сам съм си разказвал през годините.

Ето за какво говоря - талантът е измама! Най-опасната измама, на която можете да попаднете. Първо, защото е масово възприета и, второ, защото звучи прекалено удобно.

Ами да - колко пъти сте чували около вас да се говори за някой успешен човек и да се казва

"Ааа, той е много талантливо момче. Не всеки може като него."

Няма значение за какъв талант и каква област говорим - музика, футбол, писане, маркетинг, говорене пред хора или плетене на гоблени. Това с таланта е пълна измишльотина.

Моля ви, не попадайте в този трап на мислене. Знам, че е лесно да се оправдаваме, като си казваме неща от типа на "Тя е много добра в танците, но аз никога няма да успея да съм като нея, защото аз нямам нейния ТАЛАНТ". Знам, защото и аз оправдавах собствения си мързел и нежелание да действам, разказвайки си подобни истории.

Наскоро се разхождах в парка с приятел. Минавайки покрай 2 момчета, които играеха американски футбол (или ръгби? честно, не правя разликата), го питам:
-Вярваш ли в таланта?
-Не, абсурд. Няма такова нещо като талант.
-Е как така няма! - смея се аз
Той посочи към момчетата. В този момент единият бягаше напред, а другия се приготвяше да го намери в движение с дълъг пас по въздуха.
-Талант е да си кажеш: "ААА, виж ги тези момчета как играят! Какво ли е това, изглежда много интересно! Ехаа, с кеф бих пробвал и аз да поиграя с тях."

Тогава не обърнах много внимание на думите му. Честно казано, понякога загрявам бавно. Имам предвид, естествено, че на интелектуално ниво разбрах какво ми каза, но не се замислих много дълбоко над приложението на казаното. Не го ОСЪЗНАХ.

Няколко седмици по-късно чета откъс от статия и попадам на цитат от Изабел Алиенде* (Isabel Allende), която разказва за собствения си креативен процес. Или какво се случва, когато пише книгите си. Ето го и самия цитат (преводът е мой):

"Всяка година точно на седми януари, аз се подготвям да пиша. Подготвям физическото място - изчиствам всички останали книги и оставям само речниците и материалите с проучвания, които съм направила. И после, на осми януари, аз извървявам седемнайсетте стъпки от кухнята до малката къщурка до басейна, която е моят офис. Тези седемнайсет стъпки са като пътуване до друг свят. Зима е, обикновено навън вали. Аз отивам с чадъра си и кучето ми ме следва. След като измина тези седемнайсет стъпки, аз вече съм в друг и вече съм друг човек.

Отивам там уплашена. И развълнувана. И разочарована - защото имам нещо като идея (по която да пиша), но тя е не е точно идея. И първите две, три, четири седмици просто си минават. Нищо не се случва - просто се появявам пред компютъра. Нищо. Появявам се, появявам се, появявам се и след известно време музата се появява също. И ако тя не се появи, когато я поканя, в крайна сметка, все някога се повявава."

Само като приключих този абзац и нещо ме жегна. Този яд, за който говорих в началото. Защото, чакай малко - какво се оказва? Че дори и най-големите писатели имат блокажи и губят седмици в седене на компютъра без да напишат и дума? Искаш да кажеш, че на тях НЕ ИМ Е ЛЕСНО??

ШОК!

Примерът с писането на мен специално ми резонира страшно много, защото да пиша е моята страст, това което осмисля живота ми.

Но вие, драги читатели, можете да съотнесете този пример към каквото пожелаете.

Влече те рисуването? Ами няма художник, който е нарисувал своя шедьовър от първия път. Аз поне не знам за такъв. Пикасо е нарисувал над 50 000 рисунки през живота си. Колко от тях са били пълни боклуци? Подсказка - МНОГО!

Влече те музиката и искаш да свириш на китара? Най-добрият ми приятел е басист. Започна с уроците, когато бяхме 8-и клас. Сега, 11 години по-късно, е един от най-добрите в България и участва в няколко музикални проекта. И то в доста труден за свирене жанр. Познай колко често свири и се упражнява той? Подсказка номер 2 - ВСЕКИ ДЕН!

Антъни Джесълник, един от най-великите комедианти в света, е писал по 70 ШЕГИ НА ДЕН в продължение на години.

Джери Зайнфелд, първият и единствен комик милиардер в света, също е писал шеги всеки ден.

Примерите са безброй, наистина. Просто се поровете, потърсете информация в Интернет. Ако познавате някой успял експерт в областта си, питайте го как е стигнал до това ниво.

Талантът не е нищо повече от искрица. Мъничка, дребна, микроскопична искрица, която ти казва - това е интересно, това ме влече. Тази искрица може да разпали ОГРОМЕН ОГЪН, може да запали целия свят за теб.

Но това никога няма да стане, ако не си скъсаш задника от работа.

Всеки ден.

Резултатите нямат значение. Има значение само да се появяваш. Да си там. Да действаш. Да не спираш.

Талантът е оправдание, сори.

Всеки ден работа, иначе огромният ти "талант" никога няма да се изяви и ще умреш в съжаление.

Готов ли си да платиш цената?

 

*Изабел Алиенде - Известна писателка от Чили, авторка на десетки световни бестселъри и спечелила още повече награди за творбите си. Линкът е към статията за нея в Уикипедия.

Изумителната история на Камен Машков – един по-различен Живот на Победител

Изумителната история на Камен Машков – един по-различен Живот на Победител

Предисторията:

Бях съсобственик в малък, но ултра успешен клуб. Правехме само от „афтър“ 7-10 хиляди лв редовно от сряда до понеделник. Нищо не ми липсваше.

В един момент вложих парите, които печелех и изкупих процентите (дяловете) на партньорите си. В крайна сметка реших да направя нещо съвсем друго, по-лъскаво и хубаво. Решението ми бе грешка и фалирах бързо.
Продадох дела си на съдружника си и се махнах.

Започнах работа след месец два. Работих дневен управител в Син Сити (Sin City).
С един от собствениците се познавахме. Той ме усети и предрече, че повече от 6 месеца няма да издържа. На първия ден от 7-ия месец вече бях напуснал.

И от тук започна моят друг живот.

Реших, че ще се занимавам със скиминг.

(бел. ред. – измами със сканиране на банкови карти)

Намерих правилните хора, с които да го правя. Дадоха ми шанс и, без да се хваля, бързо се доказах. Защото имах Топки.

След няколко месеца реших, че вече ще работя сам.

Така 4 години.
Толкова пари не бях виждал… Признавам си!
Само че хванаха един „приятел“, който, за да „спаси“ кожата, ме издаде. Типично по български. Него го пуснаха, а мен, след много голяма полицейска операция, ме арестуваха при едно от отиванията ми в Германия.

Влязох в затвора.

И това за мен бе началото на Живот на победител!

Приятелката ми бе бременна в 5 месец.

Не знаех бъкел немски, а немците не признават английски. Всичките си пари бях дал да ремонтираме целия етаж, на който трябваше да живеем с бебока и приятелката ми.

Реших, че трябва да започна работа в затвора – така нямаше да тежа на никой да ме издържа.
Писах молби и още сто неща. Накрая директора на затвора дойде при мен и лично заяви, че, ако науча немски на начално ниво, ще започна още в същия ден работа.
Прекарах три месеца в гледане на ТВ, писане на думи и т.н. Накрая на една от едночасовите позволени разходки видях директора да пуши до другите пазачи. Отидох и на приличен немски му напомних какво ми е обещал.
На секундата нареди да ме преместят на етажа на работещите. От другия ден започнах работа.

Справих се с първото си препятствие – победих системата! Взеха чужденец да работи работа, която даваха само на немци.

(Запиши се за безплатния уебинар „Чeтири стъпки, за да стартираш новата година с истински пробив“, за да разбереш как и ти да победиш системата. :) Кликни тук и разбери повече.)

Взимах по 180 евро месечно, от тях 150 изпращах на майката на детето ми.

Реших, че езикът ще ми помогне по време на делото ми. Пак писах молби и си извоювах да запиша курс по немски. После записах и йога курс и т.н. Така се уредих да съм повече време вън от килията (където бях абсолютно сам 21 часа затворен).
Изградих доверие и ми даваха все повече „немски задачи“, т.е. такива, които иначе възлагаха само на немците.
Постигнах втора победа, изградих доверие в тях.

Един ден съдбата се намеси.
Докато чистех коридора, чух хрипове и видях, че една от килиите е отворена. Изтичах и видях, че един двуметров румънец душеше един от пазачите, който беше на смяна. Беше го помолил уж за цигара, а го е придърпал и успял да го хване на „ключ“.
Скочих, намесих се и пазача успя да натисне паник бутона.
Веднага дойдоха всички налични гардове. В първия момент, докато се разбере какво се случва, се нахвърлиха върху мен. Целият бях в синини.
В крайна сметка се разбра какво се е случило. Мен ме отведоха в затворническата болница и ми направиха още същата вечер пълни изследвания на всичко, за да се уверят, че съм добре, а на другия ден отново лично дойде директора.

С негова заповед вече можех да работя, където поискам и, най-важното, да се чувам с майката на детото ми. (въпреки забраната на прокуратурата)
Пазачите ми даваха да звъня от стаята на социалния работник и то безплатно!

Постигнах трета победа:
Затвърдих позицията си и доверието в тях.

За времето, което прекарах в този затвор, имаше два опита да ме намушкат. И след двата хората просто изчезваха.

Отвори се място и започнах работа в болницата на затвора.
Вече получавах по-хубава храна и повече пари.
Поредната победа.

Не спирах да изпращам пари.

Дойдоха делата и ме осъдиха на 4 и половина, вместо на първоначалните 12 години. Взеха предвид всичко, което съм постигнал, и, въпреки големия медиен шум, не се поддадоха.

Преместиха ме в частен затвор.
Там всичко започнах отначало.
Курсове, работа. И направих поредния си пробив.
На първия месец, началникът забеляза, че се разбирам със всички, не само лично, но и като език.
С нигерийците на английски, с руснаци и другите бивши руски нации на руски и всички други на немски или балкански езици. Извика ме и ми предложи да стана бригадир.

Попитах го какво трябва да правя.

-Нищо, само да гледаш да си вършат работата! И ще взимаш повече пари от всички.

Пак се справих с поредното предизвикателство. Наложих се и печелих двойно повече пари.

(С началото на новата година, получаваш нова сила, с която да се пребориш с предизвикателствата. Кликни тук и се запиши безплатно за уебинара „Четири стъпки, за да стартираш новата година с истински пробив“ и направи своята 2017 г. неповторима!)

Въпреки всичко, мисълта, че не мога да видя новородения си син, не ми даваше мира. Започнах една дълга кореспонденция и молби, за да бъда преместен в България.
След 10 месеца неспирно писане успях и това да постигна!
Поредно преминато предизвикателство.
Преместиха ме в България на техни разноски и ме хвърлиха в Централния на София.
Пак писане на молби за бързо разглеждане на случая ми и ме преместиха в Казичене.
Поредното препятствие.

ГУШНАХ СИНА СИ ЗА ПЪРВИ ПЪТ…

Последните си месеци в затвора работих като общ работник на археологически обект (този до ЦУМ). Също и ВиК – чистехме шахтите на пътищата в София.
И отново, бързо се наложих и след година и няколко месеца излязох предсрочно.

Та тук, живота след излизането вече наистина бе на победител.
Мислех, че няма по-лошо от това, което бе вътре.
Е, грешах.
Излязох с 67 лева. Нямах къде да спя. Майката на детето ми, още преди да се преместя, вече живеела с нов мъж. Един приятел ме взе да спя при него временно.
Още излизайки от затвора, имах десетки оферти да започна на ново със скиминга.
Но не се поддадох. Вместо това, започнах да си търся работа.
След два месеца си намерих и започнах да градя отново живота си.
Както казах, мислех си, че няма какво по-лошо да се случи.
Имаше…
Майка ми почина, благодарение на българска болница, и това бе поредния удар и предизвикателство, през което трябваше да мина.

Вече работех, нямах някакви финансови проблеми. Но имах нужда от още сила. Нещо, което да ми даде цел и да намеря себе си. И да намеря отговора мога ли да издържа да остана чист. И в този момент дойде „Интервюто“…

След това всичко се подреди.
Благодарение на Пламен Попов и Ясар Маркос и средата, която те създадоха, започнах да се интересувам от личностно развитие.
Благодарение на тях, аз всеки ден нареждах част от пъзела, който стоеше разбъркан пред мен години.

*********************************************************************

Изумителна история, нали?! Ние бяхме шокирани, но и много вдъхновени, когато Камен я сподели с нас.

По повод идващата 2017 г., искаме да ти предоставим един подарък – система от 4 стъпки, която да ти помогне да НАИСТИНА да изпълниш целите си за новата година. И да постигнеш истински пробив.

На 15-и декември ще направим последния си уебинар за тази година… и ще бъде неповторимо. И откъм съдържание, и откъм изненади! Запиши се тук.

Кой е твоят стил на общуване?

Кой е твоят стил на общуване?

ulrp_logo

Премини през списъка с думи, представени по–надолу. От всяка двойка избери думата, която повече ти приляга, когато общуваш.

Моля те, бъди напълно искрен/a със себе си! Лесно е да се заблудим и да тръгнем да отговаряме с думите, които искаме да сме или обществото или средата са ни научили, че трябва да смe. Но по този начин няма да получим реален резултат и да разберем наистина какъв е нашия стил на комуникация.

Знай, че няма правилни и грешни отговори, също както няма Добри и Лоши резултат. Всеки от тези четири стила си има силните и слабите страни и съм се постарал да ги опиша достатъчно добре.

Целта на теста е да придобием едно по-дълбоко разбиране и осъзнаване за себе си и начина, по който комуникираме с околните.

 

 

Екскурзията на твоя живот

Екскурзията на твоя живот

Веднъж един човек тръгнал на пътешествие. Стигнал до далечна страна, която била известна с красивите си старинни замъци. Купил си той пътеводител и решил да ги разгледа. На страниците на пътеводителя били посочени дните и часовете за посещение на различните замъци, които били доста ограничени. На една от страниците обаче имало специално предложение, което се казвало „Екскурзията на твоя живот“, а снимката до него била на изумително красив замък. Човекът веднага решил, че на всяка цена трябва да го опита.
В предложението пишело, че по причини, които ще станат известни по-късно, за тази екскурзия не се предплаща, но трябва предварително да се съгласуват денят и часът за посещение. Заинтригуван от необичайната екскурзия, човекът още същия ден се обадил и уговорил посещението си.
На другия ден там го посрещнал любезен портиер.
– А другите посетители влязоха ли вече? – попитал чужденецът.
– Другите? Посещението в този замък е индивидуално и не включва екскурзовод. – отговорил портиерът.
После запознал посетителя накратко с историята на замъка като споменал достойните за вниманието му забележителности – картините по стените, старинните доспехи на втория етаж и оръжията в залата под стълбите, подземията и официалните зали. Завършвайки разказа си, той му връчил една лъжица и го помолил да я хване с едната си ръка.
– А това пък какво е? – учудил се човекът.
– Ние не взимаме входна такса и предлагаме самостоятелна разходка из замъка. А цената на екскурзията се оценява така – посетителите получават лъжица пълна догоре с фин пясък. В нея се събират точно 100 грама. В края на обиколката претегляме пясъка, останал в лъжицата и посетителят заплаща по един паунд за всеки разсипан грам пясък.
– А ако не разсипя нито един грам? – полюбопитствал човекът.
– В този случай посещението излиза абсолютно безплатно.
Гостът се учудил на условието, но му се сторило забавно и предизвикателно, взел лъжицата с пясък и започнал своята екскурзия.
Сигурен в твърдостта на ръката си, човекът бавно се заизкачвал по стълбите, неизменно гледайки в лъжицата. Когато стигнал до залата с доспехите, той решил да не влиза вътре, тъй като там имало открити помещения и се опасявал, че вятърът може да разсипе част от пясъка му, затова продължил нататък. После влязъл в залата с оръжията, но установил, че за да ги разгледа отблизо, трябва да прескочи перилата. Отново мисълта за пясъка го спряла и той ги разгледал само отдалече. По същата причина не успял да види още много места.
И така, все пак доволен, че е съхранил всичкия пясък в лъжицата, екскурзиантът се върнал на входа, където неговият домакин го очаквал с везна в ръцете.
– Невероятно! Вие сте загубили само половин грам! Поздравявам ви, вашето посещение се оказа абсолютно безплатно за вас.
– Благодаря – усмихнал се гостът.
– Е, как ви се стори обиколката? Доволен ли сте? – попитал домакинът.
Туристът се поколебал за кратко, но решил да бъде искрен:
– Ако трябва да съм откровен, не много. През цялото време мислех за пясъка и не видях повечето от забележителностите.
– О, много жалко! Знаете ли, ще направя за вас едно изключение. Ще ви позволя да влезете да разгледате отново замъка. Ще напълня пак лъжицата ви с пясък – просто защото такива са правилата – но, не мислете повече за пясъка! Единствено помнете, че трябва да се върнете точно след 12 минути, тъй като тогава идва следващият посетител.
Без да губи и минута, екскурзиантът взел лъжицата и хукнал да разглежда замъка. Изкачил стълбите на бегом, хвърлил бърз поглед на експонатите, после веднага слязъл надолу, за да разгледал това, което преди не успял. От бързане навсякъде сипел пясък, но времето така го подпирало, че отново не успял да разгледа всичко. Не усетил как минали 11 минути и той тичешком се върнал на входа.
– Е, виждам, че сте разсипали целия пясък. – отбелязал портиерът. – Но не се тревожете, нали се разбрахме. Е, как беше този път? Хареса ли ви екскурзията?
– Всъщност, не… – казал след кратък размисъл посетителят. – През цялото време мислех за това, че имам малко време и че не трябва да закъснея, разсипах целия пясък, но не успях да видя нищо и отново не изпитах никакво удоволствие от разходката в този прекрасен замък.
Тогава пазачът запалил лулата си и бавно заговорил:
– Знаете ли, има хора, които минават през живота като се опитват за нищо да не платят и така никога не могат да се насладят на това прекрасно пътешествие. Има и други, които вечно бързат и губят всичко – те също не получават никакво удоволствие. Много малко са тези, които владеят изкуството на живота. Те успяват да разгледат всяко ъгълче и да се насладят на всеки момент от екскурзията, наречена живот. Те знаят, че за всичко се плаща, но и не забравят: Пътешествието си струва – всеки миг и всяка стъпка от него!

Всеки един от нас има възможност да превърне живота си в незабравимо преживяване. Можем да видим красотата в него и да й се насладим.

Не е нужно винаги да пазим пясъка в лъжицата или постоянно да бързаме. Имаме избор да сме ефективни и в същото време да се забавляваме преминавайки през това приключение наречено живот.

Има хора, които вече го правят и ние добре знаем кои са те. Това са успешните хора. Хората, които ценят времето и себе си и се стремят всяко тяхно действие да бъде ефективно и да им носи удовлетворение и радост.

Как го постигат? Отговорът ще ти дам на БЕЗПЛАТНИЯТ УЕБИНАР: ТАЙНАТА НА ВИСОКО ЕФЕКТИВНИТЕ ХОРА на 30.03 от 20:00ч.

Ела с мен в сряда 30.03, за да отворим вратата на замъка наречен успех и да разгледаме цялата му красота. Позволи ми да бъда твоя екскурзовод.

РЕГИСТРИРАЙ СЕ НАПЪЛНО БЕЗПЛАТНО СЕГА (ТУК)

Очаквам те!

Притча за щастието, свободата на избора и успеха

Притча за щастието, свободата на избора и успеха

Един преуспял бизнесмен попаднал на изключително красив остров.
Изведнъж, докато се разхождал по белия пясък на плажа, видял местен абориген да си лежи спокойно под слънцето, отпивайки свеж сок от кокосов орех.
Бизнесменът се зачудил и решил да го заговори:
– Защо просто си лежите там и не правите нищо? – попитал бизнесменът
– А какво трябва да направя? – отвърнал аборигенът.
– Огледай се. Наоколо има изобилие от екзотични плодове. Можеш да береш от тях, да ги продаваш на туристите, да натрупаш състояние и да построиш красив хотел на този невероятен плаж. – отбелязал бизнесменът.
– И после какво? – попитал аборигенът.
– Тогава вече ще можеш да си лежиш спокойно на плажа, наслаждавайки се на слънцето с коктейл в ръка!
– А сега какво правя?!? – отговорил с въпрос аборигенът.

Сигурен ли си, че това което искаш, е това, което наистина искаш?
Успехът е нещо прекрасно, но само ако ти си го избрал, а не обществото, догмите, родителите или обстоятелствата.
Свободата да избереш успеха си може да ти донесе удовлетворение от него, а имаш ли удовлетворение ти си щастлив.

6 стъпки за щастлива година

Новата година вече е факт, а с нея идват и всички наши очаквания за една по-щастлива година. Реших да ви дам няколко прости, но ефективни съвета как да направим тази година незабравима.

 

Напиши целите си и ги визуализирай ежедневно
За целите има изписани тонове статии, книги и наръчници. Всички знаем, че за да бъдем удовлетворени от годината трябва да имаме нещо, към което да се стремим. До тук добре, но както при списъка със задачи, така и при целите трябва да има приоритизиране. Изберете една наистина голяма цел за година. Нека тя е онази, която ще даде най-голямата разлика и удовлетворение. Това е вашата цел за годината.
Друго важно нещо, което ще ви доближи до изпълнението на вашата цел е визуализирането или да държим целите си пред нас. Дали ще изберете да поставите снимки олицетворяващи целта ви, или предпочитате да отделите по 10 минути на ден, за да се отпуснете и помечтаете на воля важното е да се практикува ежедневно. Когато целта е пред очите ви съзнанието се фокусира, за да помогне за изпълнението и.

 

Не казвай целите си.
Ще кажете, че тук вече си противоречим. На всички мои обучения казвам да споделите целта си с някой, а сега да не я казвате. Да, знам че това звучи малко странно, но това не са взаимноизключващи се твърдения. Има проведени изследвания и е установено, че когато кажеш целите си на някой, мозъка приема това за крачка към тях. По този начин получаваме точно толкова удовлетворение, колкото да не предприемем реалните стъпки към постигането им. За това е хубаво целта ни да си остане за нас. Хубаво е обаче, ако успеете да намерите някой, пред който да се ангажирате с тази цел. Да речем, че целта ви е да започнете да тренирате редовно. Не е нужно да ходите и обяснявате на всеки срещнат познат, че искате да го направите, защото това няма да ви помогне. Обаче, ако изберете един човек, на когото дадете обещание и може би 1000лв, за да сте по-стимулирани, мисля че това почти ви гарантира успеха в начинанието. Да сте ангажиран пред някого помага - използвайте го!

 

Прекрарвай повече време със щастливи хора
Чували ли сте, че хората, с които прекарваш голяма част от времето си, ти влияят? Сигурно няма човек, който не го знае под някаква форма. Истината е, че когато прекарваш повече време с щастливи хора твоя начин на мислене се променя и неусетно нивото на щастие в твоя живот ще се промени. Пък и всички знаем колко по-приятни са разговориете с щастливите в сравнение с онези, които ще намерят за какво да се оплачат във всяка ситуация.

 

Харчи повече пари за преживявания, а не вещи.
Много свежо обяснение е сентенцията: "Какво значение има, че кецовете ти са на 2 години, ако с тях се разхождаш в Париж". Всяко едно изживяване ни прави по-богати като личности, а освен това ни помага да се разтоварим от напрежението

 

Прекарвайте по-малко време онлайн.
В днешно време има изобилие от информация, която се намира онлайн. Това е част от красотата на века, в който живеем. Не казвам да игнорираме телевизора, компютъра или смарт устройството като цяло. Просто обърнете внимание кога реално вършите нещо продуктивно и кога се отдаваме на безцелно скролваме с часове в Facebook. Вместо това можем да прочетем книга, или да излезем с приятели, или да се разходим в планината/ парка, да отидем на спорт или нещо друго, което би ни помогнало да се отпуснем физически и емоционално в днешното натоварено ежедневие.

 

Бъдете благодарни
Просто и лесно е - сутрин след ставане или вечер преди лягане напишете няколко неща за които сте благодарни от изминалия ден или по принцип. Няма ограничение колко да са, но е важно да са повече от 10. Може да ви звучи супер лесно и да не виждате смисъл в това. Спомнете си последния път, когато направихте нещо и то беше прието за даденост. Нямаше даже потупване по рамото. Как се почувствахте? А с какъв ентусиазъм подходихте следващия път когато трябваш да направите нещо за тези хора. Със сигурност усещането ви е било различно от това да направите най-трудната или омразна задача и да получите признание за това. Дори едното семпло "Благодаря ти, страхотна работа!" автоматично ви кара да искате да направите още за този човек. След като това е толкова важно за мен и теб, значи всички имаме нужда да го чуваме. За това бъдете благодарни на себе си за това, което имате и сте и не се притеснявайте да благодарите на всички останали дори за малките неща.