Изумителната история на Камен Машков – един по-различен Живот на Победител

Начало / Blog / Изумителната история на Камен Машков – един по-различен Живот на Победител
Изумителната история на Камен Машков – един по-различен Живот на Победител

Предисторията:

Бях съсобственик в малък, но ултра успешен клуб. Правехме само от „афтър“ 7-10 хиляди лв редовно от сряда до понеделник. Нищо не ми липсваше.

В един момент вложих парите, които печелех и изкупих процентите (дяловете) на партньорите си. В крайна сметка реших да направя нещо съвсем друго, по-лъскаво и хубаво. Решението ми бе грешка и фалирах бързо.
Продадох дела си на съдружника си и се махнах.

Започнах работа след месец два. Работих дневен управител в Син Сити (Sin City).
С един от собствениците се познавахме. Той ме усети и предрече, че повече от 6 месеца няма да издържа. На първия ден от 7-ия месец вече бях напуснал.

И от тук започна моят друг живот.

Реших, че ще се занимавам със скиминг.

(бел. ред. – измами със сканиране на банкови карти)

Намерих правилните хора, с които да го правя. Дадоха ми шанс и, без да се хваля, бързо се доказах. Защото имах Топки.

След няколко месеца реших, че вече ще работя сам.

Така 4 години.
Толкова пари не бях виждал… Признавам си!
Само че хванаха един „приятел“, който, за да „спаси“ кожата, ме издаде. Типично по български. Него го пуснаха, а мен, след много голяма полицейска операция, ме арестуваха при едно от отиванията ми в Германия.

Влязох в затвора.

И това за мен бе началото на Живот на победител!

Приятелката ми бе бременна в 5 месец.

Не знаех бъкел немски, а немците не признават английски. Всичките си пари бях дал да ремонтираме целия етаж, на който трябваше да живеем с бебока и приятелката ми.

Реших, че трябва да започна работа в затвора – така нямаше да тежа на никой да ме издържа.
Писах молби и още сто неща. Накрая директора на затвора дойде при мен и лично заяви, че, ако науча немски на начално ниво, ще започна още в същия ден работа.
Прекарах три месеца в гледане на ТВ, писане на думи и т.н. Накрая на една от едночасовите позволени разходки видях директора да пуши до другите пазачи. Отидох и на приличен немски му напомних какво ми е обещал.
На секундата нареди да ме преместят на етажа на работещите. От другия ден започнах работа.

Справих се с първото си препятствие – победих системата! Взеха чужденец да работи работа, която даваха само на немци.

(Запиши се за безплатния уебинар „Чeтири стъпки, за да стартираш новата година с истински пробив“, за да разбереш как и ти да победиш системата. :) Кликни тук и разбери повече.)

Взимах по 180 евро месечно, от тях 150 изпращах на майката на детето ми.

Реших, че езикът ще ми помогне по време на делото ми. Пак писах молби и си извоювах да запиша курс по немски. После записах и йога курс и т.н. Така се уредих да съм повече време вън от килията (където бях абсолютно сам 21 часа затворен).
Изградих доверие и ми даваха все повече „немски задачи“, т.е. такива, които иначе възлагаха само на немците.
Постигнах втора победа, изградих доверие в тях.

Един ден съдбата се намеси.
Докато чистех коридора, чух хрипове и видях, че една от килиите е отворена. Изтичах и видях, че един двуметров румънец душеше един от пазачите, който беше на смяна. Беше го помолил уж за цигара, а го е придърпал и успял да го хване на „ключ“.
Скочих, намесих се и пазача успя да натисне паник бутона.
Веднага дойдоха всички налични гардове. В първия момент, докато се разбере какво се случва, се нахвърлиха върху мен. Целият бях в синини.
В крайна сметка се разбра какво се е случило. Мен ме отведоха в затворническата болница и ми направиха още същата вечер пълни изследвания на всичко, за да се уверят, че съм добре, а на другия ден отново лично дойде директора.

С негова заповед вече можех да работя, където поискам и, най-важното, да се чувам с майката на детото ми. (въпреки забраната на прокуратурата)
Пазачите ми даваха да звъня от стаята на социалния работник и то безплатно!

Постигнах трета победа:
Затвърдих позицията си и доверието в тях.

За времето, което прекарах в този затвор, имаше два опита да ме намушкат. И след двата хората просто изчезваха.

Отвори се място и започнах работа в болницата на затвора.
Вече получавах по-хубава храна и повече пари.
Поредната победа.

Не спирах да изпращам пари.

Дойдоха делата и ме осъдиха на 4 и половина, вместо на първоначалните 12 години. Взеха предвид всичко, което съм постигнал, и, въпреки големия медиен шум, не се поддадоха.

Преместиха ме в частен затвор.
Там всичко започнах отначало.
Курсове, работа. И направих поредния си пробив.
На първия месец, началникът забеляза, че се разбирам със всички, не само лично, но и като език.
С нигерийците на английски, с руснаци и другите бивши руски нации на руски и всички други на немски или балкански езици. Извика ме и ми предложи да стана бригадир.

Попитах го какво трябва да правя.

-Нищо, само да гледаш да си вършат работата! И ще взимаш повече пари от всички.

Пак се справих с поредното предизвикателство. Наложих се и печелих двойно повече пари.

(С началото на новата година, получаваш нова сила, с която да се пребориш с предизвикателствата. Кликни тук и се запиши безплатно за уебинара „Четири стъпки, за да стартираш новата година с истински пробив“ и направи своята 2017 г. неповторима!)

Въпреки всичко, мисълта, че не мога да видя новородения си син, не ми даваше мира. Започнах една дълга кореспонденция и молби, за да бъда преместен в България.
След 10 месеца неспирно писане успях и това да постигна!
Поредно преминато предизвикателство.
Преместиха ме в България на техни разноски и ме хвърлиха в Централния на София.
Пак писане на молби за бързо разглеждане на случая ми и ме преместиха в Казичене.
Поредното препятствие.

ГУШНАХ СИНА СИ ЗА ПЪРВИ ПЪТ…

Последните си месеци в затвора работих като общ работник на археологически обект (този до ЦУМ). Също и ВиК – чистехме шахтите на пътищата в София.
И отново, бързо се наложих и след година и няколко месеца излязох предсрочно.

Та тук, живота след излизането вече наистина бе на победител.
Мислех, че няма по-лошо от това, което бе вътре.
Е, грешах.
Излязох с 67 лева. Нямах къде да спя. Майката на детето ми, още преди да се преместя, вече живеела с нов мъж. Един приятел ме взе да спя при него временно.
Още излизайки от затвора, имах десетки оферти да започна на ново със скиминга.
Но не се поддадох. Вместо това, започнах да си търся работа.
След два месеца си намерих и започнах да градя отново живота си.
Както казах, мислех си, че няма какво по-лошо да се случи.
Имаше…
Майка ми почина, благодарение на българска болница, и това бе поредния удар и предизвикателство, през което трябваше да мина.

Вече работех, нямах някакви финансови проблеми. Но имах нужда от още сила. Нещо, което да ми даде цел и да намеря себе си. И да намеря отговора мога ли да издържа да остана чист. И в този момент дойде „Интервюто“…

След това всичко се подреди.
Благодарение на Пламен Попов и Ясар Маркос и средата, която те създадоха, започнах да се интересувам от личностно развитие.
Благодарение на тях, аз всеки ден нареждах част от пъзела, който стоеше разбъркан пред мен години.

*********************************************************************

Изумителна история, нали?! Ние бяхме шокирани, но и много вдъхновени, когато Камен я сподели с нас.

По повод идващата 2017 г., искаме да ти предоставим един подарък – система от 4 стъпки, която да ти помогне да НАИСТИНА да изпълниш целите си за новата година. И да постигнеш истински пробив.

На 15-и декември ще направим последния си уебинар за тази година… и ще бъде неповторимо. И откъм съдържание, и откъм изненади! Запиши се тук.