Посредствеността е болест (част I)

Начало / Blog / Посредствеността е болест (част I)
Посредствеността е болест (част I)

Ти можеш да получиш повече от това, което имаш, защото можеш да бъдеш повече от колкото си. И разбира се, ако обърнем монетата. Ако не промениш това, което си, ти винаги ще имаш това, което вече си получил.

Парадоксът е, че не е важно какво получаваш, а в какво се превръщаш.

Има изследване, което сочи, че ако някой обикновен човек, който не се занимава със собственото си развитие, получи всички пари на земята, съвсем скоро тези пари ще се върнат обратно в джобовете, от които са излезли. Супер забавно!

Успехът естествено е много субективно понятие, докато не стигнем до думата щастие. Каквото и да олицетворява успеха за всички нас, в крайна сметка той ни води към нашето лично щастие. В света, в който живеем, набавянето на основни ресурси, храна и подслон, са свързани с пари, затова и повечето хора свързват щастието с парите. Можеш ли да си един щастлив клошар?

В моята вече 15 годишна практика в бизнеса и търговията съм преживявал както неуспеха, така и успеха, и знам, че както всяко едно друго нещо, и двете са временни. Анализирайки какви са били разликите в поведението ми, нагласата, действията, убежденията, средата, с помощта на един от моите ролеви модели Джим Рон – ментор на Тони Робинс (той е мой ролеви модел, а не ментор, защото дори преди да почине през 2009 година, не е и подозирал за моето съществуване), реших да споделя изводите, до които достигнах. Как човек, който разполага със стотици хиляди още на 25, не може да си плати квартирата на 27? И обратно, как същия този човек успява да спаси умиращ бизнес с половин милион годишен оборот?

Успехът не се преследва. Успехът се привлича, защото успехът търси уютно място, където да остане.

Вместо да губиш време и енергия да преследваш успеха, работи върху себе си, развивай се и той ще дойде сам. Самото личностно развитие не е пряко свързано с парите, които получаваш, но е свързано с парите, които задържаш.

Защо един и същи човек има различни резултати? Защо двама души имат различни резултати?

Отговорът е една дума – стойност. Стойността прави разликата в резултатите. Скоро прочетох един коментар по тази тема, който гласеше: „Да бе, сигурно топ 100 на милиардерите в света дават стойност!“… ако това е посоката, в която си насочваш фокуса, никога няма да станеш милиардер.

Можеш да постигнеш два или три пъти по-добри резултати за същото време, ако увеличиш два или три пъти повече стойността, която носиш. Много хора се фокусират предимно върху работата, която вършат, а не върху стойността. Нека ти кажа нещо – да си добър работник не е достатъчно, трябва да носиш стойност, за да имаш успех. Ако искаш истинско щастие, което да ти даде успеха, трябва да научиш този урок №1, и то да го научиш добре: научи се да работиш по-здраво върху себе си, отколкото върху работата си.

Ако искаш нещата за теб да се променят, трябва и ти да се промениш.

  • Научи се да се справяш със зимите в живота си, защото зимите са най-тежки – разбито сърце, нищета, фалит, безработица, скръб… Когато ти е най-трудно, не искай да ти е по-малко трудно, искай ти да си по-добър. Когато имаш проблеми, не искай по-малко проблеми, искай повече умения. Когато си изправен пред предизвикателство, не искай по-малко предизвикателства, искай повече мъдрост. Искай да се развиваш, за да се справяш със зимите в живота си.
  • Научи се как да взимаш преимущество от пролетта, тя е свежа възможност. Възползвай се и то бързо. Защото свежите възможности си заминават бързо, някой ги грабва и те не стоят вечно да те чакат. Животът е сравнително кратък, затова трябва да прочетеш всяка книга, която можеш да докопаш, и да грабваш своите възможности, докато са наоколо. Вземи преимущество, защото тях скоро няма да ги има. Много велики музиканти са изпяли песни за това, колко наистина е кратък животът, затова направи всичко възможно да се възползваш от свежите възможности, не ги оставяй просто да те подминават, и подминават, и подминават.
  • Научи се да си пазиш нещата през горещото лято. Трябва да се грижиш за това, което си започнал.
    Съвсем скоро след като засееш градината си, малките нахални буболечки ще дойдат, за да вземат всичко. И ще успеят, освен ако не го предотвратиш. Трябва да се научиш да предотвратяваш натрапниците да ти взимат всички блага, които си посял.
    Всяко работещо нещо ще бъде „нападнато“ на тази планета. Всяка красива градина пълна с цветя и плодове ще бъде нападната от насекоми, които ще искат да ги изядат. Да мислиш обратното е наивно. Всички ценности трябва да бъдат защитени, независимо дали са икономически, политически, релизигиозни, семейни или бизнес, те имат нужда от закрила.

Ти носиш отговорност за сигурността и развитието на своя посев, затова поеми пълна отговорност за това, което ти се случва. Това е най-висшата форма на осъзнаване и зрялост. Денят, в който направиш това, ще е денят, в който ще знаеш, че наистина си пораснал от дете в зряла личност – денят, в който ще поемеш пълна отговорност.

Джим Рон казва: Признак на зрялост е да се научиш да успяваш без да се извиняваш и да се научиш да се проваляш без да се оплакваш.

Къде искаш да си след 10 години? Истината е, че след 5, 10, 15, 20 години със сигурност ще стигнеш някъде. Въпросът е КЪДЕ.

Къде ще стигнеш се определя от какво правиш. Какви действия извършваш всеки един ден.

Знаеш ли кое е най-скъпото хоби в света? Телевизията. И сега ще ми кажеш – да бе да, един телевизор струва 500, 1000, 2000 лв. Купуваш го и толкоз. Да ама не, знаеш ли колко хора си взимат телевизорите дори на изплащане, с лихва, за да гледат на по-голям телевизор, с по-добра картина, с по-добър звук? И може да ми кажеш също, че за да гледаш телезивия си плащаш по 15, 20, 30 лв на месец и толкоз. Е, има едно изследване, че телевизорите са включени в 70% от времето в над 80% от домакинствата. Хората стават за работа и включват телевизора, прибират се от работа и включват телевизора, минават през почти целия уикенд пред телевизора, докато не дойде гадният понеделник. Представи си какво можеш да направиш с тези 70% от свободното ти време. Колко часа са това, колко пари. Направих си труда да изчисля тези загуби спрямо средната работна заплата в България.

Нормалният човек в България, който се труди здраво на работа и вади достатъчно, за да си плаща сметките, обвинява правителството, държавата, демокрацията и/или комунизма, губи по 7000 лв на година, прекарвайки 70% от свободното си време пред телевизора… Как си го позволява? И сега нормалния човек ще каже, че по цял ден се бъхти, за да изкара надницата, и не може да се прибере в 6 часа и да започне да се бъхти отново, докато се прибере през трафика, да чуе новините, да хапне, да пийне и дошло време за лягане. Трябва да си почине, за да дойде и следващият ден, в който ще отиде да се бъхти на работа.

Това, което не използваш, го губиш. Времето, което не използваш пълноценно, го губиш, уменията, които не използваш, ги губиш. А времето и уменията са най-ценните ти ресурси. И ти ги подаряваш. Всъщност не ти, нормалният човек.

Има една поговорка, която гласи: „Жънеш това, което си посял.“ Чувал ли си я? Нека да ти дам още няколко погледа върху нея:

  • Негативния поглед: Ако си посял зле, ще жънеш боклуци.
  • Позитивен поглед: Ако посееш добре, ще жънеш добре.
  • Погледа на изобилието: Никога не жънеш това, което си посял. Винаги жънеш повече от това, което си посял.
  • Погледа на реалността: Понякога природата ще унищожи това, което си посял, преди да го пожънеш и ще загубиш. Трябва да си готов за това.

Представи си един човек, който се занимава със земеделие. Това е човек, който става сутрин в 4 часа и започва да работи, да полива, да копае, да сее, да наторява, да се грижи за своята реколта по 12, 13 часа на ден. Всеки ден. Това е човек, достоен за уважение, човек, който работи здраво. И си представи, че точно когато дойде време за жътва и извика комбайните, се разразява ураганна буря, температурите падат и посевите замръзват и умират. Колко пъти се е случвало това със земеделците, затова това е труден и неблагодарен бизнес, казват. Истината е, че това се случва и ти трябва да се справиш с тази зима.

Ето още една истина: Ако не посееш, няма да пожънеш. Нямаш дори и шанс.

Следва продължение…

Пламен П. Попов
Предприемач/Автор на статии за предприемачество/съосновател на „Университет за личностно развитие и предприемачество“ – онлайн академия