Талантът е измама!

Начало / Blog / Талантът е измама!

Излъгаха ме.

Не за първи път, но това не смекчи яда ми.

Оказа се, че това е била една от най-големите лъжи, които някога са ми разказвали. И, което е още по-страшно, една от най-големите лъжи, които сам съм си разказвал през годините.

Ето за какво говоря - талантът е измама! Най-опасната измама, на която можете да попаднете. Първо, защото е масово възприета и, второ, защото звучи прекалено удобно.

Ами да - колко пъти сте чували около вас да се говори за някой успешен човек и да се казва

"Ааа, той е много талантливо момче. Не всеки може като него."

Няма значение за какъв талант и каква област говорим - музика, футбол, писане, маркетинг, говорене пред хора или плетене на гоблени. Това с таланта е пълна измишльотина.

Моля ви, не попадайте в този трап на мислене. Знам, че е лесно да се оправдаваме, като си казваме неща от типа на "Тя е много добра в танците, но аз никога няма да успея да съм като нея, защото аз нямам нейния ТАЛАНТ". Знам, защото и аз оправдавах собствения си мързел и нежелание да действам, разказвайки си подобни истории.

Наскоро се разхождах в парка с приятел. Минавайки покрай 2 момчета, които играеха американски футбол (или ръгби? честно, не правя разликата), го питам:
-Вярваш ли в таланта?
-Не, абсурд. Няма такова нещо като талант.
-Е как така няма! - смея се аз
Той посочи към момчетата. В този момент единият бягаше напред, а другия се приготвяше да го намери в движение с дълъг пас по въздуха.
-Талант е да си кажеш: "ААА, виж ги тези момчета как играят! Какво ли е това, изглежда много интересно! Ехаа, с кеф бих пробвал и аз да поиграя с тях."

Тогава не обърнах много внимание на думите му. Честно казано, понякога загрявам бавно. Имам предвид, естествено, че на интелектуално ниво разбрах какво ми каза, но не се замислих много дълбоко над приложението на казаното. Не го ОСЪЗНАХ.

Няколко седмици по-късно чета откъс от статия и попадам на цитат от Изабел Алиенде* (Isabel Allende), която разказва за собствения си креативен процес. Или какво се случва, когато пише книгите си. Ето го и самия цитат (преводът е мой):

"Всяка година точно на седми януари, аз се подготвям да пиша. Подготвям физическото място - изчиствам всички останали книги и оставям само речниците и материалите с проучвания, които съм направила. И после, на осми януари, аз извървявам седемнайсетте стъпки от кухнята до малката къщурка до басейна, която е моят офис. Тези седемнайсет стъпки са като пътуване до друг свят. Зима е, обикновено навън вали. Аз отивам с чадъра си и кучето ми ме следва. След като измина тези седемнайсет стъпки, аз вече съм в друг и вече съм друг човек.

Отивам там уплашена. И развълнувана. И разочарована - защото имам нещо като идея (по която да пиша), но тя е не е точно идея. И първите две, три, четири седмици просто си минават. Нищо не се случва - просто се появявам пред компютъра. Нищо. Появявам се, появявам се, появявам се и след известно време музата се появява също. И ако тя не се появи, когато я поканя, в крайна сметка, все някога се повявава."

Само като приключих този абзац и нещо ме жегна. Този яд, за който говорих в началото. Защото, чакай малко - какво се оказва? Че дори и най-големите писатели имат блокажи и губят седмици в седене на компютъра без да напишат и дума? Искаш да кажеш, че на тях НЕ ИМ Е ЛЕСНО??

ШОК!

Примерът с писането на мен специално ми резонира страшно много, защото да пиша е моята страст, това което осмисля живота ми.

Но вие, драги читатели, можете да съотнесете този пример към каквото пожелаете.

Влече те рисуването? Ами няма художник, който е нарисувал своя шедьовър от първия път. Аз поне не знам за такъв. Пикасо е нарисувал над 50 000 рисунки през живота си. Колко от тях са били пълни боклуци? Подсказка - МНОГО!

Влече те музиката и искаш да свириш на китара? Най-добрият ми приятел е басист. Започна с уроците, когато бяхме 8-и клас. Сега, 11 години по-късно, е един от най-добрите в България и участва в няколко музикални проекта. И то в доста труден за свирене жанр. Познай колко често свири и се упражнява той? Подсказка номер 2 - ВСЕКИ ДЕН!

Антъни Джесълник, един от най-великите комедианти в света, е писал по 70 ШЕГИ НА ДЕН в продължение на години.

Джери Зайнфелд, първият и единствен комик милиардер в света, също е писал шеги всеки ден.

Примерите са безброй, наистина. Просто се поровете, потърсете информация в Интернет. Ако познавате някой успял експерт в областта си, питайте го как е стигнал до това ниво.

Талантът не е нищо повече от искрица. Мъничка, дребна, микроскопична искрица, която ти казва - това е интересно, това ме влече. Тази искрица може да разпали ОГРОМЕН ОГЪН, може да запали целия свят за теб.

Но това никога няма да стане, ако не си скъсаш задника от работа.

Всеки ден.

Резултатите нямат значение. Има значение само да се появяваш. Да си там. Да действаш. Да не спираш.

Талантът е оправдание, сори.

Всеки ден работа, иначе огромният ти "талант" никога няма да се изяви и ще умреш в съжаление.

Готов ли си да платиш цената?

 

*Изабел Алиенде - Известна писателка от Чили, авторка на десетки световни бестселъри и спечелила още повече награди за творбите си. Линкът е към статията за нея в Уикипедия.