От върха към дъното и обратно

Начало / Slider / От върха към дъното и обратно
От върха към дъното и обратно

2007 година.

Пътувах с автобус към Бургас с 20 000 лв в брой. Това беше авансовото плащане по договора, който подписах няколко дни преди това за построяването на две големи кооперации във Варна, местноста Траката.

Фирмата ни беше семейна, като собственици бяхме аз и майка ми. Моята роля бе да договарям сделките, а майка ми като архитект с над 25 годишен стаж трябваше да се погрижи за качественото изпълнение на строежите. В договора трябваше да изпълним двете сгради до ключ, което включваше и довършителните работи.

В този период от живота си бях на 25 години и отдавна бях забравил стойността на личните отношения, както и семейните ценности. Те бяха прекалено емоционални, правеха ме прекалено уязвим. Бях преживял голямата загуба преди години и си бях казал, че няма да допусна повече такава мъка в душата си.

Тогава единственото ми разбиране за бизнес беше следното: да договоря максимално изгодна сделка на всяка цена. Смятах, че единствената цел на бизнеса е възможно най-голяма печалба. Грешах!

Няколко месеца по-късно, с майка ми вече бяхме извикали брат ми от София за подкрепление. Той нямаше представа от бизнес или от строителство в детайли, но се хвърли в огъня здраво. Правеше всичко, което можеше, но аз бях безмилостен с него. Критикувах го изключително много за грешките, както критикувах и майка си за това, че го защитава и покрива. Нещата ескалираха, когато в една от сградите, които междувременно бяха завършени на груб строеж, трябваше да се положи изолация под замаската в общите части. Майка ми беше сложила брат ми за отговорник на тази дейност и той допусна много скъпа грешка, която в този момент аз отдадох само и единствено на него, а тя не беше само негова. В същност до голяма степен беше и моя, защото аз отговарях за бригадите, които работеха на строежа. А майсторите трябваше да обърнат внимание на това, което се случи. Както казах обаче, за мен бизнеса беше само печалби тогава и това се отразяваше на отношенето ми към всички. Нищо чудно, че бяха постъпили така. А имаше и още един фактор, търсех нископлатени бригади, за да увелича нашата ПЕЧАЛба…

Когато се поставя изолация под замаска (подово покритие под настилката), тя трябва да е с определена плътност, много по-голяма от тази на външната изолация за сградите. Това, което бяха направили те е, да използват обикновена изолация, която е толкова мека, че когато стъпиш върху замаската, кракът ти потъва, беше ужас. Инвеститорите ме извикаха на спешна среща в София, защото това щеше да ни забави много, трябваше да се премахне цялата замаска на 4 етажа, заедно с изолацията, да се изхвърли и след това да се положат нови, да не говорим, колко пари изгубихме.

Бях засрамен, унизен и ядосан.

В този момент всичко тръгна надолу, всяко нещо ставаше все по-зле и по-зле, с брат ми спряхме да си говорим, навлязохме в 2008 година и неизбежното се случи, инвеститора спря инвестициите… Икономическата криза удари новоизлюпената ми строителна фирма.

Това беше краят на отношенията ми и с майка ми.

В продължение на цяла година след това аз нямах семейство, защото ги бях изоставил и изгонил от живота си, смятах, че съм прав.

Септември месец 1993 година, 20-ина дни до рождения ми ден (21 септември). Както винаги го очаквах с нетърпение, бях любимеца на баща ми, със сигурност щеше да има много подаръци, големи подаръци :)

Беше сутринта на 2 септември, вкъщи нямаше настроение, предната вечер майка ми и татко се бяха скарали силно, дори брат ми не си излезе от стаята. Звънна се на вратата и майка ми отвори, беше чичо ми, не чух, какво си говорят, но чух, как майка ми започна да стене в коридора, и се свлече на земята. Чичо ми дойде при мен в хола и ми каза, че баща ми е починал вечерта, катастрофирал лошо и издъхнал в болницата два часа по-късно от удара.

Отказах да повярвам, казах му, че докато не го видим, не е сигурно. Е, видях го и бях съсипан, бях почти на 11 години, а вече преживявах първата си огромна и неочаквана загуба. Тогава разбрах за първи път, че живота не е справедлив. В този момент си казах, че чувствата носят само болка и не трябва да ги допускам в живота си.

2013 година, точно 20 години, от както бях плакал за последно. Над 10 бизнеса зад гърба си, един много пресен фалит и една връзка отиваща към своя край. Бях си платил за това обучение без да казвам на никого, просто отидох и дадох 300 лв за 5 дневно обучение, защото не знаех, какво друго да направя.

Просто нямаше никаква любов в живота ми и това се отразяваше, както на всичките ми връзки с жени, така и на връзките ми със семейството ми, или каквото беше останало от него. Същото беше и в бизнеса, тогава все още не разбирах, че бизнеса и любовта са тясно свързани. Дойде сряда сутрин и отидох.

Това, което ми се случи през следващите 5 дни, не промени живота ми, то ме спаси!

На третият ден аз не бях 31 годишен мъж, аз бях 11 годишното момче, което най-накрая прие, че татко му вече го няма и се изправи пред мъката си. Накрая на обучението вече се бях обадил на майка ми и й бях казал нещо, което никога не е вярвала, че ще чуе от мен, казах й, че тя е най-добрата майка, която съм можел да имам някога. Тогава се роди една мечта за мен, аз започнах да мечтая не просто да имам бизнес, започнах да мечтая моя бизнес да помага на хората така, както това обучение помогна на мен. Исках да развивам такива обучения в България и да помогна на възможно най-много хора да намерят пътя към щастието като мен.

Сега, 3 години по-късно, аз изживявам своята мечта, защото все повече хора идват на нашите обучения „Живот на победител“ и виждам как обученията ни помагат и променят животи.

Благодарен съм за това, защото сега имам не просто бизнес. Сега имам бизнес, който е отдаден и служи на хората, имам щастлива връзка с най-прекрасната жена и чакам своя син да се роди. Животът най-накрая продължи и аз съм благодарен! :)